Ройтерс: От „Оксфорд“ не уведомили доброволците за ваксината за грешка при дозирането
Писмо, с което са се сдобили публицисти от Ройтерс, разкрива, че доброволците в клиничните изпитвания на имунизацията против ковид, която беше създадена взаимно от „ Оксфорд “ и „ АстраЗенека “, не са били известени за неточност при дозирането й.
Това е следващият удар против „ АстраЗенека “, чиято ваксина стана обект на разгорещени разногласия в Европейската комисия преди дни. На този препарат се разчита и за всеобщата имунизация у нас.
Около 1500 от първите доброволци за клиничните изпитвания получили половин вместо цяла доза ваксина, последвана от цяла доза бустер. Въпреки това те не били известени за грешката.
Вместо това „ Оксфорд “ уведомили за грешката английските регулатори на лекарства, а на самите участници в изследването – много по-късно. Здравните органи посъветвали учените да създадат още една контролна група, която да получи цялостната доза ваксина, с цел да се направи съпоставяне сред двете.
В писмото написа още, че грешката при дозирането ще помогне на учените да схванат дали имунизацията ще работи по-добре при друго дозиране.
Важно е да уточним, че на никое място в документите не се оповестява за какъвто и да било риск за самите доброволци.
От Ройтерс изпратили писмото до специалисти по здравна нравственос и право, които са безапелационни, че „ Оксфорд “ са нарушили разпоредбите и е трябвало да съобщях на участниците в изпитванията незабавно.
От „ Оксфорд “ заобикалят да употребяват израза „ неточност при дозиране “. Говорителят на университета Стийв Причард съобщи пред организацията, че групата, която получила половин доза не била планувана. „ Ние знаехме авансово, че има противоречие в дозата и обсъдихме това с регулаторните органи “, споделя той.
Този намек, че в действителност сбърканата доза не е изобщо сбъркана опонира на по-ранни изявления от „ Оксфорд “ и „ АстраЗенека “, който още при издание на данните за нейната успеваемост обявиха, че тя се дължи на „ неточност “.
В писмото от „ Оксфорд “ написа още, че „ информацията не съставлява никакъв интерес за участниците, защото е прекомерно техническа. Пише също, че „ по-ниската доза е в границите на естественото при дозиране за клинични изпитвания “ и „ в случай че обезпечава отбрана, това може да даде по-добри разновидности за прилагане по време на имунизационните стратегии “.
В последна сметка учените открили следните данни: при групата с половин доза ваксина и цяла доза бустер успеваемостта е 90%. При групата с две цялостни дози – 62%. При калкулации на режима за двете дози, финалната резултатност на имунизацията на „ АстраЗенека “ и „ Оксфорд “ е 70,4%.
Проблеми, проблеми, проблеми
Препаратът на „ АстраЗенека “ не може да се отърве от неприятния си шанс.
Още когато беше обявено за грешката при дозирането, международни учени показаха подозрение в провежданите клинични изпитвания. Това накара здравните регулатори по света доста по-сериозно и дълготрайно да преглеждат кандидатурата на „ АстраЗенека “ за утвърждение.
В Австралия се надига неодобрение в научните среди. Според локални медици имунизацията няма задоволителна успеваемост, с цел да се реализира групов имунитет – изказване, което в случай че се окаже правилно, ще бъде огромен проблем и за България. У нас здравните управляващи разчитат точно на препарата на „ Оксфорд “ за всеобщата имунизация по-късно през годината.
През миналите дни още два абсурда помрачиха имунизационните акции.
Стана ясно, че „ АстраЗенека “ не са произвели задоволително ваксини за потребностите на Европейския съюз. Последваха голям брой съществени диалози с Европейската комисия и закани за наказания и ограничавания.
В Германия пък имунизацията беше утвърдена за прилагане единствено за по-младото население, защото в клиничните изпитвания са взели участие прекомерно малко хора над 65-годишна възраст и данните за тях за незадоволителни.
Това е следващият удар против „ АстраЗенека “, чиято ваксина стана обект на разгорещени разногласия в Европейската комисия преди дни. На този препарат се разчита и за всеобщата имунизация у нас.
Около 1500 от първите доброволци за клиничните изпитвания получили половин вместо цяла доза ваксина, последвана от цяла доза бустер. Въпреки това те не били известени за грешката.
Вместо това „ Оксфорд “ уведомили за грешката английските регулатори на лекарства, а на самите участници в изследването – много по-късно. Здравните органи посъветвали учените да създадат още една контролна група, която да получи цялостната доза ваксина, с цел да се направи съпоставяне сред двете.
В писмото написа още, че грешката при дозирането ще помогне на учените да схванат дали имунизацията ще работи по-добре при друго дозиране.
Важно е да уточним, че на никое място в документите не се оповестява за какъвто и да било риск за самите доброволци.
От Ройтерс изпратили писмото до специалисти по здравна нравственос и право, които са безапелационни, че „ Оксфорд “ са нарушили разпоредбите и е трябвало да съобщях на участниците в изпитванията незабавно.
От „ Оксфорд “ заобикалят да употребяват израза „ неточност при дозиране “. Говорителят на университета Стийв Причард съобщи пред организацията, че групата, която получила половин доза не била планувана. „ Ние знаехме авансово, че има противоречие в дозата и обсъдихме това с регулаторните органи “, споделя той.
Този намек, че в действителност сбърканата доза не е изобщо сбъркана опонира на по-ранни изявления от „ Оксфорд “ и „ АстраЗенека “, който още при издание на данните за нейната успеваемост обявиха, че тя се дължи на „ неточност “.
В писмото от „ Оксфорд “ написа още, че „ информацията не съставлява никакъв интерес за участниците, защото е прекомерно техническа. Пише също, че „ по-ниската доза е в границите на естественото при дозиране за клинични изпитвания “ и „ в случай че обезпечава отбрана, това може да даде по-добри разновидности за прилагане по време на имунизационните стратегии “.
В последна сметка учените открили следните данни: при групата с половин доза ваксина и цяла доза бустер успеваемостта е 90%. При групата с две цялостни дози – 62%. При калкулации на режима за двете дози, финалната резултатност на имунизацията на „ АстраЗенека “ и „ Оксфорд “ е 70,4%.
Проблеми, проблеми, проблеми
Препаратът на „ АстраЗенека “ не може да се отърве от неприятния си шанс.
Още когато беше обявено за грешката при дозирането, международни учени показаха подозрение в провежданите клинични изпитвания. Това накара здравните регулатори по света доста по-сериозно и дълготрайно да преглеждат кандидатурата на „ АстраЗенека “ за утвърждение.
В Австралия се надига неодобрение в научните среди. Според локални медици имунизацията няма задоволителна успеваемост, с цел да се реализира групов имунитет – изказване, което в случай че се окаже правилно, ще бъде огромен проблем и за България. У нас здравните управляващи разчитат точно на препарата на „ Оксфорд “ за всеобщата имунизация по-късно през годината.
През миналите дни още два абсурда помрачиха имунизационните акции.
Стана ясно, че „ АстраЗенека “ не са произвели задоволително ваксини за потребностите на Европейския съюз. Последваха голям брой съществени диалози с Европейската комисия и закани за наказания и ограничавания.
В Германия пък имунизацията беше утвърдена за прилагане единствено за по-младото население, защото в клиничните изпитвания са взели участие прекомерно малко хора над 65-годишна възраст и данните за тях за незадоволителни.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ