Питагор бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската

Нищо не е толкова поучително, колкото летописът на нашите заблуждения | ПИТАГОР

Питагор бил наследник на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка споделила на родителите му, че ще им се роди един наследник, който ще бъде фамозен и потребен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Още от дребен той имал мощен блян към знанието и Мъдростта. В родния си град влиза по отношение на учените, философите и Жреците. Осемнадесет годишен взема уроци от фамозен академик по физика в Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит. Там е водил научни диалози с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха разкрили пред него нови хоризонти, само че никой не беше го задоволил. От ученията на другите учени и философи той е в несъгласие и търси път да излезе от него посредством някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към проучване на природата, само че те му споделиха, че природата е сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му бяха споделили: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е пристигнала и твоята душа. Моли боговете да й дадат опция да се изкачи отново там. Той размишлявал в себе си с цел да помири тези спорни възгледи и нещо в него му казвало, че той би трябвало да придобие вътрешна независимост, с цел да откри позволение на казуса. Философите бяха му споделили, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха споделили, че в света има Провидение и той чувствал в себе си, че с цел да откри позволение на това несъгласие, би трябвало да придобие свободата си. В тези си размисли той пристигнал до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и индивида - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази просвета, която ще го докара до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, откакто се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че вижда в храма идеалния облик на света и позволение на задачата, която търсел да позволи. Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма незабавно му показали тройното естество на природата, индивида и вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани с Божественото Единство. Космосът в своята троичност, господствуван от Бога, образува Свещената Четворка, безконечен и чист знак, източник на природата и пример на боговете.

Едуард Шуре споделя, предавайки мисълта на Питагор: „ Да, там беше прикрит в тези геометрически линии ключът на вселената, науката на числата, тройният закон, който ръководи състава на съществата и оня на седморността, който направлява еволюцията им. И в едно величествено привидение Питагор видял световете да се движат според ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката независимост. Трите свята - естественият, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма посредством двояко придвижване - низходящо и възходящо. Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат забележимия свят и безкрайно го оживотворяват. Той схвана най-накрая пречистването и освобождението на индивида още на Земята посредством троякото Посвещение в тайните. Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно прояснение, с непоколебима и несъкрушима убеденост на духа, който чувствал, че се намира пред Истината. "

Ето какво споделя немският мъдрец Хегел в своята история на философията за Питагор:

„ За Питагор се споделя, че бил прекомерно хубав човек, с величествена осанка, която незабавно колкото привличала, толкоз и внушавала благоговение. С това естествено достолепие, с благородния си манталитет и рационалното благовъзпитание на своето държание, той съединява и външни особености, с помощта на които изглеждал като едно самобитно и тайнствено създание. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от приложимост на известни ястия и напитки. Към тази периферия на личността му се причислява още и огромното му сладкодумство и дълбоките му знания, които той почнал да споделя освен с обособени свои другари. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо влияние върху културата на обществото и то както във връзка с възгледите, по този начин и във връзка с целия метод на живот и на нравствеността. Той освен обучавал своите другари, само че ги обединил за необикновен живот, с цел да ги оформи като изтъкнати персони и да ги приучи към изкусност в работата и към добродетелност в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор бил едно приключено художествено произведение, една почтена пластична натура. ”

Важно е да отбележим, че Питагор е бил първият Учител в Гърция или първият изобщо, който е въвел в Гърция проучването на науките. Той би трябвало да се счита за първия обществен Учител. Главното състояние в питагорейската философия е, че цифрата е същността на всички неща и че организацията на вселената въобще в нейните избрания е една система от цифри и техните връзки. Питагоровият институт станал в едно и също време школа за образование и академия на науките, и един дребен, примерен град, ръководен от един Велик Посветен в тайните.
(Избрано от „ Питагор и неговото дело ”)

(Pythagoras, from Thomas Stanley, c.1655)

Голямата наука да живееш щастливо се състои в това да живееш единствено в настоящето.

Животът е като зрелище - в него най-често най-лошите всред хората заемат най-хубавите места.

Ако можеш да си орел, не се напъвай да си пръв измежду гаргите.

В изблик на яд не трябва да се приказва, нито да се работи.

Животът е като стадион. На стадиона някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се любуват. Така и в живота едни се раждат жадни за популярност, други - за облага, а философите - само за истината.

Колкото и да са къси думите да и не, те изискват най-сериозния размисъл.

Ласкателството е като нарисувано оръжие - видимо хубаво, а изгода никаква.

Нищо не е толкоз поучително, колкото летописът на нашите заблуждения.

По-лесно е да умрем за дамата, която обичаме, в сравнение с да живеем с нея.

Виното е зложелател на мъдростта и другар на лудостта.

Не прави нищо срамно нито пред другите, нито уединено. Нека твой висш закон бъде самоуважението ти.

Общуването с дами постоянно води до беди.

По следите на леността върви бедността.

При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не дава отговор на външното.

Спестявайте сълзите на децата си, с цел да могат в миналото да ги леят на гроба ви.

Чашата на живота щеше да сладни отвратително, в случай че в нея не капеха и малко горчиви сълзи.

Шегата, сходно на солта, се употребява умерено.