Не превръщайте тялото си в гроб на душата си - ПИТАГОР
Питагор оставя ярка следва в богатата история на философията. Той е създател на авторитетен метафизичен и набожен фетиш и най-вероятно е първият човек, който назовава себе си “философ ”. Но може би най-важното от всичко е, че съумява да открие смисъла на живота и сътворението на Вселената… посредством математиката.
Роденият на остров Самос Питагор изпъква още от дете. Той е образован, безсънен, любознателен, с декламаторски качества, добър състезател. На 17 година взема присъединяване в Олимпийските игри.
В Египет Питагор прекарва 22 година и това оставя мощен отпечатък върху него. Там той открива комбинация от мистицизъм и геометрия, въплатена в съвършенството на Хеопсовата пирамида. Тя го очарова до края на живота му.
По време на престоя си в Египет, страната е превзета от персите и той попада в плен на Персийския цар. Отведен е в земите на Месопотамия и прекарва доста време по тези места (около 12 години). Там той има шанса да учи от локалните магове и натрупва още по-голям опит.
В резултат на съществено обучение и обиколки по света, натрупва огромни познания. Научава се да свири на лира, написа лирика, рецитира Омир . Задълбочените му ползи се простират в областите на метафизиката, математиката, астрономията, етиката и педагогиката.
Питагор се прибира в Самос и основава свое учебно заведение в египетски жанр, наречено “полукръг ”. Скоро по-късно островът е превзет от тирана Поликрат . Питагор е заставен да напусне Самос, заради риск за живота си – неговото учебно заведение не подхожда на новата власт.
Така, на към четирийсетгодишна възраст (а съгласно други на към петдесет и пет), Питагор попада в Кротон (днес Кротоне, в Южна Италия).
Питагор открива ролята на числата на всички места. Например, в музиката. Той открива съвършени математически връзки сред тоновете, които звучат прелестно дружно. Установява, че музикалните шпации са хармонични, когато са в тъкмо несъмнено математическо съответствие.
Ученията на Питагор предизвикат да размишляваме над въпроса: Кои са фундаментите на нашето лично схващане за живота? Има ли някакви закони и правила, на които почива всичко в нашия свят? Защото, в случай че има такива, значи има и някакъв смисъл (замисъл) на всичко, който си заслужава да бъде проучен и издирван.
Колкото и да са къси думите „ да “ и „ не “, те изискват най-сериозния размисъл.
Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв измежду гаргите!
В изблик на яд не трябва да се приказва, нито да се работи.
Временният крах е постоянно по-добър от краткотрайният триумф.
Животът е като зрелище — в него най-често най-лошите всред хората заемат най-хубавите места.
Животът е като стадион. На стадиона някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се любуват. Така и в живота едни се раждат жадни за популярност, други — за облага, а философите — само за истината.
Ласкателството е като нарисувано оръжие — видимо хубаво, а изгода никаква.
Не прави нищо срамно нито пред другите, нито уединено. Нека висшият ти закон бъде самоуважението ти.
Хората, които постоянно приказват истина, са тези, които са най-близо до Бога.
Нищо не е толкоз поучително, колкото летописът на нашите заблуждения.
Слушайте и ще бъдете мъдри. Началото на мъдростта е мълчанието.
Или мълчи, или кажи нещо по-добро от тишината.
По следите на леността върви бедността.
По-лесно е да умрем за дамата, която обичаме, в сравнение с да живеем с нея.
Спестявайте сълзите на децата си, с цел да могат в миналото да ги леят на гроба ви.
Обучете децата и няма да е належащо да наказвате мъжете.
Чашата на живота щеше да сладни отвратително, в случай че в нея не капеха и малко горчиви сълзи.
Шегата, сходно на солта, би трябвало да се употребява умерено.
Всичко е изгубено, в случай че неприятните хора се вземат за образец, а положителните – за насмешка.
Срещу душевната болежка има единствено два лека: вярата и търпението.
Щастието се състои в това, че можем да обединим началото с края.
Не превръщайте тялото си в гроб на душата си!
Питагор на фреската на Рафаело „ Атинската школа “
