„Той стиска зъби… а аз стискам ръката му - един баща се бори за живота на сина си
„ Пиша ви като баща… бащата на Емилчо… както знаете той е моят свят. “
С тези думи стартира изповедта на Кирил Чапкънов – не просто пост в обществените мрежи, а зов за помощ, вяра и човещина. Думи, които тежат. Думи, зад които стои болежка, каквато никой родител не трябва да познава.
Емилчо е дете. Усмихнато, борбено, мощно. Но и дете, което ежедневно минава през тествания, за които множеството възрастни не биха намерили сили.
„ Виждал съм го по какъв начин стиска зъби, когато му е трудно… по какъв начин сълзите му безшумно се стичат от болежка, а той отново намира сили да ме огледа и да се усмихне. “
Тази усмивка е всичко. Тя е повода един татко да не се предава, даже когато сърцето му се къса.
Емилчо към този момент е минал през интервенции, рехабилитации, безкрайни процедури. Дни, в които болката е непрекъснат сателит. И все пак – той не се отхвърля.
„ И макар всичко… той не се отхвърля. Никога! “
Но борбата не е завършила. През юни следва ново тестване – намеса в Турция. Още болежка. Още боязън. Още дни, в които едно малко дете ще би трябвало да бъде по-силно от ориста.
„ Като баща… няма нищо по-трудно от това да знаеш, че детето ти ще страда… и все пак да би трябвало да го поведеш към тази болежка. “
Това е избор без избор. Път, по който вървиш със свито сърце, тъй като знаеш, че точно той може да даде късмет за по-добър живот.
„ Всяка негова сълза минава през мен! Всяка негова болежка я чувствам като своя! “
Това не са просто думи. Това е същността на родителската обич – онази, която не познава граници, не познава отмалялост, не познава отвод. И въпреки всичко, в тази тежка битка има и светлина.
„ Всяка негова дребна победа ми дава вяра, че вървим в вярната посока. “
Кирил не е самичък. До него стоят хора – непознати, другари, положителни сърца, които към този момент са подали ръка.
„ Вие не просто помогнахте – вие дадохте късмет на сина ми да стигне дотук. “
Но пътят продължава. И всяка поддръжка има значение. Защото от време на време спасението на едно дете зависи от това какъв брой хора ще повярват, че чудесата се случват… когато сме дружно.
Ако тази история те докосна, можеш да бъдеш част от вярата на Емилчо:
Revolut (Анка Иванова):
IBAN: LT13 3250 0172 1199 7510
BIC: REVOLT21
http://revolut.me/kiril60l7
PayPal: @Slavka66
Банков превод (УниКредит Булбанк):
IBAN: BG06UNCR70001522924988
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: Славка Костадинова Чапкънова
0898889931
Понякога най-голямата мощ се крие в най-малките хора. А най-голямата вяра – в това да не ги оставим сами.
С тези думи стартира изповедта на Кирил Чапкънов – не просто пост в обществените мрежи, а зов за помощ, вяра и човещина. Думи, които тежат. Думи, зад които стои болежка, каквато никой родител не трябва да познава.
Емилчо е дете. Усмихнато, борбено, мощно. Но и дете, което ежедневно минава през тествания, за които множеството възрастни не биха намерили сили.
„ Виждал съм го по какъв начин стиска зъби, когато му е трудно… по какъв начин сълзите му безшумно се стичат от болежка, а той отново намира сили да ме огледа и да се усмихне. “
Тази усмивка е всичко. Тя е повода един татко да не се предава, даже когато сърцето му се къса.
Емилчо към този момент е минал през интервенции, рехабилитации, безкрайни процедури. Дни, в които болката е непрекъснат сателит. И все пак – той не се отхвърля.
„ И макар всичко… той не се отхвърля. Никога! “
Но борбата не е завършила. През юни следва ново тестване – намеса в Турция. Още болежка. Още боязън. Още дни, в които едно малко дете ще би трябвало да бъде по-силно от ориста.
„ Като баща… няма нищо по-трудно от това да знаеш, че детето ти ще страда… и все пак да би трябвало да го поведеш към тази болежка. “
Това е избор без избор. Път, по който вървиш със свито сърце, тъй като знаеш, че точно той може да даде късмет за по-добър живот.
„ Всяка негова сълза минава през мен! Всяка негова болежка я чувствам като своя! “
Това не са просто думи. Това е същността на родителската обич – онази, която не познава граници, не познава отмалялост, не познава отвод. И въпреки всичко, в тази тежка битка има и светлина.
„ Всяка негова дребна победа ми дава вяра, че вървим в вярната посока. “
Кирил не е самичък. До него стоят хора – непознати, другари, положителни сърца, които към този момент са подали ръка.
„ Вие не просто помогнахте – вие дадохте късмет на сина ми да стигне дотук. “
Но пътят продължава. И всяка поддръжка има значение. Защото от време на време спасението на едно дете зависи от това какъв брой хора ще повярват, че чудесата се случват… когато сме дружно.
Ако тази история те докосна, можеш да бъдеш част от вярата на Емилчо:
Revolut (Анка Иванова):
IBAN: LT13 3250 0172 1199 7510
BIC: REVOLT21
http://revolut.me/kiril60l7
PayPal: @Slavka66
Банков превод (УниКредит Булбанк):
IBAN: BG06UNCR70001522924988
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: Славка Костадинова Чапкънова
0898889931
Понякога най-голямата мощ се крие в най-малките хора. А най-голямата вяра – в това да не ги оставим сами.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ