Корнелия Петкова - една почернена майка и съпруга, влиза в битка за справедливост до край
" Пиша тези редове от обезсърчение, от болежка и с голям яд. Пиша ги не за мъртвите, които няма по какъв начин да върна, а за живите, които оставаме тук, с цел да изкупваме греховете си на земята. "
Така стартира изповедта си Корнелия Петкова - пловдивчанката, която преди две години загуби опората на семейство си в жестоката катастрофа на бул. " Руски ", която лиши общи три човешки живота. Сега тя е твърдо решена да подеме национална акция в търсене на генерална правдивост. Plovdiv24.bg разгласява апела й без редакторска намеса.
" Искам да пиша за правдивост, за закони и за отмъщение, само че нямам какво. Мога, обаче, да напиша за корупция, за безсрамие и за гаврата с паметта на бащата на децата ми, която две години по-късно, редовно е поругавана от застрахователи, съд, юристи и изобщо - от цялата система.
Системата, другари, е направена по този начин, че към тъгата ти по непосредствен да се налее беззащитност и да те смажат като жител. В България, в случай че си измежду околните на умрял в злополука, то тъгата занапред ще следва и тя няма да е обвързвана само с прискърбието към умрелия.
Тук системата те смазва, тъй като скърбиш. Защото искаш правда и тъй като у теб не са изтрили до дъно възприятието ти за правдивост.
Когато стане злополука и загинат хора, медийните лешояди сервират сензацията стремително и без оглед на страстите. Така нещастието влиза в дома на всеки един от вас, става ви близка и по-добре позната. И идва миг, когато стартирате да свиквате с нещастието и да си мислите, че произшествия стават, само че навръх вас няма по какъв начин да ви се случат. И с интерес наблюдавате статистиката на починалите на пътя, до момента в който в един миг се замести с равнодушие. Тази година повече, предходната – по-малко…
Страшно е да осъзнаеш, че си част от статистиката.
И то не поради тъгата по обичаните хора, които си изгубил, а поради прожекторите, които са ориентирани към теб и към безпомощността, с която живееш. Защото болката се претърпява персонално. Защото идва време, когато моята покруса, и освен, се трансформира в статистика за всички вас.
И всичко бързо отшумява и се не помни, до идната " сензация ".
Няма нищо по-ледено и безчувствено от осигурител (Булстрад), който те подмята от съд на съд, дружно с авторитетните си юристи (Явор Нотев), с цел да не обезщети децата ти, по този начин както е по ЗАКОН. Няма нищо по-отчайващо от юрист, който като див звяр те убеждава да му платиш хонорарите и ти подсигурява, че ще спечелиш делото си.
Зная, че работата на юристите е да приказват, само че все ми се коства, че раздаването на гаранции за спечелването на каузи, е свръх техните благоприятни условия. Не съществува по-голяма подигравка от тази, съдът да понижи наказването на един пийнал, самозабравил се шофьор-убиец.
Говорим за съда, който би трябвало да пази МОРАЛА. Понятията закон и морал в България са с нулева стойност. Тук има значение, какъв брой пари притежаваш, кой познаваш и какъв брой очакваш да ти се заплати.
Когато убият мъжа ти в злополука, отговорните стартират да раздават рушвети още в нощта на закононарушението. Нататък корупцията минава през юристи, депутати и правосъдна система, а на върха стоят застрахователите, паралелно с убийците на пътя. Това е редът, с който би трябвало да се борите и това е системата, която би трябвало да успехите.
Аз се боря за компенсации само за трите си деца, които останаха сираци. Лошото в този случай е, че застрахователите би трябвало да платят по ЗАКОН, а килърът би трябвало да лежи в пандиза поради публичен МОРАЛ - все несъществуващи понятия… Ако настояванията ми на жител и на непосредствен на умрял при ПТП бяха противозаконни и аморални, щях да имам повече шансове.
Защото съдът оправдава убийците, а санкционира почтените!!!
Аз съм от породата хора, които като ги мачкаш, стават още по-силни и още по- шумни. Последното, за информация на Булстрад, които ми сложиха изискване, че не би трябвало да излизам от " положителния звук ", в случай че беседвам с тях.
Тук положителният звук постанова да заявя, че не желая мръсните им пари!
Това, което желая е, да се постановат доживотни присъди за убийците на пътя, с цел да може това общество да се стресне и да стартира да действа по-нормално. Автомобилът не е прикритие за едно ликвидиране. Алкохолът - още по-малко. Безрасъдството - въобще! Автомобилът е средство, каквото средство би бил револверът или отровата. Шофьорът – палач не е по-малко палач, единствено тъй като е прикрит зад ламарини. А в случаите, в които водачът е бил и пийнал, смекчаващи виновността условия няма – това за информация на Върховен касационен съд, които понижиха присъдата на килъра на мъжа ми на 5 години затвор.
Сигурна съм, че не приказвам единствено от свое име.
В България всяка година има хиляди жертви на застрахователно-съдебната принуда против околните на починали и потърпевши при ПТП. Самите те са жертви на системата, на закона и тукашния морал. Възмездието за нас би пристигнало единствено, в случай че най-малко се виждаше малко примирение и позор у застрахователите, съда и юристите. Но не би! Затова дано се обединим!
Защото шумно прокламираната " война по пътищата ", в действителност е огромен бизнес за застрахователите и юристите. Бизнес върху гърба на едни унищожени от тъга хора. Бизнес върху гърба на деца, останали сираци. Бизнес върху гърба на осиротели майки и татковци. Гавра с паметта на умряли, на които вечно е отнето правото да се защитят. По-страшното е, че системата лишава това право и на нас, живите...
Призивът ми е за доживотни присъди на убийците и мощна държавна интервенция върху застрахователите! Винаги има късмет да промениш системата. В този случай шансът е на страната на по-слабите и по-беззащитните.
Да забележим, дали ще успеем?!!… "
Така стартира изповедта си Корнелия Петкова - пловдивчанката, която преди две години загуби опората на семейство си в жестоката катастрофа на бул. " Руски ", която лиши общи три човешки живота. Сега тя е твърдо решена да подеме национална акция в търсене на генерална правдивост. Plovdiv24.bg разгласява апела й без редакторска намеса.
" Искам да пиша за правдивост, за закони и за отмъщение, само че нямам какво. Мога, обаче, да напиша за корупция, за безсрамие и за гаврата с паметта на бащата на децата ми, която две години по-късно, редовно е поругавана от застрахователи, съд, юристи и изобщо - от цялата система.
Системата, другари, е направена по този начин, че към тъгата ти по непосредствен да се налее беззащитност и да те смажат като жител. В България, в случай че си измежду околните на умрял в злополука, то тъгата занапред ще следва и тя няма да е обвързвана само с прискърбието към умрелия.
Тук системата те смазва, тъй като скърбиш. Защото искаш правда и тъй като у теб не са изтрили до дъно възприятието ти за правдивост.
Когато стане злополука и загинат хора, медийните лешояди сервират сензацията стремително и без оглед на страстите. Така нещастието влиза в дома на всеки един от вас, става ви близка и по-добре позната. И идва миг, когато стартирате да свиквате с нещастието и да си мислите, че произшествия стават, само че навръх вас няма по какъв начин да ви се случат. И с интерес наблюдавате статистиката на починалите на пътя, до момента в който в един миг се замести с равнодушие. Тази година повече, предходната – по-малко…
Страшно е да осъзнаеш, че си част от статистиката.
И то не поради тъгата по обичаните хора, които си изгубил, а поради прожекторите, които са ориентирани към теб и към безпомощността, с която живееш. Защото болката се претърпява персонално. Защото идва време, когато моята покруса, и освен, се трансформира в статистика за всички вас.
И всичко бързо отшумява и се не помни, до идната " сензация ".
Няма нищо по-ледено и безчувствено от осигурител (Булстрад), който те подмята от съд на съд, дружно с авторитетните си юристи (Явор Нотев), с цел да не обезщети децата ти, по този начин както е по ЗАКОН. Няма нищо по-отчайващо от юрист, който като див звяр те убеждава да му платиш хонорарите и ти подсигурява, че ще спечелиш делото си.
Зная, че работата на юристите е да приказват, само че все ми се коства, че раздаването на гаранции за спечелването на каузи, е свръх техните благоприятни условия. Не съществува по-голяма подигравка от тази, съдът да понижи наказването на един пийнал, самозабравил се шофьор-убиец.
Говорим за съда, който би трябвало да пази МОРАЛА. Понятията закон и морал в България са с нулева стойност. Тук има значение, какъв брой пари притежаваш, кой познаваш и какъв брой очакваш да ти се заплати.
Когато убият мъжа ти в злополука, отговорните стартират да раздават рушвети още в нощта на закононарушението. Нататък корупцията минава през юристи, депутати и правосъдна система, а на върха стоят застрахователите, паралелно с убийците на пътя. Това е редът, с който би трябвало да се борите и това е системата, която би трябвало да успехите.
Аз се боря за компенсации само за трите си деца, които останаха сираци. Лошото в този случай е, че застрахователите би трябвало да платят по ЗАКОН, а килърът би трябвало да лежи в пандиза поради публичен МОРАЛ - все несъществуващи понятия… Ако настояванията ми на жител и на непосредствен на умрял при ПТП бяха противозаконни и аморални, щях да имам повече шансове.
Защото съдът оправдава убийците, а санкционира почтените!!!
Аз съм от породата хора, които като ги мачкаш, стават още по-силни и още по- шумни. Последното, за информация на Булстрад, които ми сложиха изискване, че не би трябвало да излизам от " положителния звук ", в случай че беседвам с тях.
Тук положителният звук постанова да заявя, че не желая мръсните им пари!
Това, което желая е, да се постановат доживотни присъди за убийците на пътя, с цел да може това общество да се стресне и да стартира да действа по-нормално. Автомобилът не е прикритие за едно ликвидиране. Алкохолът - още по-малко. Безрасъдството - въобще! Автомобилът е средство, каквото средство би бил револверът или отровата. Шофьорът – палач не е по-малко палач, единствено тъй като е прикрит зад ламарини. А в случаите, в които водачът е бил и пийнал, смекчаващи виновността условия няма – това за информация на Върховен касационен съд, които понижиха присъдата на килъра на мъжа ми на 5 години затвор.
Сигурна съм, че не приказвам единствено от свое име.
В България всяка година има хиляди жертви на застрахователно-съдебната принуда против околните на починали и потърпевши при ПТП. Самите те са жертви на системата, на закона и тукашния морал. Възмездието за нас би пристигнало единствено, в случай че най-малко се виждаше малко примирение и позор у застрахователите, съда и юристите. Но не би! Затова дано се обединим!
Защото шумно прокламираната " война по пътищата ", в действителност е огромен бизнес за застрахователите и юристите. Бизнес върху гърба на едни унищожени от тъга хора. Бизнес върху гърба на деца, останали сираци. Бизнес върху гърба на осиротели майки и татковци. Гавра с паметта на умряли, на които вечно е отнето правото да се защитят. По-страшното е, че системата лишава това право и на нас, живите...
Призивът ми е за доживотни присъди на убийците и мощна държавна интервенция върху застрахователите! Винаги има късмет да промениш системата. В този случай шансът е на страната на по-слабите и по-беззащитните.
Да забележим, дали ще успеем?!!… "
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ