Радослав Бимбалов: Обикновено в книгите се крия – чета и се отнасям далече…
Писателят Радослав Бимбалов написа пост в обществената мрежа Фейсбук във връзка днешния ден на книгата . Публикуваме го без редакторска интервенция:
„ Днес е денят на книгата.
Обичайно в книгите се укривам – чета и се отнасям надалеч, в неподражаема лекост. Или пък пиша и мислите ми се строяват като правилни бойци – единствено в една посока, нагоре и нагоре, без да се разсейват с нищо мое земно.
Този път, обаче, не си давам това право. Романът, по който интензивно работя, ще бъде приземяване – такова, от което имаме потребност – освен аз, а всички дишащи. В тази бъдеща книга не намирам разтуха, само че ще би трябвало да устоя и да я довърша. Ето ви трохица от нея:
“Един немски фотограф наложи решението да те снимат постоянно леко изпод, това се трансформира в наложителен прийом при всичките ти фотосесии. Подобна фотография – сериозното ти лице, литнало нагоре към бели облаци – се трансформира в корица на най-престижното списание в страната. Въпреки че някакъв известен пуяк си беше сложил името изпод, всеки ред в публикацията беше персонално твой:
“Страданието ни се поставя, тъкмо както ни се поставя всяка наслада, всяко наслаждение. Затова и страданието е персонално преживяване, съкровено, лично. Там му е мястото – вътре в нас, а не за шерване. В края на дните ни Бог може да реши да ни даде повече страдалчество, само че няма да го понижим в случай че раздадем от него на околните си. Напротив, по този начин ще го умножим, ще го усилим. Търсейки съпричастност в най-близките си, ние им предизвикваме страдалчество, без да имаме това право. Ние не сме Бог. ”
Споменаваш ме за щяло и нещяло, само че се старая да отминавам тази неприятна твоя фриволност
да ме пришиваш
като страховита
мимика,
когато искаш
да скриеш
лицето
си. ”
Из новата книга, която ще лакирам дълго, колкото би трябвало. “
8000 подписа за броени часове с искане президентът да наложи несъгласие върху скандални законови промени
