Николай Терзийски гостува в Пловдив с романа си „Родиния“
Писателят Николай Терзийски гостува в Пловдив с романа си от разкази „ Родиния “. Срещата диалог с пловдивските читатели ще се състои на 14 юни, събота, от 19:00 часа в сцена-бар „ ТеатъРа “ в двора на Драматичния спектакъл „ Н.О.Масалитинов “ в града под тепетата. Модератор на събитието ще бъде Веселина Пеева.
Входът е свободен за всички събития от програмата на #пловдивчете2025. Събитието се провежда от книжовен фестивал „ Пловдив чете “ като част от Календара на културните събития на град Пловдив за 2025 година и с поддръжката на Община Пловдив.
„ Родиния “ е книга пътешестване и книга завръщане. Пространство по едно и също време илюзионно и фактически. Родиния – големият суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се от вътрешната страна на открито и разпаднал се на части, единствено с цел да се свържат отломъците му още веднъж, милиони години по-късно. Точно по този начин и историите в тази книга са елементи от едно огромно цяло – те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, с цел да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят неналичието.
Отзиви за романа
" С „ Родиния “ Николай Терзийски допира нови пространства в литературния изказ. Свобода на художественото обръщение, открит мирис на повествованието и колоритно изваяни герои, житейски пръснати в огромния свят. Писателят построява ослепителен облик на огромните мащаби и тяхната незначителност в мирозданието и времето посредством планетарна метафора: за големия континент, родил частите земя, които населяваме;
за разпада и новото начало на мъртвата материя;
за илюзията за безкрайност на живата, с нейните радости-мигновения и тъги-мираж.
Родното място на героите се съчетава в един разказ с паяжинно слепващ се сюжет до взривно креативно извисяване в края. "
Боян Биолчев
„ Книга за паметта и за несъзнаваните пътища, по които тя продължава да свързва и води индивида даже тогава, когато той е престанал да помни. Шестнадесет единични къси разкази са събрани в общо изложение за завръщането към себе си. Отделните истории имат общ небосвод, общи герои, общи правила на протичане и общи решения. В сборника-роман посланията имат тежестта на универсални опори и противотежести за актуалния човек – без значение от това закъде пътува и към какво се стреми. "
Борис Минков
Николай Терзийски (1983) е роден в Смолян. Завършил е публицистика в СУ „ Св. Климент Охридски “, има и магистърска степен от Философския факултет на университета.
Първият му разказ „ Отлъчване ” (2017) е притежател на огромната премия от състезанието за дебютна литература „ Южна пролет ” в категория „ прозаичност ”. Втората му книга „ Хроники на неведомото ” (2019) е номинирана за „ Роман на годината 2020 “ – Националната литературна премия на НДФ „ 13 века България “. „ Звезди под клепачите ” е третият му разказ, за който получава Националната премия Христо Г. Данов.
„ Родиния ” (2025) е четвъртата му книга.
" Родиния "
Откъс от романа от разкази
" Познал я в едно кафене. Съвсем нормално квартално кафене, в което самотни мъже и дами, всичките на по шейсет и седем години, се били разположили с разтворени вестници, някои решавали кръстословиците с пластмасови писалки, а други плюнчели пръсти и прелиствали страниците. Съвсем нормално, вмирисано на канела и тютюнев пушек кафене, в което петнайсетгодишни момчета пушели, правели колелца от дима и се смеели, отпивали от големичаши капучино, без сламки, и отново се смеели – на мустаците от пяната, а петнайсетгодишни девойки гледали пренебрежително и също палели цигари, чийто пушек издишвали постепенно и царствено, с цел да го изпратят да изпълни всичко, даже самотните мръсни чаши, оставени на плота. Познал я в едно кафене, в което господа в костюми на райета, на по четиресет и четири години, разговаряли с дами на по четиресет и четири години, облечени с кремави пуловери с високи деколтета и елегантни черни поли, стигащи малко под коляното, разговаряли по работа, то се знае, само че в усмивките, в погледите, в жестовете имало и нещо от това, което се случва, когато приказваш с някого за работа, само че мислиш за друго. Да. Ето такова било мястото, напълно нормално. Нима е допустимо въобще да съществува по-обикновено място, в което той да я познае?
Познал я.
Нея.
В едно кафене.
Тя била.
Било сън.
И действителност. "
Входът е свободен за всички събития от програмата на #пловдивчете2025. Събитието се провежда от книжовен фестивал „ Пловдив чете “ като част от Календара на културните събития на град Пловдив за 2025 година и с поддръжката на Община Пловдив.
„ Родиния “ е книга пътешестване и книга завръщане. Пространство по едно и също време илюзионно и фактически. Родиния – големият суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се от вътрешната страна на открито и разпаднал се на части, единствено с цел да се свържат отломъците му още веднъж, милиони години по-късно. Точно по този начин и историите в тази книга са елементи от едно огромно цяло – те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, с цел да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят неналичието.
Отзиви за романа
" С „ Родиния “ Николай Терзийски допира нови пространства в литературния изказ. Свобода на художественото обръщение, открит мирис на повествованието и колоритно изваяни герои, житейски пръснати в огромния свят. Писателят построява ослепителен облик на огромните мащаби и тяхната незначителност в мирозданието и времето посредством планетарна метафора: за големия континент, родил частите земя, които населяваме;
за разпада и новото начало на мъртвата материя;
за илюзията за безкрайност на живата, с нейните радости-мигновения и тъги-мираж.
Родното място на героите се съчетава в един разказ с паяжинно слепващ се сюжет до взривно креативно извисяване в края. "
Боян Биолчев
„ Книга за паметта и за несъзнаваните пътища, по които тя продължава да свързва и води индивида даже тогава, когато той е престанал да помни. Шестнадесет единични къси разкази са събрани в общо изложение за завръщането към себе си. Отделните истории имат общ небосвод, общи герои, общи правила на протичане и общи решения. В сборника-роман посланията имат тежестта на универсални опори и противотежести за актуалния човек – без значение от това закъде пътува и към какво се стреми. "
Борис Минков
Николай Терзийски (1983) е роден в Смолян. Завършил е публицистика в СУ „ Св. Климент Охридски “, има и магистърска степен от Философския факултет на университета.
Първият му разказ „ Отлъчване ” (2017) е притежател на огромната премия от състезанието за дебютна литература „ Южна пролет ” в категория „ прозаичност ”. Втората му книга „ Хроники на неведомото ” (2019) е номинирана за „ Роман на годината 2020 “ – Националната литературна премия на НДФ „ 13 века България “. „ Звезди под клепачите ” е третият му разказ, за който получава Националната премия Христо Г. Данов.
„ Родиния ” (2025) е четвъртата му книга.
" Родиния "
Откъс от романа от разкази
" Познал я в едно кафене. Съвсем нормално квартално кафене, в което самотни мъже и дами, всичките на по шейсет и седем години, се били разположили с разтворени вестници, някои решавали кръстословиците с пластмасови писалки, а други плюнчели пръсти и прелиствали страниците. Съвсем нормално, вмирисано на канела и тютюнев пушек кафене, в което петнайсетгодишни момчета пушели, правели колелца от дима и се смеели, отпивали от големичаши капучино, без сламки, и отново се смеели – на мустаците от пяната, а петнайсетгодишни девойки гледали пренебрежително и също палели цигари, чийто пушек издишвали постепенно и царствено, с цел да го изпратят да изпълни всичко, даже самотните мръсни чаши, оставени на плота. Познал я в едно кафене, в което господа в костюми на райета, на по четиресет и четири години, разговаряли с дами на по четиресет и четири години, облечени с кремави пуловери с високи деколтета и елегантни черни поли, стигащи малко под коляното, разговаряли по работа, то се знае, само че в усмивките, в погледите, в жестовете имало и нещо от това, което се случва, когато приказваш с някого за работа, само че мислиш за друго. Да. Ето такова било мястото, напълно нормално. Нима е допустимо въобще да съществува по-обикновено място, в което той да я познае?
Познал я.
Нея.
В едно кафене.
Тя била.
Било сън.
И действителност. "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ