Питала съм се къде се крие очарованието на неговата личност.

Питала съм се къде се крие очарованието на неговата персона. От една страна е лековерен и великодушен. Никога не съм забелязала у него нито изгода, нито коварство, нито кариеризъм, нито лицемерие, нито сянка от злоба. Необикновена, даже необуздана благотворителност – несъразмерна, като всички черти в характера му.

Удивлявало ме е това, че той – индивидуалистът, егоцентрикът, постоянно съсредоточеният над своето аз и постоянно вглеждащият се в себе си и своите мисли, малко се грижи за личните си работи, само че драговолно се отзовава на непознатите грижи и не се колебае да помогне, в случай че му е допустимо.

От друга страна, характерът му е остър. Прилича на розов шубрак – цветът е прелестен и мирисът упойва, само че понечиш ли да го откъснеш, откъдето и да го подхванеш, все ще се натъкнеш на бодил. Хубавите му качества неведнъж се губят зад грубостта, резкостта и безцеремонността. Фасадата става некрасива и не разрешава да се види богатата сърцевина.

Когато един път му споделих това, засмя се и отвърна: – Да, евентуално си права. Понякога ставам противен, тъй като не мога да понасям пошлото, нищожното у индивида. Нещо повече – ненавиждам го и не се помирявам с неговото наличие в живота. Дразня се, когато другите са снизходителни и се пробват да ме убедят, че без това не може. Търся огромните мозъци и благородните души. Обичам мъжествените хора, които имат свое дело.

Из " Дневник с продължение " на Надежда Станева