Радослав Бимбалов: Комунизмът е мръсното ни бельо, което така и не свалихме
Писателят и държавник Радослав Бимбалов във Facebook:
Преди две години, на този ден съм писал нещо. Днес си мисля да го повторя, тъй като май напълно забравихме някои неща. Съвсем…
В ИМЕТО НА НАРОДА
Понякога, изключително в историята, грозните мемоари са по-важни от красивите. На този ден, преди време, една всевластна, надрусана с кръв българска дивотия е взела решение да се саморазправя с индивиди като нас. Нарочила ги е за врагове, подредила ги е до стената и просто ги е заличила от лицето на земята. В името на народа.
Всяка година на този ден управниците ни упражняват демагогията си върху съзнанието ни. Заклеймяват едно мракобесие от предишното от позицията си на самонадеяни стожери на актуалната народна власт. Преди да им ръкопляскаме сме длъжни да се замислим дали са чисти личните ни ръце.
Комунизмът беше тирания на арогантната нецензурност. Овластени илитерати пишеха кретенски правила и закони, които даже самите те не съблюдаваха. Репресивният уред беше облечен в държавническа угриженост. Властите се сливаха в едноглаво тоталитарно страшилище, а в нозете му стояхме всички – подвластни, кротки, чакащи подаяния. Бяхме толкоз надрусани с агитация, че приемахме обикновено затворническата си сивота и равноправната си беднотия. Втълпяваха ни какъв брой доста прави за нас партията, по какъв начин трансформира България в парадайс. Култът към простащината стана всесилната вяра. Вместо молебствия сричахме лозунги с първия си буквар, мъкнехме големите икони на диктаторите на митинги, прекланяхме се пред безсмислени монументи.
Да, не сме взели участие персонално в оня отблъскващ миг на Народния съд. Но бяхме народа, в чието име са създадени изстрелите. Можем ли да приемем тази своя виновност? Можем ли да обещаем пред себе си, че повече в никакъв случай няма да допуснем да бъдем жертви на онази дрога?
Комунизмът е мръсното ни долни дрехи, което по този начин и не свалихме. Напротив, оставихме го да се срасне с нас, да се трансформира във втората ни кожа.
Тя отново сърби. Но не е задоволително просто да се почешем.
Преди две години, на този ден съм писал нещо. Днес си мисля да го повторя, тъй като май напълно забравихме някои неща. Съвсем…
В ИМЕТО НА НАРОДА
Понякога, изключително в историята, грозните мемоари са по-важни от красивите. На този ден, преди време, една всевластна, надрусана с кръв българска дивотия е взела решение да се саморазправя с индивиди като нас. Нарочила ги е за врагове, подредила ги е до стената и просто ги е заличила от лицето на земята. В името на народа.
Всяка година на този ден управниците ни упражняват демагогията си върху съзнанието ни. Заклеймяват едно мракобесие от предишното от позицията си на самонадеяни стожери на актуалната народна власт. Преди да им ръкопляскаме сме длъжни да се замислим дали са чисти личните ни ръце.
Комунизмът беше тирания на арогантната нецензурност. Овластени илитерати пишеха кретенски правила и закони, които даже самите те не съблюдаваха. Репресивният уред беше облечен в държавническа угриженост. Властите се сливаха в едноглаво тоталитарно страшилище, а в нозете му стояхме всички – подвластни, кротки, чакащи подаяния. Бяхме толкоз надрусани с агитация, че приемахме обикновено затворническата си сивота и равноправната си беднотия. Втълпяваха ни какъв брой доста прави за нас партията, по какъв начин трансформира България в парадайс. Култът към простащината стана всесилната вяра. Вместо молебствия сричахме лозунги с първия си буквар, мъкнехме големите икони на диктаторите на митинги, прекланяхме се пред безсмислени монументи.
Да, не сме взели участие персонално в оня отблъскващ миг на Народния съд. Но бяхме народа, в чието име са създадени изстрелите. Можем ли да приемем тази своя виновност? Можем ли да обещаем пред себе си, че повече в никакъв случай няма да допуснем да бъдем жертви на онази дрога?
Комунизмът е мръсното ни долни дрехи, което по този начин и не свалихме. Напротив, оставихме го да се срасне с нас, да се трансформира във втората ни кожа.
Тя отново сърби. Но не е задоволително просто да се почешем.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ