Писмото на Чарли Чаплин за Коледа до дъщеря му Писмото на

Писмото на Чарли Чаплин за Коледа до щерка му
Писмото на Чарли Чаплин трогна света.
„ Толкова съм надалеч от теб! Но дано ослепея, в случай че въпреки и за момент твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук – на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан-з-Елизе. Знам това, а като че ли в тихата нощ слушам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната мрачевина. Чух, че твоята роля в този празничен и ярък театър е ролята на персийска хубавица, пленена от хан Татар. Бъди хубавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но в случай че възторзите и благодарността на публиката те опиянят, в случай че ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя татко.
Аз съм твоят татко, Джералдин!
Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!

Знаеш ли какъв брой нощи съм седял до твоето легло, с цел да ти описвам приказки, когато ти беше дребна – за Спящата хубавица, за будния змей в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и споделях: „ Върви си! Аз дремя с фантазиите на своята щерка! “ Виждах тези фантазии, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една самодива да танцува по небето. Чувах публиката да споделя: „ Виждате ли това момиче? То е дъщерята на остарелия шут. Помните ли по какъв начин се споделя – Чарли? “
Да! Аз съм Чарли! Аз съм остарелият шут!
Днес е твоят ден. Танцувай! Аз танцувах в необятен и опърпан панталон, а ти – в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те повдигнат от време на време в небесата.
Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от мраз и сиромашия.

Аз бях като тях, Джералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах безсънен. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „ Чарли! Нима това котенце ще те познае в миналото? “ Ти не ме познаваш, Джералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз в никакъв случай не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а след това … събираше милостиня… Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болежка на скитника шут, в чиито гърди бушува цялостен океан от горделивост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но все пак аз съм жив, а за живите нормално малко се приказва.

По-добре да приказваме за теб!

След твоето име, Джералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, в сравнение с те са се смели, Джералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват единствено танци и музика!

В среднощ, когато излизаш от огромния салон, ти не помни богатите фенове, само че не забравяй да попиташ водача на таксито, който те води вкъщи, за неговата жена… И в случай че е бременна, в случай че няма пари да купи дрешка на детето, ти постави пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разноски. Но за другите – ти би трябвало да изпращаш точната сметка! От време на време, с метрото или с рейс, разглеждай града, разхождай се. Гледай хората!

И най-малкото по веднъж дневно казвай: „ И аз съм една от тях! “ Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на индивида крила, с цел да излети във висините, нормално му счупва краката. И когато пристигна миг, в който ти почувстваш себе си над публиката, незабавно напусни сцената! Иди с първото такси в покрайнините на Париж. Аз доста добре ги познавам!… Там ще видиш доста танцьорки като теб – дори по-красиви от теб, и по-горди от теб.

От ослепителния искра на прожекторите на твоя спектакъл няма и диря! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в фамилията на Чарли никой не е бил толкоз недодялан, с цел да може да ругае един колар или да подиграе просяка, седнал край Сена…

Аз ще умра, само че ти ще живееш… Искам ти в никакъв случай да не живееш в беднотия! Заедно с това писмо ти адресирам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него.

Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя би трябвало да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти елементарно можеш да намериш.

Поискаш ли да видиш тези непознати сиромаси, ти можеш на всички места да ги откриеш. Ако приказвам с теб за пари, върша това, тъй като познавам лъжливата мощ на тези дяволи… Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И постоянно съм се безпокоял за въжеиграчите. Но би трябвало да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, в сравнение с играчите от нестабилното въже.

Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия елмаз ще те измами. В същата довечера този елмаз ще бъде твоето несигурно въже и рухването ти е несъмнено. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш некомпетентен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи постоянно падат… Не продавай сърцето си за злато и украшения. Защото най-големият елмаз е Слънцето. За благополучие той свети на лицето на всеки човек!

И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм споделил да ти написа за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти приказва за това…

Твоята работа е доста сложна. Аз знам това. Тялото ти е покрито единствено с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, само че да се върнеш от там по-облечен и по-чист…

Но нищо друго и никой различен на този свят не заслужава да вижда дори и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.

Аз съм остарял и може би думите ми звучат смешно. Но съгласно мен, твоето голо тяло би трябвало да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е ужасно, в случай че твоето разбиране за това е от преди 10 години, от времето, което си отива. Не пердах се – тези 10 години няма да те състарят. Но както и да е, желая ти да бъдеш последният човек, който става гражданин на острова на голите!…

Знам, че синове и татковци постоянно са във безконечен дуел. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, желая да имам вяра – довечера е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане знамение – ти в действителност да си схванала всичко, което желая да ти кажа.

Чарли е към този момент стар, Джералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще би трябвало да се облечеш в черно, с цел да дойдеш на моя гроб. Сега не желая да те трежова. Само понякога се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам дори тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш татко си – Чарли. Аз не бях ангел, само че доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

Целувам те!
Tвоят Чарли

Инфо: magnifisonz