&format=webp)
Пистата се топи. Горещите проблеми на студеното летище
Пистата се топи. Горещите проблеми на студеното летище
Това място не е краят на света, само че е последното, до което може да се стигне с цивилен полет. И може би не наподобява като мечтана туристическа дестинация. Но светът се трансформира.
Арктика от дълго време е в полезрението и на политици, и на туристи. И повода за това не е единствено мощното предпочитание на Доналд Тръмп Съединени американски щати да имат Гренландия. Китай и Русия също имат огромен интерес към експлоатирането на морските пътища около северното крайбрежие на Сибир.
От друга страна през последните години ледената Арктика е гореща точка за посещаване. Шведският стартъп OceanSky Cruises даже възнамерява лускозни пътувани с дирижабъл до Северния полюс, написа CNN.
Но към този момент най-северното място, на което може да се кацне с цивилен полет, е летището на норвежкия архипелаг Свалбард. То се обслужва от две авиокомпанни – SAS и Norwegian. Самолетите изхвърчат от селището Лонгиърбиен, където се намира летището и минават повече от 800 километра разстояние на юг, с цел да стигнат до Норвегия. На летището на Свалбард постоянно кацат и частни самолети.
Арктика е извънредно уязвима от екологична позиция. И, колкото и необичайно да звучи, резултатите от световното стопляне се усещат доста осезаемо точно на аерогарата. Пистата в Лонгиърбиен е издигната през 70-те години на предишния век. И тогава никой не е очаквал, че земята ще омекне. Но се случва тъкмо това.
Прието е тази част от света да се назовава постоянно замръзнала. Този термин в действителност се употребява за почва, която не се е размразявала в продължение на две години. Оказва се обаче, че няма нищо постоянно, а омекващата почва стартира да се трансформира в проблем за летището на Свалбард. Земните пластове слягат, което значи риск и за пистата, и за постройките, въобще за цялата инфраструктура в региона.
„ През лятото ревизираме пистата всеки ден. За нас това е същинско предизвикателство, а с времето се чака ситуацията да се утежни “, споделя мениджърката на летището Рагнхилд Комисруд.
Значението на аерогарата е извънредно за живеещите в региона към 2500 души. Ако работата й спре, всички доставки би трябвало да се вършат с транспортен съд, което лишава общо четири дни в двете направления.
„ Ние постоянно поддържаме спомагателен личен състав и материали. Ако нещо се повреди, би трябвало да можем да го оправим сами без да чакаме помощ “, споделя Комисруд.
Тя си спомня, че след една повреда на локалната електроцентрала трябвало незабавно да се изпратят генератори от континента. Машините били доставени с боен аероплан.
Именно електрическата енергия е идващият извънредно значим фактор за архипелага. Местните хора имат интерес за повече „ зелено “ произвеждане и въобще от всевъзможни ограничения, които биха опазили региона от световното стопляне. От друга страна обаче до неотдавна главният източник на сила за локалното произвеждане са въглищата.
А на Свалбард въглища има в обилие. През 1920 година се подписва интернационален контракт за употреба на находищата. Сред подписалите го страни са Съединени американски щати, Япония, Русия и доста страни от Европейски Съюз. Съгласно клаузите му Норвегия резервира контрола си над островите, само че и други страни получават право да развиват икономическа активност там. Така Норвегия, Япония и Русия разкриват въглищни мини през първата половина на предишния век.
Особено за Норвегия това е огромен проблем, тъй като тази страна е измежду първенците по произвеждане на сила от възобновими източници. През последните десетина години добивът понижава, а през 2020 година компанията Sveagruva затваря мината си. Руският рудник в селището Баренцбург обаче продължава да действа, въпреки и с понижен потенциал.
През 2023 година е затворена и въглищната мина в Лонгиърбиен. Но защото с нейната продукция са се произвеждали електричество и топлота, би трябвало да се откри опция. В употреба е пусната дизелова централа, което също не е изключително „ зелено “, само че въпреки всичко вългеродните излъчвания са понижени.
Въпреки това обаче норвежкият държавен авиооператор Avinor, който експлоатира летището на Свалбард, строи нова централа на биогаз особено за потребностите на аерогарата. Avinor се счита за главен състезател в норвежката политика на декарбонизация. Държавата се е заела да понижи излъчванията си с 42% до 2030 година и с 90% до 2050 година
Ако всичко върви по проект, новата централа на Avinor би трябвало да проработи в края на тази или началото на идната година. Тя ще бъде обвързвана и с градската мрежа, с цел да се употребява като спомагателен източник.
За отбелязване е, че на Свалбард има и слънчева централа. Което е много необичайно при изискване, че тук слънце няма по четири месеца.
„ Вярно е, че не работи през част от годината. Но пък през лятото е ярко съвсем през цялото денонощие “, споделя Комисруд.
След затварянето на въглищните мини хората на Свалбард към този момент смятат туризма за главен източник на прехранване. Особеното тук е, че става дума за така наречен „ рисков туризъм “ или за рисковано настроени гости, които се радват на ледени полета и планини повече, в сравнение с заведения за хранене из европейските столици да вземем за пример.
„ Това е към момента нишов туризъм, само че ползата пораства “, споделя Рони Брунвол, изпълнителен шеф на Visit Svalbard, организация на повече от 70 компании от сектора.
По традиция най-натовареният сезон е лятото, само че от ден на ден туристи пътуват и през зимата, с цел да гледат Северното зарево. Както и напролет, когато дните са по-дълги и се провеждат обиколки с моторни шейни или с кучешки впрягове.
Посещението на Свалбард обаче крие опасности. Посетителите постоянно биват предупреждвани да не излизат отвън селищата сами.
„ Има огромен риск да попаднете полярна мечка. Освен това времето може внезапно да се промени. Ако се случи нещо неприятно, не очаквайте, че просто може да се обадите по телефона за помощ. Обхват няма “, споделя Брунвол.
Въпреки че туризмът е новият източник на приходи за Свалбард, не отпадат и терзанията, че островите внезапно могат да се окажат завладяни от тълпи посетители. Затова местата за нощувки са лимитирани до 500 стаи и към този момент няма проекти за увеличението им.
Това място не е краят на света, само че е последното, до което може да се стигне с цивилен полет. И може би не наподобява като мечтана туристическа дестинация. Но светът се трансформира.
Арктика от дълго време е в полезрението и на политици, и на туристи. И повода за това не е единствено мощното предпочитание на Доналд Тръмп Съединени американски щати да имат Гренландия. Китай и Русия също имат огромен интерес към експлоатирането на морските пътища около северното крайбрежие на Сибир.
От друга страна през последните години ледената Арктика е гореща точка за посещаване. Шведският стартъп OceanSky Cruises даже възнамерява лускозни пътувани с дирижабъл до Северния полюс, написа CNN.
Но към този момент най-северното място, на което може да се кацне с цивилен полет, е летището на норвежкия архипелаг Свалбард. То се обслужва от две авиокомпанни – SAS и Norwegian. Самолетите изхвърчат от селището Лонгиърбиен, където се намира летището и минават повече от 800 километра разстояние на юг, с цел да стигнат до Норвегия. На летището на Свалбард постоянно кацат и частни самолети.
Арктика е извънредно уязвима от екологична позиция. И, колкото и необичайно да звучи, резултатите от световното стопляне се усещат доста осезаемо точно на аерогарата. Пистата в Лонгиърбиен е издигната през 70-те години на предишния век. И тогава никой не е очаквал, че земята ще омекне. Но се случва тъкмо това.
Прието е тази част от света да се назовава постоянно замръзнала. Този термин в действителност се употребява за почва, която не се е размразявала в продължение на две години. Оказва се обаче, че няма нищо постоянно, а омекващата почва стартира да се трансформира в проблем за летището на Свалбард. Земните пластове слягат, което значи риск и за пистата, и за постройките, въобще за цялата инфраструктура в региона.
„ През лятото ревизираме пистата всеки ден. За нас това е същинско предизвикателство, а с времето се чака ситуацията да се утежни “, споделя мениджърката на летището Рагнхилд Комисруд.
Значението на аерогарата е извънредно за живеещите в региона към 2500 души. Ако работата й спре, всички доставки би трябвало да се вършат с транспортен съд, което лишава общо четири дни в двете направления.
„ Ние постоянно поддържаме спомагателен личен състав и материали. Ако нещо се повреди, би трябвало да можем да го оправим сами без да чакаме помощ “, споделя Комисруд.
Тя си спомня, че след една повреда на локалната електроцентрала трябвало незабавно да се изпратят генератори от континента. Машините били доставени с боен аероплан.
Именно електрическата енергия е идващият извънредно значим фактор за архипелага. Местните хора имат интерес за повече „ зелено “ произвеждане и въобще от всевъзможни ограничения, които биха опазили региона от световното стопляне. От друга страна обаче до неотдавна главният източник на сила за локалното произвеждане са въглищата.
А на Свалбард въглища има в обилие. През 1920 година се подписва интернационален контракт за употреба на находищата. Сред подписалите го страни са Съединени американски щати, Япония, Русия и доста страни от Европейски Съюз. Съгласно клаузите му Норвегия резервира контрола си над островите, само че и други страни получават право да развиват икономическа активност там. Така Норвегия, Япония и Русия разкриват въглищни мини през първата половина на предишния век.
Особено за Норвегия това е огромен проблем, тъй като тази страна е измежду първенците по произвеждане на сила от възобновими източници. През последните десетина години добивът понижава, а през 2020 година компанията Sveagruva затваря мината си. Руският рудник в селището Баренцбург обаче продължава да действа, въпреки и с понижен потенциал.
През 2023 година е затворена и въглищната мина в Лонгиърбиен. Но защото с нейната продукция са се произвеждали електричество и топлота, би трябвало да се откри опция. В употреба е пусната дизелова централа, което също не е изключително „ зелено “, само че въпреки всичко вългеродните излъчвания са понижени.
Въпреки това обаче норвежкият държавен авиооператор Avinor, който експлоатира летището на Свалбард, строи нова централа на биогаз особено за потребностите на аерогарата. Avinor се счита за главен състезател в норвежката политика на декарбонизация. Държавата се е заела да понижи излъчванията си с 42% до 2030 година и с 90% до 2050 година
Ако всичко върви по проект, новата централа на Avinor би трябвало да проработи в края на тази или началото на идната година. Тя ще бъде обвързвана и с градската мрежа, с цел да се употребява като спомагателен източник.
За отбелязване е, че на Свалбард има и слънчева централа. Което е много необичайно при изискване, че тук слънце няма по четири месеца.
„ Вярно е, че не работи през част от годината. Но пък през лятото е ярко съвсем през цялото денонощие “, споделя Комисруд.
След затварянето на въглищните мини хората на Свалбард към този момент смятат туризма за главен източник на прехранване. Особеното тук е, че става дума за така наречен „ рисков туризъм “ или за рисковано настроени гости, които се радват на ледени полета и планини повече, в сравнение с заведения за хранене из европейските столици да вземем за пример.
„ Това е към момента нишов туризъм, само че ползата пораства “, споделя Рони Брунвол, изпълнителен шеф на Visit Svalbard, организация на повече от 70 компании от сектора.
По традиция най-натовареният сезон е лятото, само че от ден на ден туристи пътуват и през зимата, с цел да гледат Северното зарево. Както и напролет, когато дните са по-дълги и се провеждат обиколки с моторни шейни или с кучешки впрягове.
Посещението на Свалбард обаче крие опасности. Посетителите постоянно биват предупреждвани да не излизат отвън селищата сами.
„ Има огромен риск да попаднете полярна мечка. Освен това времето може внезапно да се промени. Ако се случи нещо неприятно, не очаквайте, че просто може да се обадите по телефона за помощ. Обхват няма “, споделя Брунвол.
Въпреки че туризмът е новият източник на приходи за Свалбард, не отпадат и терзанията, че островите внезапно могат да се окажат завладяни от тълпи посетители. Затова местата за нощувки са лимитирани до 500 стаи и към този момент няма проекти за увеличението им.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ