Как ще ги стигнем финландците
Питали ли ли сте се за какво скандинавците, германците и британците живеят по-богато и по-щастливо от българите, макар че обитават едни доста по-мрачни, блатисти, студени и дъждовни райони в Европа?
Айде за британците знаем – те половината си благополучие го дължат на откраднатото, а другата половина на изпитото. Но исландците, да вземем за пример? Или финландците, които за поредна година и този път оглавиха класацията на най-щастливите хора в света?
Че какво хубаво има във Финландия с изключение на финландската водка и премиерката им Сана Марин, несъмнено се питате? Половината година е мрачно, имат обща граница с Русия и мечките са повече от хората. Това последното евентуално ненапълно изяснява спокойствието им най-малко – в такава огромна страна с толкоз малко хора нормално съседът ти е на най-малко три километра и когато си пусне заран в неделя флекса, го чуват единствено бобрите и съветските шпиони. Но по какъв начин при такива условия са и по-богати?
Ами, ще ви отговоря. С мислене. Умни хора са, мислят, изобретяват, търгуват, лекуват, образоват – абе кипи мозъчна активност из тия страни и по тази причина рядко си задават въпроса „ Каква я мислехме, каква стана? “ Когато човек мисли и да сбърка, се учи от грешките си.
Но ние в България също сме тръгнали по верния път, другари, просто ще ни отнеме малко повече време от финландците, до момента в който стигнем и ние тяхното равнище на развиване, благосъстояние и доволство от живота. Важното е, че към този момент и у нас се мисли повече. Едно време мислехме един път на 4 години и то - кой мислил, кой бил за гъби, кой изял двойка кебапчета... През останалото време всички си я карахме, както си знаем и по тази причина няма за какво да се чудим, че се въртяхме в кръг. Напоследък обаче българите почнаха да мислят по-усилено, по-интензивно, да не споделям напряко до цялостно безсилие. Миналата година мислихме 3-4 пъти, а тая почваме да мислим още от ранна пролет и до края на годината ще мислим най-малко още един-два пъти.
Така, че това напрягане на мозъчните кафези не може да не даде все някакъв резултат. Едно е да поразсъждаваш 24 часа в годината, друго си е да седнеш да си мислиш работите два пъти по-осторожно, цели 48 часа. Току-виж стандартът ни се качил двойно с толкоз мисловен напор. Сега недоволните измежду вас ще кажат, че финландците мислят всеки ден, а не два дни годишно. Така е, но то в оня кучи мраз там какво друго да правиш? Забавляват се с единственото, което имат разполагаем.
Ще ми опонирате несъмнено, че с тоя ритъм на мислене у нас, с цел да ги стигнем финландците, ще ни трябват най-малко 1000 години. Хиляда – хиляда! Къде сте се разбързали, па вие? Ние да не сме бързият трен, както споделяше Луиза от „ Двойната Лотхен “. За тези измежду вас, които не са употребили друго с изключение на българското жп, ще уточня, че бърз трен в тия, по-умните страни е подобен, дето минава 300 километра за три часа, а не за три дни. Един тип, в случай че бехме финландци и имахме финландско жп, като тръгнеш сутринта в 9 от София и си още преди обяд в Бургас.
И какво да правиш преди обяд в Бургас, пък аз да попитам? Ми, те хората още кафе не са пили, камо ли работа да са почнали.
Затова у нас тръгваш с влака в понеделник през февруари и стигаш във вторник през март. Или през април. Тъкмо и слънчицето е изгряло, и децата са почнали да ти липсват, че дори е пристигнало време и душ да си вземеш... То и да си финландец не е за всеки.
Знаете ли, че те си имат специфична дума, която значи „ да пиеш самичък в къщи по гащи “? Има, заклевам се. Думата е „ калсарикенит “. Пише се kalsarikännit. Докато я поризнесеш тая дума и си трезвен... Ма, представяте ли си по какъв начин дамата се прибира след три дни при майка си, заварва ви по гащи и брадясал вкъщи и пита „ Какво става тука?!?!!? “, а вие отговаряте: „ К... кккк... калсар, калсер, сере... калсарикенит, благо “. Язък за татювата ракия, дето три дни сте я борили! След такова изпитание черният дроб я е опаткал и сте трезвен.
Железни хора са това финландците. Обаче не са чак толкоз разнообразни от нас. Те имат и една дума, която значи „ експанзията, която те обгръща, когато видиш някой да върви пешком върху следите от ски-бегачки в снега “. Латураиво – laturaivo. Ако би трябвало да го преведа на български, ще е нещо като: „ Кой ти е дал книжката, бе, говедоооо “. Само, че във Финландия вместо да се млатят по кръстовищата с крик за гуми, се пердашат с щеки по снежните степи. Но в основата си става дума за едно и също. Не, че и у нас не можем да показваме такива комплицирани страсти с една дума, де. Знаете коя е.
Например да вземем ето този монолог:
„ Такъв неуспех, просто не мога да допускам. Ама от кое място да знам, че по този начин ще стане? Но това е ситуацията, ще би трябвало да го приема философски. Сега ще се стегна, ще събера всичките си сили и при първа опция ще им покажа на какво съм кадърен. Ще съжаляват “.
Всичко това на български може да се каже и доста по-стегнато, само че с по-дълбока страст:
„ Ебало си е майката, но ебеш ли го. И в този момент ебаният си е ебан. Ама ще ги еба аз тях! “
Има и районни разлики. Например аз съм софиянка по рождение, което автоматизирано ме слага в по-горна категория от всички неродени в София и естествено, като същинска столичанка, не употребявам чак подобен селски език. Всичко това ние в София, го споделяме доста по-сдържано, елегантно и обрано. „ Заеби, копелееее! “ Няма потребност от повече думи, софиянците са ме разбрали.
Финландците, също като българите, имат и една друга дума, която може да замести безусловно всичко в езика. Думата е „ нони “. На български се превежда с „ такова “. Знаете, такова, като стане такова, и кажеш таковата, ония насреща, напряко си таковат таковата. Е, в случай че замените „ такова “ с „ нони “, честито! Говорите финландски.
Преди по-консервативните измежду вас да се зарадват, че са овладели един сложен език, желая да предупредя, че на финладски няма „ той “, „ тя “ и „ то “. Всичко е „ хен “. Не скачайте незабавно на бой де, няма общо с модерния демократизъм. Просто във Финландия всички под панталоните и полите си имат едно и също - а точно наполеонки. Демек, дълги гащи. При минус 30 градуса неналичието на езиково многообразие избавя бъбреци, яйчници, тестиси, живот. По-важно е джендърът да бъде добре опакован и загърнат, в сравнение с да го удряме по масата, с цел да покажем, че сме финландски юнаци или китни моми хелзинкски.
Когато се стигне до геройство обаче, също желая да подчертая, че финландците не са чак толкоз по-различни от българите. Не знам дали сте чували за фамозния снайперист и скибегач от Втората международна война Симо Хейхе (Simo Häyhä), по-известен като „ Бялата гибел “. В борбата сред финландци и руснаци Симо съумява да убие към 700 съветски бойци със снайпера си. Това го прави най-смъртоносният боен снайперст за всички времена.
Години след войната, питан дали съжалява, че е умъртвил толкоз доста хора, Симо Хейхе дава отговор, че през войната всички са правили това и в противоположен случай през днешния ден нямаше да има Финландия.
Аз съм сигурна, другари, че в случай че ни се стовари руската войска по този метод, по който е пробвала да се стовари върху Финландия, народът ни ще роди също не един и двама Симовци. И не преигравам. Окей, ние не сме толкоз кръвожадни като северняците и за разлика от тях не сме известни на света с това, че доста сме убивали, а по-скоро с това, че доста крадем. Регионална специализация, също обвързвана с климатичните особености.
Представете си в този момент една огоромна колона от танкове – десетки хиляди тонове чисто железо – която нахлува в България от Север и се пробва да стигне до София. Естествено, няма по какъв начин да стигне до София, щото табелите са ъгъл, по тази причина нощта я застига някъде в бедния Северозапад. Повтарям – хиляди тонове желязо и безпаричен Северозапад. Представете си какво ще стане в тъмното, когато няколко села огладнели пустиняци видят танковете. Битката при Термопилите или по-скоро - борбата на термитите. За час-два подсигурявам, че на руснаците ще им останат единствено вълнените куртки
Аз персонално познавам един бай Симо, който е малко над 60 и в тоя живот към този момент е съумял да разкости две подводници, осем танка, три завода и безброй коли. И това е един човек. Така, че „ Бялата гибел “ като нищо може да се повтори и у нас, единствено че във вид „ Нощната стража “.
Но с цел да не стигаме чак до такива крайни сюжети, е по-добре да си опичаме акъла, да напънем мозъка и да таковаме таковата, че да не стане след това ебало си майаката. С други думи нони.
Айде за британците знаем – те половината си благополучие го дължат на откраднатото, а другата половина на изпитото. Но исландците, да вземем за пример? Или финландците, които за поредна година и този път оглавиха класацията на най-щастливите хора в света?
Че какво хубаво има във Финландия с изключение на финландската водка и премиерката им Сана Марин, несъмнено се питате? Половината година е мрачно, имат обща граница с Русия и мечките са повече от хората. Това последното евентуално ненапълно изяснява спокойствието им най-малко – в такава огромна страна с толкоз малко хора нормално съседът ти е на най-малко три километра и когато си пусне заран в неделя флекса, го чуват единствено бобрите и съветските шпиони. Но по какъв начин при такива условия са и по-богати?
Ами, ще ви отговоря. С мислене. Умни хора са, мислят, изобретяват, търгуват, лекуват, образоват – абе кипи мозъчна активност из тия страни и по тази причина рядко си задават въпроса „ Каква я мислехме, каква стана? “ Когато човек мисли и да сбърка, се учи от грешките си.
Но ние в България също сме тръгнали по верния път, другари, просто ще ни отнеме малко повече време от финландците, до момента в който стигнем и ние тяхното равнище на развиване, благосъстояние и доволство от живота. Важното е, че към този момент и у нас се мисли повече. Едно време мислехме един път на 4 години и то - кой мислил, кой бил за гъби, кой изял двойка кебапчета... През останалото време всички си я карахме, както си знаем и по тази причина няма за какво да се чудим, че се въртяхме в кръг. Напоследък обаче българите почнаха да мислят по-усилено, по-интензивно, да не споделям напряко до цялостно безсилие. Миналата година мислихме 3-4 пъти, а тая почваме да мислим още от ранна пролет и до края на годината ще мислим най-малко още един-два пъти.
Така, че това напрягане на мозъчните кафези не може да не даде все някакъв резултат. Едно е да поразсъждаваш 24 часа в годината, друго си е да седнеш да си мислиш работите два пъти по-осторожно, цели 48 часа. Току-виж стандартът ни се качил двойно с толкоз мисловен напор. Сега недоволните измежду вас ще кажат, че финландците мислят всеки ден, а не два дни годишно. Така е, но то в оня кучи мраз там какво друго да правиш? Забавляват се с единственото, което имат разполагаем.
Ще ми опонирате несъмнено, че с тоя ритъм на мислене у нас, с цел да ги стигнем финландците, ще ни трябват най-малко 1000 години. Хиляда – хиляда! Къде сте се разбързали, па вие? Ние да не сме бързият трен, както споделяше Луиза от „ Двойната Лотхен “. За тези измежду вас, които не са употребили друго с изключение на българското жп, ще уточня, че бърз трен в тия, по-умните страни е подобен, дето минава 300 километра за три часа, а не за три дни. Един тип, в случай че бехме финландци и имахме финландско жп, като тръгнеш сутринта в 9 от София и си още преди обяд в Бургас.
И какво да правиш преди обяд в Бургас, пък аз да попитам? Ми, те хората още кафе не са пили, камо ли работа да са почнали.
Затова у нас тръгваш с влака в понеделник през февруари и стигаш във вторник през март. Или през април. Тъкмо и слънчицето е изгряло, и децата са почнали да ти липсват, че дори е пристигнало време и душ да си вземеш... То и да си финландец не е за всеки.
Знаете ли, че те си имат специфична дума, която значи „ да пиеш самичък в къщи по гащи “? Има, заклевам се. Думата е „ калсарикенит “. Пише се kalsarikännit. Докато я поризнесеш тая дума и си трезвен... Ма, представяте ли си по какъв начин дамата се прибира след три дни при майка си, заварва ви по гащи и брадясал вкъщи и пита „ Какво става тука?!?!!? “, а вие отговаряте: „ К... кккк... калсар, калсер, сере... калсарикенит, благо “. Язък за татювата ракия, дето три дни сте я борили! След такова изпитание черният дроб я е опаткал и сте трезвен.
Железни хора са това финландците. Обаче не са чак толкоз разнообразни от нас. Те имат и една дума, която значи „ експанзията, която те обгръща, когато видиш някой да върви пешком върху следите от ски-бегачки в снега “. Латураиво – laturaivo. Ако би трябвало да го преведа на български, ще е нещо като: „ Кой ти е дал книжката, бе, говедоооо “. Само, че във Финландия вместо да се млатят по кръстовищата с крик за гуми, се пердашат с щеки по снежните степи. Но в основата си става дума за едно и също. Не, че и у нас не можем да показваме такива комплицирани страсти с една дума, де. Знаете коя е.
Например да вземем ето този монолог:
„ Такъв неуспех, просто не мога да допускам. Ама от кое място да знам, че по този начин ще стане? Но това е ситуацията, ще би трябвало да го приема философски. Сега ще се стегна, ще събера всичките си сили и при първа опция ще им покажа на какво съм кадърен. Ще съжаляват “.
Всичко това на български може да се каже и доста по-стегнато, само че с по-дълбока страст:
„ Ебало си е майката, но ебеш ли го. И в този момент ебаният си е ебан. Ама ще ги еба аз тях! “
Има и районни разлики. Например аз съм софиянка по рождение, което автоматизирано ме слага в по-горна категория от всички неродени в София и естествено, като същинска столичанка, не употребявам чак подобен селски език. Всичко това ние в София, го споделяме доста по-сдържано, елегантно и обрано. „ Заеби, копелееее! “ Няма потребност от повече думи, софиянците са ме разбрали.
Финландците, също като българите, имат и една друга дума, която може да замести безусловно всичко в езика. Думата е „ нони “. На български се превежда с „ такова “. Знаете, такова, като стане такова, и кажеш таковата, ония насреща, напряко си таковат таковата. Е, в случай че замените „ такова “ с „ нони “, честито! Говорите финландски.
Преди по-консервативните измежду вас да се зарадват, че са овладели един сложен език, желая да предупредя, че на финладски няма „ той “, „ тя “ и „ то “. Всичко е „ хен “. Не скачайте незабавно на бой де, няма общо с модерния демократизъм. Просто във Финландия всички под панталоните и полите си имат едно и също - а точно наполеонки. Демек, дълги гащи. При минус 30 градуса неналичието на езиково многообразие избавя бъбреци, яйчници, тестиси, живот. По-важно е джендърът да бъде добре опакован и загърнат, в сравнение с да го удряме по масата, с цел да покажем, че сме финландски юнаци или китни моми хелзинкски.
Когато се стигне до геройство обаче, също желая да подчертая, че финландците не са чак толкоз по-различни от българите. Не знам дали сте чували за фамозния снайперист и скибегач от Втората международна война Симо Хейхе (Simo Häyhä), по-известен като „ Бялата гибел “. В борбата сред финландци и руснаци Симо съумява да убие към 700 съветски бойци със снайпера си. Това го прави най-смъртоносният боен снайперст за всички времена.
Години след войната, питан дали съжалява, че е умъртвил толкоз доста хора, Симо Хейхе дава отговор, че през войната всички са правили това и в противоположен случай през днешния ден нямаше да има Финландия.
Аз съм сигурна, другари, че в случай че ни се стовари руската войска по този метод, по който е пробвала да се стовари върху Финландия, народът ни ще роди също не един и двама Симовци. И не преигравам. Окей, ние не сме толкоз кръвожадни като северняците и за разлика от тях не сме известни на света с това, че доста сме убивали, а по-скоро с това, че доста крадем. Регионална специализация, също обвързвана с климатичните особености.
Представете си в този момент една огоромна колона от танкове – десетки хиляди тонове чисто железо – която нахлува в България от Север и се пробва да стигне до София. Естествено, няма по какъв начин да стигне до София, щото табелите са ъгъл, по тази причина нощта я застига някъде в бедния Северозапад. Повтарям – хиляди тонове желязо и безпаричен Северозапад. Представете си какво ще стане в тъмното, когато няколко села огладнели пустиняци видят танковете. Битката при Термопилите или по-скоро - борбата на термитите. За час-два подсигурявам, че на руснаците ще им останат единствено вълнените куртки
Аз персонално познавам един бай Симо, който е малко над 60 и в тоя живот към този момент е съумял да разкости две подводници, осем танка, три завода и безброй коли. И това е един човек. Така, че „ Бялата гибел “ като нищо може да се повтори и у нас, единствено че във вид „ Нощната стража “.
Но с цел да не стигаме чак до такива крайни сюжети, е по-добре да си опичаме акъла, да напънем мозъка и да таковаме таковата, че да не стане след това ебало си майаката. С други думи нони.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ