Пиша ви от плажа. Well, не literally от плажа, а

Пиша ви от плажа. Well, не literally от плажа, а от терасата на жилището си край плажа. Добре де, апартаментът не се намира напълно на плажа, а няколко реда хотели зад него, само че най-малко се намирам покрай черноморското крайбрежие.

Решихме да си създадем планувано, изненадваща морска почивка на Българското черноморие. Както знаете аз въпреки и да съм влюбен в природата и забележителностите на новата си татковина България, very нетипично за англичанин, по никакъв начин не съм обожател на черноморските ви курорти. Дали тъй като не познавам крайбрежието ви добре или просто не е останало нищо незастроено от него, само че по никакъв начин не си падам по препълнени плажове с големи бетонни хотели, престояла храна и разредена бира на тройни цени.

Тази година, обаче е друго. От една страна имаме малко дете, което за пръв път водим на класическа лятна отмора. On the other hand, рестрикциите по границите към момента ги има поради пандемията, а като виждам по новините в Гърция от ден на ден стягат ограниченията. That’s why взехме решение да събираме загар на Черно море. Започнахме да гледаме предложения, да се допитваме до другари. Искахме хем изискванията да са по-цивилизовани, поради съществуването на малко врещящо богатство, което заспива и ака без да предизвестява нито за едното, нито за другото. От друга страна as I said не сме почитатели на гигантските all inclusive комплекси и по тази причина търсехме нещо по средата.

Long story short – след огромното избиране, ангажименти и разбори се озовахме в Равда. Well не мога да съм изцяло сигурен дали сме тъкмо в Равда, само че за това по-нататък. Равда mate, е курортно село на 30 км. Северно от Бургас, тъкмо след Бургаския залив и преди Несебърския полуостров.

Равда е било мощно гърцизирано село, само че след I международна война с преселването на българи от неосвободените територии в селото са пристигнали доста бежанци от Солун и покрайнините и надлежно образа на Равда се е изменил. Also, доколкото разбрах от Додо през комунизма всички деца са ходели на лагер в Равда и тя е била самобитна пионерска столица на България. Иначе историята на селцето е много по-древна. Създадено е в първото хилядолетие преди новата епоха като предградие на Несебър и през вековете постоянно тук парцели и вили са имали богаташите от цивилизациите, които са владели Месемврия – от тракийци, през гърци, българи, турци и по този начин до наши дни.

Това, което античните тракийци не са съумели да създадат епохи наред, обаче днешните български бизнесмени в туризма са сторили единствено за няколко години благодарение на много бетон и незнайно количество рушвети.

Днес Равда е единствено част от големия хотелиерски конгломерат, който стартира от Ахелой и свършва чак със Свети Влас в подножието на Стара планина. Всички селца, градове и курорти по тази крайбрежна линия безусловно са слети от издигнатите хотели  във, сред, към под и над тях.

Вчера for example трябваше да заредя гориво и на картата открих, че най-близката бензиностанция е в Несебър. Зададох координатите, качих се на колата, бутах се с други коли, псувах невъзпитани водачи, мен ме псуваха ядосани пешеходци и незабелязано се озовах в бензиностанцията. Без, изобщо да съм излизал на извънградски път. Като попитах касиерката, аз къде actually се намирам дали съм в Равда още или в Несебър, тя се усмихна и сподели: „ Тук към този момент всичко е Слънчев бряг.

Вече четвърти ден съм тук, само че не мога да ви кажа дали Равда е красиво градче. Просто тъй като на всички места съм заобиколен от дребни фамилни хотели. Пред терасата ми има дребен фамилен хотел. По улиците към мен има единствено дребни фамилни хотели. До плажа се стига като вървиш край дребни фамилни хотели, магазините и заведенията за хранене се намират на партерния етаж на дребни фамилни хотели. Страх ме е да отворя хладилника, тъй като допускам, че и оттова ще изскочи дребен фамилен хотел.

Пълно е с туристи. Повечето са българи. Това е ненапълно добре, тъй като не ми се постанова да разделям плажа с други пияни англичани с изключение на мен. От друга страна не е напълно добре, тъй като ми се постанова да разделям паркоместа и да карам паралелно с български водачи. През богатата си хилядолетна история българинът е прочут със своята враждебност, непреклонен дух и с обстоятелството, че няма пленено бойно знаме, also и отстъпено място, когато се засече с различен водач по тясна уличка, на която не могат да се разминат.

Плажовете на Равда са два – Северен и Южен. Ние сме настанени до южния, който е по-хубав, само че и по-малък. Засега единствено един път успяхме да посетим нашия плаж. Беше прелестно, пясъкът прекрасен, водата топла, чадърите заети, бирата на безбожни цени, свободната зона осеяна с фасове, стара ромка си переше шалварите до нас, а тъкмо под носа на спасителя две момчета нехайно си бутаха джета сред плуващите.

На втория ден нямахме шанс да се настаним на плажа. Малко се успахме и стигнахме там чак в 10ч. сутринта. Кълна се mate, за пръв път през живота си видях правостоящи хора на плажа! Десетки хора стояха с хавлия в ръка и се оглеждаха къде могат да я оставят сгъната, с цел да се потопят най-малко за малко във водата.

Оттогава пътуваме из покрайнините. Първо отидохме на плаж в Несебър. Там обстановката с паркирането е като тази с намирането на място за хавлията на плажа в Равда. Има хиляди паркоместа. Всичките до едно са с табели „ Служебен абонамент “. Лутахме се повече от час и най-после съумях да мушна колата пред един зарязан градеж, където преди няколко обиколки бях видял бляскав „ мерцедес “, а в този момент за шанс го нямаше. После се оказа, че мястото било „ Частна благосъстоятелност “. Когато отидохме за колата, цялата беше оградена с камъни и клони, а някакъв нервозен юноша мигновено изскочи и взе да ми се кара, че мястото е „ частна благосъстоятелност “, аз тъп ли съм, че не съм го схванал. Опитах се да му предложа пари за отплата, само че най-после търпението на Додо свърши и тя му изсъска, че като е частна благосъстоятелност да си я огради и да си постави табела или да си я завре откъм гърба. Момчето си потегли, тръгнахме си и ние. Камъните ги натрупах пред гумите на лъскавия мерцедес, който отново се беше появил до мен и obviously беше на нервния собственик на частната благосъстоятелност.

Иначе плажът на Несебър беше прелестен. Бяхме на свободната зона, тъй като при чадърите ни не разрешиха да опънем дребен чадър за baby Ева, който е част от нейната персонална комбинация от детски надуваем басейн, две торби с плажни играчки и дребен чадър за сянка.  Тесничък плаж, доста фасове по пясъка, топла вода и разредена наливна бира – парадайс!

Когато се прибрахме в къщи и открих местоположението на плажа на карта се оказа, че изобщо не сме били в Несебър, а на северния плаж на Равда. Who cares – нали всичко е Слънчев бряг!

След това ходихме на същинския Слънчев бряг. Тук проблем с паркирането няма. Единственото изискване е да си правоприемник на арабски шейх, с цел да можеш да си плащаш таксата. Намерихме непретенциозен хотелски паркинг в северната част на курорта, където за целия ден ни желаеха такса от 10лв. Но пък свободната зона беше много огромна. Въобще целият плаж на Слънчев бряг е значителен. По принцип всичко в Слънчев бряг е мегаломанско. От хотелите, през магазините и атракционите та чак до питейните заведения. Напълно подхождат на голямата плажна линия.

Трябва да призная mate, че Слънчев бряг прелестно ме изненада. Имаше много туристи, само че отново имаше място за всички, а фасове в пясъка на свободната зона нямаше. Иронично е, че точно курортът станал нарицателно за презастрояване и препълнени плажове е издигнат върху околност, която в предишното географите са наричали Несебърската пясъчна пустиня. Още по-ироничното е, че сега „ На Слънчака “ е много по-спокойно, в сравнение с в претъпканата Равда, която сякаш е място за фамилен туризъм.

Последно бяхме на Иракли. Този „ див “ плаж е най-малко по документи цялостната диаметралност на Слънчев бряг. Намира се на 30-тина км. От конгломерата Ахелой-Равда-Несебър-Слънчака-Свети влас и who know what else. Само че ти би трябвало близо час, с цел да стигнеш до там, тъй като би трябвало да се движиш по основния път Бургас-Варна, който също е основен единствено по документи. Иначе е тясно шосе с по една лента във всяка посока за стотиците хиляди туристи сновящи по Българското Черноморие по това време на годината.

Иракли както ми бяха разказвали е раят на хипарите. Голям, хубав див плаж, на който има единствено един-единствен къмпинг. Ние подминахме отбивката за къмпинга, както и тази за нещо наречено „ плаж на река Вая “ и се отбихме по черен път с табела за плажа. Стигнахме до спонтанен паркинг и оттова пешком по стръмна пътека през гората. Ходенето до Иракли е малко обезкуражаващо. Понеже няколко минути газиш из шубраците без въобще да виждаш плаж пред себе си и от ден на ден се притесняваш какъв брой ли път има още.

Гигантско облекчение дават последните 20-ина метра от горската пътека. И в директен, и в метафоричен смисъл. И от двете страни на пътеката земята безусловно е побеляла от части тоалетна хартия и салфетки разхвърляни по храстите. Obviously, това е неофициалната тоалетна за плажуващите на Иракли. А щом тук се изхождат, значи и плажът би трябвало да е напълно наоколо.

И в действителност единствено след момент, от осраната и опикана горичка излизаш на един от най-красивите плажове ever. Голям с прекрасен пясък и релативно отмерено разпределени фасове по него. Все отново тук няма чадъри, концесионери и впрочем досадници, тъй че няма и кой да ти обира фасовете.

Плажът беше цялостен с хора, само че пък имаше задоволително място за всички, because линията е огромна и необятна. Броят на палатките и шатрите опънати на Иракли умерено може да съперничи на броя на хотелите в Слънчев бряг, както и на фамилните хотелчета в Равда.

 А водата беше божествена. Тя водата actually на всички места беше прелестна. Черно море и край Равда, и Край Созопол и Слънчев бряг, и край Иркали е едно и също – феноменално. Проблемът mate, e от другата страна на вълната, там където морето свършва и стартират човешките владения.

PS.

Другият път ще ви описвам за типовете туристи по българските плажове. Ако през това време ви е скучно – follow me on Фейсбук:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Инфо: Монитор