Как Лев Толстой се отнася към прогреса
Писателят обича да прави фотоси, да слуша музика на грамофон и да приказва по телефона.
Въпреки това той не може да каже еднопосочно какъв брой добра е софтуерната гражданска война.
За 82-те си години живот Толстой се озовава на границата сред XIX и XX век, в епохата на индустриализацията и техническия напредък. Той става очевидец на появяването на железниците, фотографията, киното, устройствата за запис и възпроизвеждане на тон, пишещите машини и най-после – електричеството. И той съумява да изпита всички изобретения върху себе си. Какво мисли великият съветски публицист и мъдрец за тези нововъведения?
Фотографията
Толстой е съвсем толкоз остарял, колкото и изобретението, и към първите фотографски опити се отнася с огромен интерес. През 1856 година Сергей Левицки, бащата на съветската снимка, прави първите си фотоси на Толстой, които са отпечатани на хартия. Тук младият публицист е изобразен самичък и в компанията на други създатели на „Съвременник“ – Иван Тургенев, Иван Гончаров, Александър Островски и други
Държавен музей „Л.Н. Толстой“
По-късно Толстой посещава фотографски студия и прави тържествени портрети, практични първи „визитни картички“, които даже прикрепя към писмата си; разменя фотоси с приятелите си по перо, като Александър Херцен. Снимката по-долу е направена от фотографката Жеруза в Брюксел през 1861 година.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“
През 1862 година Толстой прави първия си автопортрет – с цел да си направи такова „селфи“, би трябвало да впрегне два коня, които да теглят големия и тежък фотоапарат. Съпругата му София Андреевна оставя подписа си върху картичката: „Аз сама направих снимката“.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“
Фотографията се трансформира съвсем в фикс идея за него – даже и през днешния ден архивът на нито един публицист не може да се похвали с толкоз доста фотоси. Голям принос за това има брачната половинка на Толстой София Андреевна – тя също демонстрира огромен интерес към фотографията, занимава се с нея повече от 20 години и сама демонстрира филмите.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“
Цяла серия от психически портрети са направени от секретаря и другар на Толстой Владимир Чертков – посредством тях се виждат ярките страсти на писателя. Това са едни от последните фотоси на Толстой, направени през 1910 година.
Опиянението му обаче се трансформира в неспокойствие: през 1903 година Толстой написа на приятеля си Стасов, че му е „ужасно неприятно“ да театралничи за фотоси. Той вижда нещо нездравословно в това да бъдеш сниман на филм, нещо, което удовлетворява самомнението и е низше възприятие.
Когато фотографията стартира да се развива интензивно в Русия в края на XIX и началото на XX век, доста фотографи се пробват да уловят времето в историята. А Лев Толстой, несъмнено, е един от главните ѝ ориентири. Останала е една занимателна фотография, „Атака на фотографите“ (вж. по-долу), на която пред писателя се е наредила цяла опашка от хора, искащи да го снимат.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“
Пионерът на цветната снимка Сергей Прокудин-Горски пътува из цялата страна, заснемайки здания, църкви и хора – и се стопира на Толстой като „основна съветска забележителност“. Така е непокътната и единствената цветна фотография на Толстой.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“
Кинематограф
Запазени са освен фотоси, само че и кино фрагменти, представящи Толстой през последните години от живота му. В Ясна поляна са снимани доста фрагменти – на писателя, който се разхожда из имението, на Толстой със фамилията му, както и фотоси на дъщерите му и на селските деца.https://www.youtube.com/embed/IclsTbS9InQ
Кадрите демонстрират каква звезда е бил писателят. Когато идва в Москва, на гарата го посреща голяма навалица. Негови фенове също чакат пред портите на дома му в Москва. Където и да дойде, всички се събират с интерес, с цел да го видят.https://www.youtube.com/embed/LXnQJBAra44
Толстой прави оценка силата на видеото. „Ах, в случай че можех в този момент да видя татко си и майка си по този начин, както виждам самия себе си!“, споделя писателят. По-късно, в изявление за вестник „Вечерний Петербург“, той отбелязва, че „е забавно да видиш себе си съвсем жив: човек е съвсем раздвоен“.
Авторът на „Война и мир“ е угрижен и за моралния съставен елемент на напредъка. Той стига до заключението, че софтуерното развиване е належащо единствено в случай че е за положителното на човечеството. „Когато животът на хората е аморален и връзките им се основават не на обич, а на нарцисизъм, всички механически усъвършенствания, увеличението на властта на индивида над природата: пара, електричество, телеграфи, всевъзможни машини, дим, динамит, робулити, основават усещане за рискови играчки, дадени в ръцете на децата“, написа Толстой в дневника си през 1903 година.
Телефон и телеграф
Държавен музей „Л.Н. Толстой“
„Сега приказвах по телефона с Лев Толстой“, написа Чехов на жена си през 1901 година. От своя страна писателят Максим Горки, който е очевидец на телефонния диалог от другата страна на жицата, си спомня, че Толстой е крещял възторжено в слушалката: „Днес имам толкоз прекрасен ден, толкоз щастлив за душата ми, че желая и вие да сте радостни. Особено вие. Вие сте доста добър, доста добър!“
Държавен музей „Л.Н. Толстой“
От края на XIX в. Толстой интензивно употребява телеграфа. За разлика от брачната половинка си той самият изпраща малко телеграми, само че получава безчет такива от разнообразни елементи на страната.
Размисълът за такава оригиналност като телеграфа обаче води Толстой до мисли от обществено естество – той е угрижен за неравенството. „Говорим за напредъка на електрическите телеграфи. Очевидно е, че изгодата и приложението на телеграфа са единствено за висшата, по този начин наречена образована класа. Хората, девет от 10, чуват единствено бръмченето на жиците…“, написа Толстой в публикацията „Прогресът и дефиницията на образованието“.
Фонографът и грамофонът
Гледайки филми, Толстой се оплаква, че в тях няма задоволително тон, който да добави картината и да я приближи до живота. Той не доживява да види озвучен филм, само че е имал удоволствието да поддържа връзка с фонографа и грамофона.
Фонографът (долу вляво) в кабинета на ТолстойДържавен музей „Л.Н. Толстой“
През 1908 година изобретателят Томас Едисон изпраща на Толстой подарък – фонограф. Писателят стартира да диктува с ненаситност къси поговорки и писма. Отначало записвал всичко, само че след това осъзнал, че с това изобретение не трябва да се злоупотребява, и решил да остави единствено най-мъдрите изявления. През есента на 1909 година представители на компания Graphophone записват гласа на Толстой на съветски, британски, френски и немски език.
Толстой записва и приказки за деца. Можете да ги слушате на адрес
Широко прочут е и записът на обръщението на писателя към селските деца от учебното заведение в Ясна поляна, което той самичък провежда.https://www.youtube.com/embed/dxJ6Fj4gluc
По-рано, през 1903 година, Толстой донася в Ясна поляна грамофон. Писателят обича музиката – постоянно свири на пиано в дома си, обожава балалайката и циганското пеене. На грамофона Толстой слуша Бетовен, Шопен, Чайковски, арии от опери и цигулкови триа. Според спомените на присъстващите той дълго време се е мръщел и казвал „хм“, само че когато прозвучала танцовата ария „По улицата на моста“, очите му заблестели, кракът му потрепнал в такт с музиката и той изрекъл: „Виж ти!“
Държавен музей „Л.Н. Толстой“
Железници и други нововъведения
Влакът не е инцидентен „герой“ в романа „Анна Каренина“. Най-важните подиуми – срещата на Анна с Вронски и нейното самоубийство – са свързани точно с железницата. Така Толстой дава своята оценка – да, това е напредък и улеснение, само че е и оръжие за ликвидиране. В началото на романа под колелата на влака умира инцидентен човек. Между другото, самият епизод със самоубийството на Анна е заимстван от Толстой от действителния живот – момиче, което живеело покрай Ясна поляна, се хвърлило под влака и този случай надълбоко засегнал писателя.
Смъртта на хората по волята или по виновност на напредъка тревожи Толстой. „Електрическата светлина е прелестна, телефоните <…> само че дано отидат по дяволите, и освен те, само че и железниците, и всички фабрични каликоси и тъкани в света, в случай че за производството им би трябвало 99/100 от хората да бъдат в иго и с хиляди да умират на работните места“, написа Толстой в „Робството на нашето време“.
Основната житейска и философска идея на Толстой (и толстоистите) е „несъпротивление на злото посредством насилие“. А въпросите за насилието тревожат писателя най-вече, тъй че при целия си интерес към напредъка и техническите нововъведения той счита, че животът даже на един човек не коства нито електричеството, нито другите най-нови придобивки на цивилизацията.
По подигравка на ориста самият Толстой умира покрай железопътната линия – той безусловно бяга от вкъщи си с трен, само че по пътя се разболява тежко. В резултат на това той прекарва последните си дни в забвение в дома на началника на гарата в дребна гара в Астапово.
Изложбата „ще бъде показана в Държавния музей „Лев Толстой“ в Москва до 14 август 2022 година.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Въпреки това той не може да каже еднопосочно какъв брой добра е софтуерната гражданска война.
За 82-те си години живот Толстой се озовава на границата сред XIX и XX век, в епохата на индустриализацията и техническия напредък. Той става очевидец на появяването на железниците, фотографията, киното, устройствата за запис и възпроизвеждане на тон, пишещите машини и най-после – електричеството. И той съумява да изпита всички изобретения върху себе си. Какво мисли великият съветски публицист и мъдрец за тези нововъведения?
Фотографията
Толстой е съвсем толкоз остарял, колкото и изобретението, и към първите фотографски опити се отнася с огромен интерес. През 1856 година Сергей Левицки, бащата на съветската снимка, прави първите си фотоси на Толстой, които са отпечатани на хартия. Тук младият публицист е изобразен самичък и в компанията на други създатели на „Съвременник“ – Иван Тургенев, Иван Гончаров, Александър Островски и други
Държавен музей „Л.Н. Толстой“ По-късно Толстой посещава фотографски студия и прави тържествени портрети, практични първи „визитни картички“, които даже прикрепя към писмата си; разменя фотоси с приятелите си по перо, като Александър Херцен. Снимката по-долу е направена от фотографката Жеруза в Брюксел през 1861 година.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“ През 1862 година Толстой прави първия си автопортрет – с цел да си направи такова „селфи“, би трябвало да впрегне два коня, които да теглят големия и тежък фотоапарат. Съпругата му София Андреевна оставя подписа си върху картичката: „Аз сама направих снимката“.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“ Фотографията се трансформира съвсем в фикс идея за него – даже и през днешния ден архивът на нито един публицист не може да се похвали с толкоз доста фотоси. Голям принос за това има брачната половинка на Толстой София Андреевна – тя също демонстрира огромен интерес към фотографията, занимава се с нея повече от 20 години и сама демонстрира филмите.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“ Цяла серия от психически портрети са направени от секретаря и другар на Толстой Владимир Чертков – посредством тях се виждат ярките страсти на писателя. Това са едни от последните фотоси на Толстой, направени през 1910 година.
Опиянението му обаче се трансформира в неспокойствие: през 1903 година Толстой написа на приятеля си Стасов, че му е „ужасно неприятно“ да театралничи за фотоси. Той вижда нещо нездравословно в това да бъдеш сниман на филм, нещо, което удовлетворява самомнението и е низше възприятие.
Когато фотографията стартира да се развива интензивно в Русия в края на XIX и началото на XX век, доста фотографи се пробват да уловят времето в историята. А Лев Толстой, несъмнено, е един от главните ѝ ориентири. Останала е една занимателна фотография, „Атака на фотографите“ (вж. по-долу), на която пред писателя се е наредила цяла опашка от хора, искащи да го снимат.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“ Пионерът на цветната снимка Сергей Прокудин-Горски пътува из цялата страна, заснемайки здания, църкви и хора – и се стопира на Толстой като „основна съветска забележителност“. Така е непокътната и единствената цветна фотография на Толстой.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“ Кинематограф
Запазени са освен фотоси, само че и кино фрагменти, представящи Толстой през последните години от живота му. В Ясна поляна са снимани доста фрагменти – на писателя, който се разхожда из имението, на Толстой със фамилията му, както и фотоси на дъщерите му и на селските деца.https://www.youtube.com/embed/IclsTbS9InQ
Кадрите демонстрират каква звезда е бил писателят. Когато идва в Москва, на гарата го посреща голяма навалица. Негови фенове също чакат пред портите на дома му в Москва. Където и да дойде, всички се събират с интерес, с цел да го видят.https://www.youtube.com/embed/LXnQJBAra44
Толстой прави оценка силата на видеото. „Ах, в случай че можех в този момент да видя татко си и майка си по този начин, както виждам самия себе си!“, споделя писателят. По-късно, в изявление за вестник „Вечерний Петербург“, той отбелязва, че „е забавно да видиш себе си съвсем жив: човек е съвсем раздвоен“.
Авторът на „Война и мир“ е угрижен и за моралния съставен елемент на напредъка. Той стига до заключението, че софтуерното развиване е належащо единствено в случай че е за положителното на човечеството. „Когато животът на хората е аморален и връзките им се основават не на обич, а на нарцисизъм, всички механически усъвършенствания, увеличението на властта на индивида над природата: пара, електричество, телеграфи, всевъзможни машини, дим, динамит, робулити, основават усещане за рискови играчки, дадени в ръцете на децата“, написа Толстой в дневника си през 1903 година.
Телефон и телеграф
Държавен музей „Л.Н. Толстой“ „Сега приказвах по телефона с Лев Толстой“, написа Чехов на жена си през 1901 година. От своя страна писателят Максим Горки, който е очевидец на телефонния диалог от другата страна на жицата, си спомня, че Толстой е крещял възторжено в слушалката: „Днес имам толкоз прекрасен ден, толкоз щастлив за душата ми, че желая и вие да сте радостни. Особено вие. Вие сте доста добър, доста добър!“
Държавен музей „Л.Н. Толстой“ От края на XIX в. Толстой интензивно употребява телеграфа. За разлика от брачната половинка си той самият изпраща малко телеграми, само че получава безчет такива от разнообразни елементи на страната.
Размисълът за такава оригиналност като телеграфа обаче води Толстой до мисли от обществено естество – той е угрижен за неравенството. „Говорим за напредъка на електрическите телеграфи. Очевидно е, че изгодата и приложението на телеграфа са единствено за висшата, по този начин наречена образована класа. Хората, девет от 10, чуват единствено бръмченето на жиците…“, написа Толстой в публикацията „Прогресът и дефиницията на образованието“.
Фонографът и грамофонът
Гледайки филми, Толстой се оплаква, че в тях няма задоволително тон, който да добави картината и да я приближи до живота. Той не доживява да види озвучен филм, само че е имал удоволствието да поддържа връзка с фонографа и грамофона.
Фонографът (долу вляво) в кабинета на ТолстойДържавен музей „Л.Н. Толстой“
През 1908 година изобретателят Томас Едисон изпраща на Толстой подарък – фонограф. Писателят стартира да диктува с ненаситност къси поговорки и писма. Отначало записвал всичко, само че след това осъзнал, че с това изобретение не трябва да се злоупотребява, и решил да остави единствено най-мъдрите изявления. През есента на 1909 година представители на компания Graphophone записват гласа на Толстой на съветски, британски, френски и немски език.
Толстой записва и приказки за деца. Можете да ги слушате на адрес
Широко прочут е и записът на обръщението на писателя към селските деца от учебното заведение в Ясна поляна, което той самичък провежда.https://www.youtube.com/embed/dxJ6Fj4gluc
По-рано, през 1903 година, Толстой донася в Ясна поляна грамофон. Писателят обича музиката – постоянно свири на пиано в дома си, обожава балалайката и циганското пеене. На грамофона Толстой слуша Бетовен, Шопен, Чайковски, арии от опери и цигулкови триа. Според спомените на присъстващите той дълго време се е мръщел и казвал „хм“, само че когато прозвучала танцовата ария „По улицата на моста“, очите му заблестели, кракът му потрепнал в такт с музиката и той изрекъл: „Виж ти!“
Държавен музей „Л.Н. Толстой“ Железници и други нововъведения
Влакът не е инцидентен „герой“ в романа „Анна Каренина“. Най-важните подиуми – срещата на Анна с Вронски и нейното самоубийство – са свързани точно с железницата. Така Толстой дава своята оценка – да, това е напредък и улеснение, само че е и оръжие за ликвидиране. В началото на романа под колелата на влака умира инцидентен човек. Между другото, самият епизод със самоубийството на Анна е заимстван от Толстой от действителния живот – момиче, което живеело покрай Ясна поляна, се хвърлило под влака и този случай надълбоко засегнал писателя.
Смъртта на хората по волята или по виновност на напредъка тревожи Толстой. „Електрическата светлина е прелестна, телефоните <…> само че дано отидат по дяволите, и освен те, само че и железниците, и всички фабрични каликоси и тъкани в света, в случай че за производството им би трябвало 99/100 от хората да бъдат в иго и с хиляди да умират на работните места“, написа Толстой в „Робството на нашето време“.
Основната житейска и философска идея на Толстой (и толстоистите) е „несъпротивление на злото посредством насилие“. А въпросите за насилието тревожат писателя най-вече, тъй че при целия си интерес към напредъка и техническите нововъведения той счита, че животът даже на един човек не коства нито електричеството, нито другите най-нови придобивки на цивилизацията.
По подигравка на ориста самият Толстой умира покрай железопътната линия – той безусловно бяга от вкъщи си с трен, само че по пътя се разболява тежко. В резултат на това той прекарва последните си дни в забвение в дома на началника на гарата в дребна гара в Астапово.
Изложбата „ще бъде показана в Държавния музей „Лев Толстой“ в Москва до 14 август 2022 година.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ