Пердаздефогу - градчето, в което столетниците процъфтяват
Пистолетът, или както е същинското му име Виторио Лай, към момента кара кола и ловува диви прасета, а в събота стана последният човек в Пердаздефогу, далечен планински град на италианския остров Сардиния, който сложи международен връх за дългоденствие, отпразнувайки 100-ия си рожден ден.
Тази седмица към него ще се причисли още една радостна столетница, Пиуча Лай (без роднинска връзка), която не се тормози да се качи на аероплан, с цел да посети синовете си в Милано, с което общият брой на над 100-годишните в града става 10 измежду популацията от 1765 души.
Сардиния е избрана като един от петте района в света, в които има висока централизация на хора, които са минали крайъгълния камък на века. На целия остров има 534 души, които са на 100 или повече години, или 33, 6 на всеки 100 000 поданици.
Но Пердаздефогу, град, закътан високо в скалистите планини на югоизточна Сардиния, до който се стига единствено по стеснен, лъкатушен път, е неповторим, защото броят на столетниците в град с неговия размер е 16 пъти над междинния за страната.
"Присъствието на 10 столетници удостоверява изключителното дългоденствие на жителите на Пердасдефогу и издига летвата още по-високо ", споделя Луиза Саларис, професор по демография в университета в Каляри.
Пердаздефогу се прочу през 2012 година, когато семейство Мелис, формирано от девет братя и сестри, влезе в Световните върхове на Гинес като най-старите живи братя и сестри на Земята, с обща възраст към 818 година
Най-дълго оживелият жител на града до момента е Консолата Мелис, най-големият от братята и сестрите, който умря през 2015 година на 108 години. Антонио Брунду, който навършва 104 години през март, е най-възрастният гражданин сега.
Виторио Лай печели прякора си, откакто убива първата си дива свиня на 13-годишна възраст. "Взех пушката на татко ми, началник на ловната група ", споделя той пред вестник La Nuova Sardegna в публикация, написана от историка Джакомо Мамели. "В тези дни ловът освободи града от глада ".
Целият град нормално се събира, с цел да означи 100-ия рожден ден, само че заради рестриктивните мерки на ковид, Лай чества, като почерпи фамилията и няколко другари на обяд. Той споделя, че е работил на "стотици " работни места през живота си. "Бях пастир, служащ, складов служащ и готвач, само че без да знам по какъв начин да сготвям. Съпругата му Мария е на 97. "Тя искаше да стане монахиня ", споделя Лай. "А аз й споделих: "Добре тогава, ще стана духовник или духовник ".
Пиуча Лай чества рождения си ден на 21 февруари в Милано, където ще се срещне с кмета Джузепе Сала. "Преживях апетит и война, по време на фашизма и демокрацията и гласувах като жена за първи път на 2 януари 1946 година ", споделя тя. "Срещнах 10 папи, от Пий X до Берголио. "
Няколко учени са изследвали Пердаздефогу, пробвайки се да обяснят дълголетието на града. Причините варират от чистия въздух и дейния метод на живот до диетата, съдържаща доста пресни зеленчуци, написа Dnes. bg. Лай споделя, че в никакъв случай не напуща масата с цялостен корем, яде малко месо и пие малко кафе.
За Мамели ключът е възприятието за общественост на града. "Тя е сплотена. Има някои изключения, само че всички се обичаме и се грижим един за различен ".
