Разтърсващо прощално слово на Любен Дилов-син за Христо Сираков и стотиците жени в леглото му
Писателят и публицист Любен Дилов-син се сбогува с разтърсващо прощално слово с приятеля си Христо Сираков., известният предприемач умря точно на националния празник 22 септември след прекаран инсулт.
.
"В края на седмицата съответстват европейският ден на езиците и международният ден на контрацепцията. Думата ми е, че посредством езиците могат да се създадат доста неща, само че не може да се забременее.
Ще ми се да поговорим за езика, в който сме се потопили в последно време и който въпреки всичко забременява, или най-малко обременява. Забременява в „ тъмна вътрешност “ с „ вековната завист на тога “. И не става дума единствено за политическия език, който обичайно – още от Ботев – ни завещава „ мощно да обичан и ненавиждаме “.
В ежедневните ни думи се натрупа толкоз доста ненавист, изключително в обществените мрежи, че в действителност е чудно по какъв начин сме живи въобще. Дори на повседневно равнище не споделяме, примерно „ не хапвам аспержи “, или „ не одобрявам аспержи “, а „ ненавиждам аспержи! “. Не е задоволително аспержите да не бъдат ядени, би трябвало и да бъдат ненавиждани!
Не е нужно да ви навеждам образци: влезте в обществените мрежи, включете си тв приемниците, или радиоприемниците. Един другар ми разправяше за някаква баба от Трънско, която по този начин го кълняла, че на кучето му опадала козината.
Вероятно тази магическа мощ на думите ни за мразене ни е останала от вековете непознато господство, когато ни е било отказвано да носим оръжие и за това сме трансформирали в убийствени думите и мислите си. Разбира се – това е лесното пояснение. И по други мотиви съм припомнял, че от дълго време турското робство се е трансформирало в българско его, с което опрадваме всичките си кривици.
Той не си измазал къщата, тъй като – нали – 500 години турско иго! Или, както непрежалимият Христо Сираков обичаше да споделя: „ Преди да си смениш пола, вземи си оправи оградата”.
Всъщност диря думи за раздялата с Христо Сираков, който изпратихме в края на седмицата. (Надявам се не в мюсюлманския парадайс, тъй като завършек на онази история с девиците!). Думи за жълтите медии и за жълтите хора, които използваха даже кончината му, с цел да плискат жълтите си дребни души – нямам!
Но диря думите за този изумителен човек, чийто цялостен живот беше отдаден в действителност на любовта, хубостта и другарството. И някак апропо успяваше да бъде извънредно сполучлив предприемач, грижлив наследник и татко, и същински правилен и на себе си, и приятелите си.
Мисля, че тайната е в думите и помислите. За десетилетията, през които го познавам аз не съм го чул да произнася и едно изречение на ненавист!
Не оставяйте с неверно усещане – не приказваме за Майка Тереза, а за човек, който снизходително приемаше общественото си название „ Стоте манекенки”. Снизходително, тъй като дамите в живота и леглото му сигурно бяха най-малко 10 пъти повече от 100! И това не са обичайните и лицемерни положителни думи, които редим за напусналите ни хора.
Стълпотворението на изпращането му е задоволително красноречиво, само че хората, които съумя да допре по немислим метод са стотици пъти повече. Той не беше прочут публицист, нито издирван артист (въпреки постоянно подлудяващите ни опити да пее италиански и френски шансони), не беше обичан артист, или въодушевяващ оратор.
Той беше просто инфекциозен безгрижник, който увличаше най-много с добротата си. Добротата, прелюбезни, се оказва изключителна мощ!
И има доста измерения: от добротата на Ганди, който освободи и поведе съвсем цялостен континент, през добротата на Джон Ленън, който въодушеви милиони, до добротата на ежедневния, нищожен жест на внимание към близките, който беше другото лице на Христо.
През годините съм се начел и нагледал на всевъзможни вулгарни пояснения за изключителния му триумф измежду по-красивото човечество. С новината за гибелта му комплексираните се възпалиха още повече. И всички „ пояснения “ са до едно като извинението с турското иго. Богат бил, по тази причина му се нахвърляли дамите.
Далеч по-богати от Христо представители на така наречен елит има, чиито спътнички в живота наподобяват по този начин, че в случай че ги побият посред равнища, гарваните освен няма да крадат, само че ще връщат и зърна от миналогодишната годишна продукция. Повярвайте, не парите привличаха и мъже, и дами към него.
Колкото и да е мъчно за поверие, най-голямата му харизма беше точно добротата и всеотдайното carpe diem – улавянето на мига, в който всяка от избранничките му, макар славата му на Дон Жуан, се усещаше първата и единствена жена на света.
Всеки другар беше най-хубавият другар. Всеки сътрудник – единственият и най-важният. Подобно на оня транплантолог, който твърдял, че у всеки човек може да открие нещо красиво и потребно, по този начин и Христо успяваше да накара всяка жена да се почувства като единствен донор на благополучие в живота му.
Дори от най-невероятни обстановки, той успяваше да излезе с чест и усмивка, макар общото ни схващане, че в случай че една дама излезе с чест от ситуацията, то очевидно ситуацията е било нескопосано...
Една такава, занимателна история се случи, когато ненадейно, на фамозната му вила на Щъркелово гнездо, се засякаха неканени две извънредно красиви и известни млади дами. Без непотребни словесни престрелки, дамите по този начин се сбиха, че и Брус Лий да беше жив, щеше да има какво да научи от тях.
Скован от панаирджийската си душа, аз стоях безусловно некадърен, освен да подхваща каквото и да е било, само че и да измисля някаква допустима неистина, с която сякаш да замажем конфуза. Не знам по какъв начин, само че Христо съумя първо да ги разтърве, по-късно да приказва уединено с всяка една от тях, редувайки ги по този начин, че другата да не остава задоволително време сама, с цел да подпали още веднъж.
В края на сцената, едната си потегли, въпреки всичко уверена, че Христо е „ нейния човек”, а другата отиде да си мие разрушения нос, уверена в безусловно същото. Христо – останали към този момент единствено двамата – си разреши да се отпусне.
Седеше в средата на хола, с два стръка прясно взаимно оскубани екстеншъни в ръце, погледна ме леко комплициран и попита: „ Сега какво да пия?!” Имаше пред тип нещо за сърцето, тъй като то в последно време му играеше номера и постоянно излизаше от темп.
„ Пий шампанско - споделих му - на 62 години си и вместо да влачиш подлоги по болнични коридори, преди малко две дами от тези, които другите мъже виждат единствено на кориците на списанията, се изпопребиха за теб! Шампанско пий, идиоте!”
Много занимателни истории мога да опиша още – ще стигнат за няколко вестника, само че друго ми се коства по-важно: От какво се опасяват най-вече положителните хора?
От добротата си, несъмнено! Решават, че ги прави слаби. Затова и Христо се опитваше да я прикрие зад маската на самоирония и насилено глупави мачистки смехории, само че сходно на същинските джентълмени, не беше кадърен да обиди някого, без да желае.
Затова и в обществените си изяви – изявленията, излъчвания, живи участия – сполучливо поддържаше този непостоянен облик на човек, чийто живот минава като на женитба, без да знае даже кои са младоженците. Ако не се майтапеше със себе си, майтапеше се с безконечната война за капака на тоалетната паница, като че ли междуполовите връзки са най-важното нещо на света...
И аз започнах този текст с глупавата хумореска за езиците и контрацепцията, увъртайки го по килифарски, единствено и единствено да не призная добротата на личните си планове. Живеем във време на проклетия. И в същото време изключително ще липсват хора като Христо Сираков.
Не единствено на жълтите медии, които обилно зареждаше с злословия и дразнещи фотоси. Ще липсват положителните хора и добротата на помислите в всекидневието.
Сигурно доста дами, които го познават единствено от обществения му облик ще се издразнят на думите ми, само че повярвайте ми, благи дами – няма по какъв начин да познавам всичките му приятелки, не съм живял толкоз доста - само че от тези десетки, които знам, не познавам нито една, която да се е почувствала „ прелъстена и изоставена”.
Сигурно още повече мъже ще се издразнят на този текст, посягайки към лесните пояснения за „ чара” му.
Няма смисъл да диспутирам с хора, чиято визия за Христо е добита само от жълтите медии. Ако имаше просто пояснение на триумфа му измежду дамите, дали нямаше да желаят множеството мъже да са като него? Вие какъв брой като Христо познавате?
Сигурно на фона на тресящата се страна тези думи някои ще дефинират за неуместни, други като несериозни, трети - даже за глупави. Ок. Добротата постоянно наподобява малко глупава. И неуместна. Но остава вярата, че все пак ще продължи да съществува. И Хораций го е вярвал, пишейки Non omnis moriar. Не ще умра изцяло ".
Публикувахте от в
.
"В края на седмицата съответстват европейският ден на езиците и международният ден на контрацепцията. Думата ми е, че посредством езиците могат да се създадат доста неща, само че не може да се забременее.
Ще ми се да поговорим за езика, в който сме се потопили в последно време и който въпреки всичко забременява, или най-малко обременява. Забременява в „ тъмна вътрешност “ с „ вековната завист на тога “. И не става дума единствено за политическия език, който обичайно – още от Ботев – ни завещава „ мощно да обичан и ненавиждаме “.
В ежедневните ни думи се натрупа толкоз доста ненавист, изключително в обществените мрежи, че в действителност е чудно по какъв начин сме живи въобще. Дори на повседневно равнище не споделяме, примерно „ не хапвам аспержи “, или „ не одобрявам аспержи “, а „ ненавиждам аспержи! “. Не е задоволително аспержите да не бъдат ядени, би трябвало и да бъдат ненавиждани!
Не е нужно да ви навеждам образци: влезте в обществените мрежи, включете си тв приемниците, или радиоприемниците. Един другар ми разправяше за някаква баба от Трънско, която по този начин го кълняла, че на кучето му опадала козината.
Вероятно тази магическа мощ на думите ни за мразене ни е останала от вековете непознато господство, когато ни е било отказвано да носим оръжие и за това сме трансформирали в убийствени думите и мислите си. Разбира се – това е лесното пояснение. И по други мотиви съм припомнял, че от дълго време турското робство се е трансформирало в българско его, с което опрадваме всичките си кривици.
Той не си измазал къщата, тъй като – нали – 500 години турско иго! Или, както непрежалимият Христо Сираков обичаше да споделя: „ Преди да си смениш пола, вземи си оправи оградата”.
Всъщност диря думи за раздялата с Христо Сираков, който изпратихме в края на седмицата. (Надявам се не в мюсюлманския парадайс, тъй като завършек на онази история с девиците!). Думи за жълтите медии и за жълтите хора, които използваха даже кончината му, с цел да плискат жълтите си дребни души – нямам!
Но диря думите за този изумителен човек, чийто цялостен живот беше отдаден в действителност на любовта, хубостта и другарството. И някак апропо успяваше да бъде извънредно сполучлив предприемач, грижлив наследник и татко, и същински правилен и на себе си, и приятелите си.
Мисля, че тайната е в думите и помислите. За десетилетията, през които го познавам аз не съм го чул да произнася и едно изречение на ненавист!
Не оставяйте с неверно усещане – не приказваме за Майка Тереза, а за човек, който снизходително приемаше общественото си название „ Стоте манекенки”. Снизходително, тъй като дамите в живота и леглото му сигурно бяха най-малко 10 пъти повече от 100! И това не са обичайните и лицемерни положителни думи, които редим за напусналите ни хора.
Стълпотворението на изпращането му е задоволително красноречиво, само че хората, които съумя да допре по немислим метод са стотици пъти повече. Той не беше прочут публицист, нито издирван артист (въпреки постоянно подлудяващите ни опити да пее италиански и френски шансони), не беше обичан артист, или въодушевяващ оратор.
Той беше просто инфекциозен безгрижник, който увличаше най-много с добротата си. Добротата, прелюбезни, се оказва изключителна мощ!
И има доста измерения: от добротата на Ганди, който освободи и поведе съвсем цялостен континент, през добротата на Джон Ленън, който въодушеви милиони, до добротата на ежедневния, нищожен жест на внимание към близките, който беше другото лице на Христо.
През годините съм се начел и нагледал на всевъзможни вулгарни пояснения за изключителния му триумф измежду по-красивото човечество. С новината за гибелта му комплексираните се възпалиха още повече. И всички „ пояснения “ са до едно като извинението с турското иго. Богат бил, по тази причина му се нахвърляли дамите.
Далеч по-богати от Христо представители на така наречен елит има, чиито спътнички в живота наподобяват по този начин, че в случай че ги побият посред равнища, гарваните освен няма да крадат, само че ще връщат и зърна от миналогодишната годишна продукция. Повярвайте, не парите привличаха и мъже, и дами към него.
Колкото и да е мъчно за поверие, най-голямата му харизма беше точно добротата и всеотдайното carpe diem – улавянето на мига, в който всяка от избранничките му, макар славата му на Дон Жуан, се усещаше първата и единствена жена на света.
Всеки другар беше най-хубавият другар. Всеки сътрудник – единственият и най-важният. Подобно на оня транплантолог, който твърдял, че у всеки човек може да открие нещо красиво и потребно, по този начин и Христо успяваше да накара всяка жена да се почувства като единствен донор на благополучие в живота му.
Дори от най-невероятни обстановки, той успяваше да излезе с чест и усмивка, макар общото ни схващане, че в случай че една дама излезе с чест от ситуацията, то очевидно ситуацията е било нескопосано...
Една такава, занимателна история се случи, когато ненадейно, на фамозната му вила на Щъркелово гнездо, се засякаха неканени две извънредно красиви и известни млади дами. Без непотребни словесни престрелки, дамите по този начин се сбиха, че и Брус Лий да беше жив, щеше да има какво да научи от тях.
Скован от панаирджийската си душа, аз стоях безусловно некадърен, освен да подхваща каквото и да е било, само че и да измисля някаква допустима неистина, с която сякаш да замажем конфуза. Не знам по какъв начин, само че Христо съумя първо да ги разтърве, по-късно да приказва уединено с всяка една от тях, редувайки ги по този начин, че другата да не остава задоволително време сама, с цел да подпали още веднъж.
В края на сцената, едната си потегли, въпреки всичко уверена, че Христо е „ нейния човек”, а другата отиде да си мие разрушения нос, уверена в безусловно същото. Христо – останали към този момент единствено двамата – си разреши да се отпусне.
Седеше в средата на хола, с два стръка прясно взаимно оскубани екстеншъни в ръце, погледна ме леко комплициран и попита: „ Сега какво да пия?!” Имаше пред тип нещо за сърцето, тъй като то в последно време му играеше номера и постоянно излизаше от темп.
„ Пий шампанско - споделих му - на 62 години си и вместо да влачиш подлоги по болнични коридори, преди малко две дами от тези, които другите мъже виждат единствено на кориците на списанията, се изпопребиха за теб! Шампанско пий, идиоте!”
Много занимателни истории мога да опиша още – ще стигнат за няколко вестника, само че друго ми се коства по-важно: От какво се опасяват най-вече положителните хора?
От добротата си, несъмнено! Решават, че ги прави слаби. Затова и Христо се опитваше да я прикрие зад маската на самоирония и насилено глупави мачистки смехории, само че сходно на същинските джентълмени, не беше кадърен да обиди някого, без да желае.
Затова и в обществените си изяви – изявленията, излъчвания, живи участия – сполучливо поддържаше този непостоянен облик на човек, чийто живот минава като на женитба, без да знае даже кои са младоженците. Ако не се майтапеше със себе си, майтапеше се с безконечната война за капака на тоалетната паница, като че ли междуполовите връзки са най-важното нещо на света...
И аз започнах този текст с глупавата хумореска за езиците и контрацепцията, увъртайки го по килифарски, единствено и единствено да не призная добротата на личните си планове. Живеем във време на проклетия. И в същото време изключително ще липсват хора като Христо Сираков.
Не единствено на жълтите медии, които обилно зареждаше с злословия и дразнещи фотоси. Ще липсват положителните хора и добротата на помислите в всекидневието.
Сигурно доста дами, които го познават единствено от обществения му облик ще се издразнят на думите ми, само че повярвайте ми, благи дами – няма по какъв начин да познавам всичките му приятелки, не съм живял толкоз доста - само че от тези десетки, които знам, не познавам нито една, която да се е почувствала „ прелъстена и изоставена”.
Сигурно още повече мъже ще се издразнят на този текст, посягайки към лесните пояснения за „ чара” му.
Няма смисъл да диспутирам с хора, чиято визия за Христо е добита само от жълтите медии. Ако имаше просто пояснение на триумфа му измежду дамите, дали нямаше да желаят множеството мъже да са като него? Вие какъв брой като Христо познавате?
Сигурно на фона на тресящата се страна тези думи някои ще дефинират за неуместни, други като несериозни, трети - даже за глупави. Ок. Добротата постоянно наподобява малко глупава. И неуместна. Но остава вярата, че все пак ще продължи да съществува. И Хораций го е вярвал, пишейки Non omnis moriar. Не ще умра изцяло ".
Публикувахте от в
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ