Писателят Николай Милчев публикува трогателен пост за наводненията в Северозападна

Писателят Николай Милчев разгласява покъртителен пост за наводненията в Северозападна България. В него, той съпоставя хората от най-бедния край у нас, а и в целия Европейски Съюз, с долната класа на кораба „ Титаник “. Авторът напомня, че точно те са се издавили при потъването на лайнера.
Вижте описа на Николай Милчев без редакторска интервенция:
 
Пороите и дъждовете ни заляха и ни отнасят. Отнасят нашите илюзии, че живеем в двайсет и първи век. Някои хора, несъмнено – тези на върха на хранителната верига, живеят надалеч напред в бъдещето, само че бедните, унижените и оскърбените са във времената на козия рог. 
Три реки в Северозападна България потопиха и отнасят илюзиите ни, че има такава Северозападна България. Иде ми да се гръмна от тъга и от яд, че този Северозападен наш край се е трансформирал в резерват за изчезващи българи. 
Погледнете картините от наводненията, уважаеми дами и господа! Вижте къщиците, дворчетата и оградите, вижте облеклата, лицата, пръстите, ръцете на тези повлечени от пороите хора. Вижте какво избавят на първо време бабешките и старческите ръце – две котета, три кокошчици и малко овчици. 
И в този момент – внимание! Събуват се боси и влизат в плувналите си изби, с цел да си вземат по един буркан домати, тъй като те това ядат – домати от буркани, в случай че могат да доплуват до мазетата си, несъмнено.
Спомняте ли си историята за кораба „ Титаник “? Тези, които са се избавили от потъването, са били от по-горните съсловия. Тези от по-долните съсловия до един са отишли на дъното. Затова и българите, които са били тогава на „ Титаник “, са се удавили. 
Северозападна България играе тъжната роля на нисша класа от „ Титаник “ и потъва и изчезва. И вместо историята да приключи с една разтърсваща обич сред Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, тя приключва с една старица, която целува двете си оранжеви и избавени от нея котета. Това ѝ е останало на бабата, това спасява 
Потресе ме и методът, по който говореше една от „ потопените “ дами на село Лиляче, Врачанско. Тази унищожена, разтреперана и обезверена жена не говореше, както се приказва, а гълташе думите във вътрешността. Гълташе думите във вътрешността и думите вместо да се чуват, се губеха в гърлото, в сълзите и в тъгата ѝ. Дишаше, както диша риба, останала на изсъхнало. Или както диша жена, на която водата ѝ е до гушата. 
Пиша тези работи, тъй като в такива моменти – точно в такива моменти, нещастието отмива грима и рекламната багра и изпод лъсва ръждата, безизходицата и дъното. 
Тези порои отнесоха пътища, които в действителност ги нямаше, отнесоха обичай, който в действителност го нямаше, само че отнесоха и някои гробища на мъртви, без които пък нас нямаше да ни има. 
Трагедии, наводнения, пожари, урагани, стихии и ветрове има на всички места по света. Но за мен това последно наводняване отнесе Северозападна България в Дунава и нататък към този момент – докъдето стигне. 
„ Радостното “ е, че хората от северозападния „ Титаник “ чакат през днешния ден по здрач министър-председателя учен Денков. Чак в този момент учен Денков благоволява да снизходи в страната на „ Титаник “. 
Това го оставям настрани. Не е моя работа да изучавам учените къде да благоволяват да вървят. Но е моя работа да се надявам, че където се яви той, няма да свири оркестър, както свиреше на палубата на „ Титаник “.
Ако на някого му се коства, че влагам повече страст, а не „ вниквам “ в същинските проблеми, дано да направи една обиколка из този край и тогава да ме учи на такъми, полезности, безценности и избори. 
Преди пет минути приказвах с мои близки от едно видинско село.
– Бъдете спокойни, споделиха ми те – нас тука още не ни е заляло. 
Какви щастливи северозападни хора!