Чумата трагически разтърсва дървото на живота
Писателят Владислав Тодоров даде изявление на Кремена Димитрова в уеб страницата " Артакция ".Той е лекар на философските науки, преподава кино и литература в Пенсилванския университет. Първата му книга " Адамов комплекс " излиза в София (1991). В Съединени американски щати издава втората си книга - " Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение " (1995). Следват " Малък абсурд за театъра и други фигури на живота " и " Хаотично махало: политическа журналистика ". Американските списания " Постмодерна просвета " и " Челси " разгласяват първите му белетристични опити. Автор е на два екранизирани романа - " Дзифт " и " Цинкограф " с кино заглавие " Цветът на хамелеона ".
Здравей, Влади, нека те намираме в положително здраве. По какъв метод тази насилствена изолираност ни трансформира?
- Зависи какъв брой дълго ще продължи това спешно гранулиране на обществото, превръщането му в единични физически лица, съществуващи в режим на невротично разбягване. В положение на страхова невроза и всеобща фонова паника, фантазираме края на международния и персоналния си ред. Светът в близост опустява. Пустото пространство пораства и се цялостни с провидения.
" Заразата - това са другите " става безусловно изискване на живота. Шест стъпки е необятна граничната вадичка, която разделя моя върховен пъкъл от този на ближните. " Светът няма да бъде същият " стана гръмко факсимиле. Може би се движим към един по-добър свят от този, който напущаме, един не по този начин разточителен, само че трагически очистен свят, обитаем с едно по-състрадателно, по-естествено устроено човечество.
Продължава ли преподавателската ти активност?
- Класната стая от действителна се трансформира във виртуална. Физическият свят отпадна като хранилище на чумата и ние сме избавени в цифровия. Има някаква занимателна перверзия в това да надничаш в персоналните пространства на своите студенти, а те в твоето, до момента в който ги зареждаш със познания.
Остава ли ти време за писане? Какво четеш по време на изолацията? Четеш ли повече?
- Писането и четенето, изключително мислено, са положения на извънредно, бих споделил, килийно уединение. В миг на космополитен мор, самотата ме паникьосва. Вкъщи гледаме филми, тъй като гледането на филми може да бъде заедно положение.
Как реагират хората в Америка? Приемат ли по-строгите ограничения или държат на свободата си повече, в сравнение с сигурността?
- Въпросът за свободата и правата подценява това, което ни убива. Цялото международно просвещение помръква, губи смисъла си пред това, което по изискване отхвърля живота, няма прошка, не сортира, и сее гибел. Бедствията не се договарят. Гражданският митинг против геноцидни микроорганизми е безразсъден. В прагов миг като този, концепцията за независимост и правата става форма на библейска суетност, нещо като да ти се услажда ликьора с реването на борда на Титаник, преди да се нагълташ със солена вода и водорасли.
Oгънят се бори с огън, а не с книжни полезности, залегнали в учредителни документи. Задачата е една, да се очертае демографията на болестта, да се раздалечат хората, с цел да се редуцира откоса на гибелта. Парадоксът на решението се състои в това, че както с тероризма, то може да сътвори по-голям проблем от самия проблем.
Страхът от гибелта се парира от жаждата за живот, антагонизмът на първичните настройки обръща кривата, а не афектите на мозъка и силата на словореда. Това, което е буйна жадност да бъде, се опълчва с неимоверна мощ против това, което го отхвърля. В това се състои оздравяването. Занимава ни мъката на молекулата на живота. Тази мъка е потресаваща. Всичко друго е умотворение, мощни или слаби метафори, кабинетно фразьорство, фабрикувана действителност.
Смяташ ли, че пандемията може да ни промени като общество?
- Безусловно, тъй като чумата трагически раздрусва дървото на живота, трансформира суетата, демократичния захлас, самозаблудите, прояснява изходните положения, измъква скритите краища на безкрайната човешка душа.
Днес народите се намират пред трагическа алтернатива - по какъв начин да се съвмести правото на физическо оцеляване на всеки един човек с правото на икономическо оцеляване на обществото. Ако запазиш едното като го заключиш, губиш другото. Иска се жертвоприношение като това на Агамемнон. Кое от двете да загуби, войната или щерка си. Нещо като да оцелеем, преминавайки сред Сцила и Харибда, без да отрежем невидимата ръка на пазара и без да погубим хората.
Сподели ни неща, които правиш по време на самоизолирането?
- Както се схваща, не пиша и не чета, иде ми да разцепвам дърва и да нарязвам клони, само че не постоянно намирам благоприятност и материали за това.
Може ли това, което ни се случва на всички през днешния ден, да се отрази в някакъв положителен смисъл на изкуството?
- Да кажа за прозата. Прозата би трябвало да се излекува от простодушието, аналог на нелепостта в изкуството. Изкуството е рисково оръдие на духа, с което можем да разбием атома на тази интелигентна гад индивида. А той е дарен с избухливо ядро формирано от ирационални частици. Да спрем да разводняваме нуклеарния човек, чиито сълзи са тежка, а не топла вода. Никой не може да сътвори верен човек по документи, били те направени от Писателски или Европейски съюзи. Човекът е самородно отклонен от правия път, божествено нища безпризорна гад, скита се в мирозданието с постоянно изплезен език. Никакво изкуство, та даже мор като днешния, не може да му натрие носа. Гледайте какво се случва с двадесет и две годишната хубавица Ава Луиз. Вместо да се влюби и с любов да подходи към ближните, тя ближе тоалетната паница в самолета. Защо? За да провокира чумата, дето дебне под седалката и с език да зашлеви пестник на публичния боязън от гибелта. По човешки идеален, самосезирал се, бравурен субектът ближе отходните места и се снима с телефон, с цел да развъжда себеподобни в мрежите. Върви го претвори.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1434)
Здравей, Влади, нека те намираме в положително здраве. По какъв метод тази насилствена изолираност ни трансформира?
- Зависи какъв брой дълго ще продължи това спешно гранулиране на обществото, превръщането му в единични физически лица, съществуващи в режим на невротично разбягване. В положение на страхова невроза и всеобща фонова паника, фантазираме края на международния и персоналния си ред. Светът в близост опустява. Пустото пространство пораства и се цялостни с провидения.
" Заразата - това са другите " става безусловно изискване на живота. Шест стъпки е необятна граничната вадичка, която разделя моя върховен пъкъл от този на ближните. " Светът няма да бъде същият " стана гръмко факсимиле. Може би се движим към един по-добър свят от този, който напущаме, един не по този начин разточителен, само че трагически очистен свят, обитаем с едно по-състрадателно, по-естествено устроено човечество.
Продължава ли преподавателската ти активност?
- Класната стая от действителна се трансформира във виртуална. Физическият свят отпадна като хранилище на чумата и ние сме избавени в цифровия. Има някаква занимателна перверзия в това да надничаш в персоналните пространства на своите студенти, а те в твоето, до момента в който ги зареждаш със познания.
Остава ли ти време за писане? Какво четеш по време на изолацията? Четеш ли повече?
- Писането и четенето, изключително мислено, са положения на извънредно, бих споделил, килийно уединение. В миг на космополитен мор, самотата ме паникьосва. Вкъщи гледаме филми, тъй като гледането на филми може да бъде заедно положение.
Как реагират хората в Америка? Приемат ли по-строгите ограничения или държат на свободата си повече, в сравнение с сигурността?
- Въпросът за свободата и правата подценява това, което ни убива. Цялото международно просвещение помръква, губи смисъла си пред това, което по изискване отхвърля живота, няма прошка, не сортира, и сее гибел. Бедствията не се договарят. Гражданският митинг против геноцидни микроорганизми е безразсъден. В прагов миг като този, концепцията за независимост и правата става форма на библейска суетност, нещо като да ти се услажда ликьора с реването на борда на Титаник, преди да се нагълташ със солена вода и водорасли.
Oгънят се бори с огън, а не с книжни полезности, залегнали в учредителни документи. Задачата е една, да се очертае демографията на болестта, да се раздалечат хората, с цел да се редуцира откоса на гибелта. Парадоксът на решението се състои в това, че както с тероризма, то може да сътвори по-голям проблем от самия проблем.
Страхът от гибелта се парира от жаждата за живот, антагонизмът на първичните настройки обръща кривата, а не афектите на мозъка и силата на словореда. Това, което е буйна жадност да бъде, се опълчва с неимоверна мощ против това, което го отхвърля. В това се състои оздравяването. Занимава ни мъката на молекулата на живота. Тази мъка е потресаваща. Всичко друго е умотворение, мощни или слаби метафори, кабинетно фразьорство, фабрикувана действителност.
Смяташ ли, че пандемията може да ни промени като общество?
- Безусловно, тъй като чумата трагически раздрусва дървото на живота, трансформира суетата, демократичния захлас, самозаблудите, прояснява изходните положения, измъква скритите краища на безкрайната човешка душа.
Днес народите се намират пред трагическа алтернатива - по какъв начин да се съвмести правото на физическо оцеляване на всеки един човек с правото на икономическо оцеляване на обществото. Ако запазиш едното като го заключиш, губиш другото. Иска се жертвоприношение като това на Агамемнон. Кое от двете да загуби, войната или щерка си. Нещо като да оцелеем, преминавайки сред Сцила и Харибда, без да отрежем невидимата ръка на пазара и без да погубим хората.
Сподели ни неща, които правиш по време на самоизолирането?
- Както се схваща, не пиша и не чета, иде ми да разцепвам дърва и да нарязвам клони, само че не постоянно намирам благоприятност и материали за това.
Може ли това, което ни се случва на всички през днешния ден, да се отрази в някакъв положителен смисъл на изкуството?
- Да кажа за прозата. Прозата би трябвало да се излекува от простодушието, аналог на нелепостта в изкуството. Изкуството е рисково оръдие на духа, с което можем да разбием атома на тази интелигентна гад индивида. А той е дарен с избухливо ядро формирано от ирационални частици. Да спрем да разводняваме нуклеарния човек, чиито сълзи са тежка, а не топла вода. Никой не може да сътвори верен човек по документи, били те направени от Писателски или Европейски съюзи. Човекът е самородно отклонен от правия път, божествено нища безпризорна гад, скита се в мирозданието с постоянно изплезен език. Никакво изкуство, та даже мор като днешния, не може да му натрие носа. Гледайте какво се случва с двадесет и две годишната хубавица Ава Луиз. Вместо да се влюби и с любов да подходи към ближните, тя ближе тоалетната паница в самолета. Защо? За да провокира чумата, дето дебне под седалката и с език да зашлеви пестник на публичния боязън от гибелта. По човешки идеален, самосезирал се, бравурен субектът ближе отходните места и се снима с телефон, с цел да развъжда себеподобни в мрежите. Върви го претвори.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1434)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ