Захари Карабашлиев за писателя Христо Карастоянов: Ямболски инат и литературен чешит
Писателят Захари Карабашлиев отдаде респект към паметта на сътрудника си Христо Карастоянов, проследи " Фокус " .
В страницата си в обществената мрежа създателят на романа " Рана " и други показа за последната си среща с Карастоянов. Тя е била единствено преди няколко седмици в Ямбол.
В текста по-долу Карабашлиев споделя защо са говорили, а и друга забавна преразказана история от предишното:
Преди малко разбрах, че -- както в този момент споделят -- " си е тръгнал " писателят Христо Карастоянов. И преди да опитам да изразя какъв брой ме натъжи това, ще опиша нещо.
Преди няколко седмици бях поканен от библиотеката в Ямбол да показва последната си книга. Ама преди този момент бях в Сливен и гостувах на скъпите на сърцето ми Веси Седларска и Костас.
И те ми описват историята, в която техният съгражданин, огромният чудак-писател Атанас Славов ги кани на посетители, на което ще пристигна и Христо Карастоянов от Ямбол. Това се случва измежду зима, май почти по това време -- мраз и сняг. " Гостито " върви отлично, до момента в който Христо и Атанас не се скарват люто, Христо, ядосан си става и си потегля и се прибира измежду нощ в Ямбол. Пеш. Години по-късно се сдобрили, несъмнено, само че това е друга история. (За Христо се знаеше, че е простодушен.)
Осъзнавам, че моята среща с Христо Карастоянов в Ямбол е била последна. След представянето на книгата ми в читалище " Съгласие ", седнахме в някаква пицария с директорката и говорихме защо ли не: за неговите книги, за ямболския модернизъм сред двете международни войни, за Кирил Кръстев и худoжниците, за младежкия дом на реката, за вестникарския му интервал, за локални поети-графомани, за политика, за редакторската му работа, за Селинджър... Познаваше целия книжовен развой, помнеше, разказваше, имаше възприятие за комизъм, смееше се...
И страдаше доста от единия си крайник. Едва вървеше, куцаше, само че не пожела да го изпратя до тях, колкото и да настоявах.
Беше си ямболски дебелоглав и книжовен чудак. И нямаше желание да стопира да написа и разгласява.
Но в този момент отново се сещам за гостито в Атанас Славов. И като че ли го виждам да си потегля от този свят, малко ядосан, като че скаран с домакина, решен да се прибере там, откъдето е, въпреки в мраз и сняг. А може би пък отива на посетители на другия огромен книжовен гамен -- Атанас Славов. Кой знае.
п.с. Тук поставям фотоси от последната ни среща в една ямболска пицария. Три положения с една и съща цигара.
Мама му остаряла -- ще липсва!
Сбогом и благодаря!
В страницата си в обществената мрежа създателят на романа " Рана " и други показа за последната си среща с Карастоянов. Тя е била единствено преди няколко седмици в Ямбол.
В текста по-долу Карабашлиев споделя защо са говорили, а и друга забавна преразказана история от предишното:
Преди малко разбрах, че -- както в този момент споделят -- " си е тръгнал " писателят Христо Карастоянов. И преди да опитам да изразя какъв брой ме натъжи това, ще опиша нещо.
Преди няколко седмици бях поканен от библиотеката в Ямбол да показва последната си книга. Ама преди този момент бях в Сливен и гостувах на скъпите на сърцето ми Веси Седларска и Костас.
И те ми описват историята, в която техният съгражданин, огромният чудак-писател Атанас Славов ги кани на посетители, на което ще пристигна и Христо Карастоянов от Ямбол. Това се случва измежду зима, май почти по това време -- мраз и сняг. " Гостито " върви отлично, до момента в който Христо и Атанас не се скарват люто, Христо, ядосан си става и си потегля и се прибира измежду нощ в Ямбол. Пеш. Години по-късно се сдобрили, несъмнено, само че това е друга история. (За Христо се знаеше, че е простодушен.)
Осъзнавам, че моята среща с Христо Карастоянов в Ямбол е била последна. След представянето на книгата ми в читалище " Съгласие ", седнахме в някаква пицария с директорката и говорихме защо ли не: за неговите книги, за ямболския модернизъм сред двете международни войни, за Кирил Кръстев и худoжниците, за младежкия дом на реката, за вестникарския му интервал, за локални поети-графомани, за политика, за редакторската му работа, за Селинджър... Познаваше целия книжовен развой, помнеше, разказваше, имаше възприятие за комизъм, смееше се...
И страдаше доста от единия си крайник. Едва вървеше, куцаше, само че не пожела да го изпратя до тях, колкото и да настоявах.
Беше си ямболски дебелоглав и книжовен чудак. И нямаше желание да стопира да написа и разгласява.
Но в този момент отново се сещам за гостито в Атанас Славов. И като че ли го виждам да си потегля от този свят, малко ядосан, като че скаран с домакина, решен да се прибере там, откъдето е, въпреки в мраз и сняг. А може би пък отива на посетители на другия огромен книжовен гамен -- Атанас Славов. Кой знае.
п.с. Тук поставям фотоси от последната ни среща в една ямболска пицария. Три положения с една и съща цигара.
Мама му остаряла -- ще липсва!
Сбогом и благодаря!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ