Писателят отправи остра критика към презастрояването и вида на панелните

Писателят насочи остра рецензия към презастрояването и типа на панелните квартали
" Почти всеки ден си задавам въпроса: за какво всичко към нас е толкоз грозно? Грозни здания, грозни улици, грозни площади, " написа Сиромахов, описвайки средата като " кошмарна ". Той подчертава върху образното замърсяване, основано от панелните комплекси и битовите боклуци, измежду които минава животът на хората.
Бетонът по морето и италианският образец
Авторът насочва рецензията си и към презастрояването на Черноморието, визирайки " грозните хотели, накацали по морето " и новото строителство, което съгласно него е лишено от всевъзможен нюх за хубост.

В своя разбор Сиромахов прави паралел с Италия, търсейки аргументите за разликите в световноизвестния италиански дизайн. Според него разковничето се крие във образната среда, в която израстват децата.

" Питали ли сте се, да речем, за какво най-великите дизайнери в света са италианци? Ами тъй като тия хора израстват измежду хубост – измежду съвършени здания, измежду красиви улици, измежду доста изкуство, " декларира писателят.
Свикване с грозното
Заключението на Сиромахов е песимистично – той счита, че българското общество е развило приемливост към грозотата до степен на цялостно равнодушие. " Ние дотам сме привикнали с грозотията, че тя към този момент не ни прави усещане. Превърнала се е в част от нас, " обобщава той.

Коментарът на Сиромахов, въпреки и прочувствен, визира дълбоки структурни проблеми на градоустройството у нас. Докато той вижда повода в неналичието на " ранно образование ", специалистите постоянно показват неналичието на непоколебим архитектурен надзор, корупцията при издаването на разрешителни за градеж и икономическата насила като съществени мотори на естетическия безпорядък, трансформирал градовете в бетонни джунгли.