Френски писма от Седемгодишната война, отворени 250 години по-късно
Писма, иззети от Кралския флот на Англия, преди да доближат до френските моряци по време на Седемгодишната война, бяха отворени за първи път време.
Написани през 1757-8 година, те са изпратени от близки хора за екипаж на борда на френски боен транспортен съд, само че в никакъв случай не доближават до тях.
Проф. Рено Морийо, който е разкрил писмата, сподели, че те са за " универсални човешки прекарвания ".
Седемгодишната война е борба основно сред Англия и Франция за надзор над Северна Америка и Индия.
Това завърши с Парижкия контракт, който даде на Обединеното кралство обилни облаги.
Проф Морийо, учен от университета в Кеймбридж, откри сбирката от 104 писма от Националния списък в Кю и сподели, че е „ агонизиращо какъв брой близо са се доближили “ с цел да доближат до предопределените им получатели на борда на Galatee.
Френската пощенска администрация ги води до голям брой пристанища във Франция, с цел да опита да ги достави, само че не съумя.
Galatee е хванат от британците на път от Бордо за Квебек през 1758 година
След като научиха, че корабът е в английски ръце, френските управляващи препратиха писмата до Англия, където те бяха предадени на флота и се озоваха в склада.
Служители на Британското адмиралтейство сметнаха, че писмата нямат военно значение.
Проф Морийо сподели, че единствено помолени да погледнат кутията в архивите „ от любознание “, преди да ги открият.
" Разбрах, че съм първият човек, прочел тези доста персонални известия от те са написани ", сподели той.
" Предвидените от тях получатели не получиха този късмет. Беше доста прочувствено ", сподели проф. Морийо, чиито открития бяха оповестени в списание " Annales. Histoire, Sciences Sociales ".
Проф Морийо разпознава всеки член на 181-членния екипаж на Galatee с писма, адресирани до една четвърт от тях - той също по този начин извърши генеалогично изследване на мъжете и техните репортери.
Те включват писмо от Мари Дюбоск до нейния брачен партньор, първи лейтенант на кораба, Луи Шамбрелан.
Тя написа: „ Мога да прекарам нощта, пишейки ти... Аз съм твоята вярна брачна половинка вечно.
" Лека нощ, скъпи приятелю. Полунощ е. Мисля, че е време да си умря. "
Изследователи споделят, че тя не е знаела къде е брачният партньор й или че корабът му е бил хванат от британците. < /p>
Той не получи писмото й и те не се срещнаха още веднъж, като Дъбоск умря на идната година в Северна Франция.
Шамбрелан се връща във Франция и се дами наново през 1761 година
В друго писмо Ан Льо Серф оповестява на брачна половинка си Жан Топсент, подофицер: „ Нямам самообладание да те владея. “
„ Тези писма са за универсални човешки прекарвания, те не са неповторими за Франция или 18-ти век “, проф. Морийо сподели.
" Те разкриват по какъв начин всички ние се оправяме с огромни житейски провокации. "
„ Когато сме разграничени от обичаните хора заради събития отвън нашия надзор, като пандемия или войни, би трябвало да измислим по какъв начин да поддържаме връзка, по какъв начин да успокояваме, да се грижим за хората и да поддържаме пристрастеността жива.
" Днес имаме Zoom и WhatsApp. През 18 век хората са имали единствено букви, само че това, за което са писали, се усеща доста познато. "
