Христо Стоянов: Спрях да се бия с другите и почнаха да бият мен
Писателят Христо Стоянов отиде в Народното събрание, с цел да даде своите оферти за смяна на Закона за авторското право. Причината: Видял е в интернет-мрежата да се продава незаконно електронен вид на книгата му „ Скритият живот на една помакиня “. Какви са основанията за митинга и какво чака от законодателите, Христо Стоянов показа пред вестник „ ШОУ “: - Г-н Стоянов, какво се случи в Народното събрание? На кого предадохте предложенията си?
- Най-напред се видях с господин Вежди Рашидов, в качеството му на ръководител на комисията по просвета, макар че предлагането ми за измененията би трябвало да е в Наказателния кодекс.
- Нека се върнем на аргументите за това ваше искане?
- Окраднаха ми романа „ Скритият живот на една помакиня “. Тя ненадейно и без мое познание се появи в мрежата в електронен вид.
- Как съгласно вас на процедура се краде разказ?
- Никак не е комплицирано, нито трудоемко. Никой не сяда да преписва отначало двеста страници. Има си технологии. Сканират се листите и след това снимковият материал става текстови. Трагедията е, че тази книга е отключена. Моите книги ги има в издателство „ Лексикон “. Там има платформа за електронни издания. С това издателство имам контракт. И който желае да има е-вариант на романа, може да си го купи за 17 лв.. Много по-лесно обаче е да се открадне, и ето я към този момент „ Помакинята... “ в пиратски вид във фейсбук-акаунта: безвъзмездни електронни книги. Сега към този момент всеки може да си я има. От това побеснях.
- И какво предприехте, откакто побесняхте? Къде потърсихте утешение?
- Сигнализирах в Главна дирекция за битка с проведената престъпност. Там желаех следствие на тази, де факто кражба, и прекъсване на незаконната продажба на книгата ми. А наред с това и търсене на нарушителя.
Човекът от там ми изясни обаче, че нашият Наказателен кодекс в действителност не разрешава преследването да стигне до дъно. Има давностен период на диренето и той е единствено шест месеца. Така на 181-вия ден след закононарушението органите към този момент не могат да създадат нищо. Спират да работят.
Отвратителното е, че това се отнася и за детската порнография. Ако се появи подобен клип с дете, в границите на шест месеца ще се търси електронният адрес на този, който го е пуснал. Добрият вид е за това време да се стигне до нарушителите. След този период следата се губи.
Отделно прокуратурата и съдът не могат да желаят обиск на виновника, тъй като наказуемостта за сходно действие е до пет години. Трябва да бъде над пет години, с цел да може да се предприеме сходно деяние. Така се пречи следствието да влезе и откри вредата, вредата и закононарушението.
- Какви са мащабите на сходен жанр закононарушения и засягат ли те доста хора?
- Във фейсбук, там където бе открита моята книга, се твърди, че има 30 000 безвъзмездни електронни книги. Зад тях стои труд на доста хора: писатели, преводачи, редактори. Можете да си визиите в този момент мащаба на закононарушението. Затова надигнах глас. За да спре цялото това безсрамие. Моите оферти за изменение на Закона за авторското право и Наказателния кодекс са тъкмо в тази посока: Нека се завиши наказуемостта на сходно закононарушение. Да бъде над пет години затвор. Така следствието ще може да работи по-ефективно.
- Споделяли ли сте този проблем с ваши сътрудници писатели. Предполагам, че сред тях има ощетени?
- Така е. Има, несъмнено. Чувал съм и други недоволства. И в персонални диалози сме обсъждали, че подобен проблем има. Но никой не се хваща да се борим и да го решаваме. А другояче писателят е съвестта на нацията. Извинявайте обаче: против какво се бунтува? За какво написа? Нали сме гражданско общество. Странно ми е мълчанието на хората от гилдията. Това, дано не прозвучи нескромно, ме кара да се усещам институция. Да викам: Уважаеми писатели, тези хора, нарушители, ви обричат на апетит, а вие си кротувате. Мълчите.
- Вие сте от дребното наши създатели, които живеят единствено от писането на книги? Как успявате?
- Аз съм единствен. Не получавам пари от на никое място другаде, с изключение на от моите книги. Но това, което най-вече ми тежи във връзка кражбата, която обсъждаме, е, че тази книга - „ Скритият живот на едно помакиня”, ми е доста съкровена.
- Тя е първата ви, нали?
- Преди това имам лирика. Всъщност първия разказ. При това доста изстрадан. Заради него ми избиха всичките зъби в Смолян. Бях следствен, отново поради нея. Това е единствената следствена книга в историята на българската литература. Мама си отиде от този свят, тъй като я срещнаха помакини и и споделиха, че ще й заврат колбас в.... А тя беше на 75 години. Все още като отида в Смолян ме глeдат кръвожаден. Част от хората. Някои схванаха защо става въпрос. Тази книга ми е и идея. Така че това за мен не е единствено един разказ, с който си изваждам хляба. В него изяснявам какво става с исляма. Помаците прекомерно доста ги героизираха във времето. В устрема си да ги приобщим, създадохме ореол към тях. Забравихме, че те изколиха Батак. Забравихме доста неща. Една моя теза ще ви се стори странна: Там, където има турско малцинство, няма атентати. Турчинът е патриархално учтив. Помакът не е по този начин. Някой би трябвало да го каже. Всъщност тази книга е повода да се махна от Смолян. На петдесетата ми годишнина за един ден четири пъти ми налитаха на пердах. Имаше контракт и за филмирането й, само че се уплашиха. А тя носи мощен драматургичен заряд.
- Това очевидно е цената на славата, която плащате за книгата, която ви направи прочут.
- Не е по този начин. После същото беше и с „ Копелето Евангелие от Юда “, и с „ Другият Левски “. Скочиха доста. Така че шило в торба не стои. Дали е тази книга или някоя друга, просто аз си виждам добре работата.
Христо Стоянов е единственият публицист, който самичък продава книгите си
- Може да се каже обаче, че дружно с това търсите и абсурда и около него тиража? Понякога може би без съображение?
-Не аз и сега не диря скандал. Просто пиша книги.
- Казвате: Не желая хората да учат историята по моите книги. Но по този начин или другояче те ги четат и си основават мнение за времето и нещата, които пишете. Това няма по какъв начин да не ги обърква?
- Затова имам няколко книги с есета. В тях изяснявам в исторически проект по какъв начин стоят нещата.
- Но никой не е задължен, а и може да не желае да ги чете?
-Истината е, че, който чете една моя книга, протяга ръка и на другите. Дори да кажеш, че е умишлен абсурдът, в случай че книгата не заслужава някой ще й обърне ли внимание. Тогава аз ще мога ли да пребивавам от това? Няма.
- Пак запитвам: Как се живее от книги?
-С доста търчане? Правя по 170 000 километра на година. Половината месеци съм амбулантен търговец, половин –писател. Всичко, което изкарам, отива по хотели, бензин... Но си коства. Във Видин в библиотеката ми споделиха, че съм най- четеният публицист там. Питат ме: Излязла ли е новата ми книга. Трудно е, само че се живее.
- Последният ви разказ?
- Надявам се да не е последният. Нека кажем, че е най-новият. Прототип на героя е прочулият се преди време Адриан. Човекът, който си смени пола. Разказвам цялата тази обстановка през погледа на неговото дете. Как вижда то всичко, което се случва. Разпадът на фамилията... Драмата му. Книгата е за нашата отговорност пред децата и слага въпроса: Имат ли право хомосексуалистите да осиновяват. Според мен не. Не съм им зложелател, само че това мисля. Освен това мисля, че хомосексуализмът към този момент е повече мода. А това е доста неприятно.
- Колко станаха книгите ви към този момент?
- Не ги броя. Аз съм публицист. Не съм математик. Може би романите ми са 7-8. Имам сборници с есета и стихосбирки. Двадесетина общо.
- Отказахте ли се към този момент от поезията?
- Не. Тази години ми излезе алманах: „ Избрано “. Но съгласно мен поетът може да написа единствено до четиридесетгодишна възраст. Защото поезията е инстинкт за себеизява. Виж ме, аз нося мощните гени. Няма български стихотворец, който да е надскочил себе си след 40 години. Дори моят кум Любо Левчев след тази възраст стои равно. Емоционално напрегнатият изказ от „ Звездите са мои “ го няма. Константин Павлов - също.
- Ставало ли е въпрос да се преведе някоя от вашите книги в чужбина?
- Много пъти. Скоро ме превеждаха в Русия, само че не книги -разказ. Един американски издател, прочел някакъв фрагмент от някъде, и ми прати писмо: Господин Стоянов, за какъв брой време мога да науча български, с цел да ви превеждам аз в Щатите. Отвърнах му, че вулгарният български може да научи за към петдесет години, тъй като аз съм на толкоз. В Канада също има интерес.
- Твърдите, че сте ъндърграунд публицист: Сам пишете, самичък се издавате, самичък се продавате, не сте ли помислили да излезете най-сетне на светлото, на чистото, на парфюмираното?
- Аз бях там. Мен ме издаваха огромните издателства. И като видях какъв брой ме лъжат, избягах. Но преди този момент осъдих едно от тях. Доказах, че прави незаконни допечатки. После изкарах шофьорски курсове и потеглих самичък да се продавам.
- Излиза, че на ярко е по-тъмно от подземието...
-Така е. На книжния пазар веригите ти вземат 40-50 на 100 от коричната цена, настрана печатницата... И какво остава за издателя и създателя.... Почти нищо.
- През 1999 година поискахте да осъдите страната в Страсбург. Защо и до каква степен стигна делото?
- Тогава инкриминираха „ Помякинята... “. В подобен случай законът планува изземване на тиража. Търговците се дръпнаха макар търсенето. Минах през всичките инстанции в България и стигнах до Страсбург.
- И какво стана там?
- Чакам.
-Пишете ли нещо ново?
- Събирам отворените си писма до България. По-конкретно до Стефан Цанев, Божана Апостолова и още няколко... Това са мои реакции на нещата, които стават към нас.
- Търсите кусурите на другите, държите се като последна инстанция. А занимават ли ви вашите дефекти?
- Търся и моите. Пиех по 24 водки - стопирах, пушех сред 4-6 пакета цигари. Спрях да викам, да удрям хората. После почнаха мен да бият. Сега и това спря.
- Вече няма защо да ви бият ли?
- Абе има защо. Правя дивотии...Виж, в случай че видя, че някой си хвърля фаса от колата или не дава мигач, го застигам и желая пояснение. Ако всички го вършат, България ще цъфти.
- А когато вие не давате мигач?
-Няма подобен случай. Аз би трябвало да пазя и престижа на жена ми. Тя е прокурор. Отношението ми към закона към този момент е друго. Но към литературата си остава същото. И през днешния ден бих написал „ Скритият живот на едно помакиня “ без промени. Дори да знам, че ще преживея същото.
Интервю на Исак ГОЗЕС
- Най-напред се видях с господин Вежди Рашидов, в качеството му на ръководител на комисията по просвета, макар че предлагането ми за измененията би трябвало да е в Наказателния кодекс.
- Нека се върнем на аргументите за това ваше искане?
- Окраднаха ми романа „ Скритият живот на една помакиня “. Тя ненадейно и без мое познание се появи в мрежата в електронен вид.
- Как съгласно вас на процедура се краде разказ?
- Никак не е комплицирано, нито трудоемко. Никой не сяда да преписва отначало двеста страници. Има си технологии. Сканират се листите и след това снимковият материал става текстови. Трагедията е, че тази книга е отключена. Моите книги ги има в издателство „ Лексикон “. Там има платформа за електронни издания. С това издателство имам контракт. И който желае да има е-вариант на романа, може да си го купи за 17 лв.. Много по-лесно обаче е да се открадне, и ето я към този момент „ Помакинята... “ в пиратски вид във фейсбук-акаунта: безвъзмездни електронни книги. Сега към този момент всеки може да си я има. От това побеснях.
- И какво предприехте, откакто побесняхте? Къде потърсихте утешение?
- Сигнализирах в Главна дирекция за битка с проведената престъпност. Там желаех следствие на тази, де факто кражба, и прекъсване на незаконната продажба на книгата ми. А наред с това и търсене на нарушителя.
Човекът от там ми изясни обаче, че нашият Наказателен кодекс в действителност не разрешава преследването да стигне до дъно. Има давностен период на диренето и той е единствено шест месеца. Така на 181-вия ден след закононарушението органите към този момент не могат да създадат нищо. Спират да работят.
Отвратителното е, че това се отнася и за детската порнография. Ако се появи подобен клип с дете, в границите на шест месеца ще се търси електронният адрес на този, който го е пуснал. Добрият вид е за това време да се стигне до нарушителите. След този период следата се губи.
Отделно прокуратурата и съдът не могат да желаят обиск на виновника, тъй като наказуемостта за сходно действие е до пет години. Трябва да бъде над пет години, с цел да може да се предприеме сходно деяние. Така се пречи следствието да влезе и откри вредата, вредата и закононарушението.
- Какви са мащабите на сходен жанр закононарушения и засягат ли те доста хора?
- Във фейсбук, там където бе открита моята книга, се твърди, че има 30 000 безвъзмездни електронни книги. Зад тях стои труд на доста хора: писатели, преводачи, редактори. Можете да си визиите в този момент мащаба на закононарушението. Затова надигнах глас. За да спре цялото това безсрамие. Моите оферти за изменение на Закона за авторското право и Наказателния кодекс са тъкмо в тази посока: Нека се завиши наказуемостта на сходно закононарушение. Да бъде над пет години затвор. Така следствието ще може да работи по-ефективно.
- Споделяли ли сте този проблем с ваши сътрудници писатели. Предполагам, че сред тях има ощетени?
- Така е. Има, несъмнено. Чувал съм и други недоволства. И в персонални диалози сме обсъждали, че подобен проблем има. Но никой не се хваща да се борим и да го решаваме. А другояче писателят е съвестта на нацията. Извинявайте обаче: против какво се бунтува? За какво написа? Нали сме гражданско общество. Странно ми е мълчанието на хората от гилдията. Това, дано не прозвучи нескромно, ме кара да се усещам институция. Да викам: Уважаеми писатели, тези хора, нарушители, ви обричат на апетит, а вие си кротувате. Мълчите.
- Вие сте от дребното наши създатели, които живеят единствено от писането на книги? Как успявате?
- Аз съм единствен. Не получавам пари от на никое място другаде, с изключение на от моите книги. Но това, което най-вече ми тежи във връзка кражбата, която обсъждаме, е, че тази книга - „ Скритият живот на едно помакиня”, ми е доста съкровена.
- Тя е първата ви, нали?
- Преди това имам лирика. Всъщност първия разказ. При това доста изстрадан. Заради него ми избиха всичките зъби в Смолян. Бях следствен, отново поради нея. Това е единствената следствена книга в историята на българската литература. Мама си отиде от този свят, тъй като я срещнаха помакини и и споделиха, че ще й заврат колбас в.... А тя беше на 75 години. Все още като отида в Смолян ме глeдат кръвожаден. Част от хората. Някои схванаха защо става въпрос. Тази книга ми е и идея. Така че това за мен не е единствено един разказ, с който си изваждам хляба. В него изяснявам какво става с исляма. Помаците прекомерно доста ги героизираха във времето. В устрема си да ги приобщим, създадохме ореол към тях. Забравихме, че те изколиха Батак. Забравихме доста неща. Една моя теза ще ви се стори странна: Там, където има турско малцинство, няма атентати. Турчинът е патриархално учтив. Помакът не е по този начин. Някой би трябвало да го каже. Всъщност тази книга е повода да се махна от Смолян. На петдесетата ми годишнина за един ден четири пъти ми налитаха на пердах. Имаше контракт и за филмирането й, само че се уплашиха. А тя носи мощен драматургичен заряд.
- Това очевидно е цената на славата, която плащате за книгата, която ви направи прочут.
- Не е по този начин. После същото беше и с „ Копелето Евангелие от Юда “, и с „ Другият Левски “. Скочиха доста. Така че шило в торба не стои. Дали е тази книга или някоя друга, просто аз си виждам добре работата.
Христо Стоянов е единственият публицист, който самичък продава книгите си
- Може да се каже обаче, че дружно с това търсите и абсурда и около него тиража? Понякога може би без съображение?
-Не аз и сега не диря скандал. Просто пиша книги.
- Казвате: Не желая хората да учат историята по моите книги. Но по този начин или другояче те ги четат и си основават мнение за времето и нещата, които пишете. Това няма по какъв начин да не ги обърква?
- Затова имам няколко книги с есета. В тях изяснявам в исторически проект по какъв начин стоят нещата.
- Но никой не е задължен, а и може да не желае да ги чете?
-Истината е, че, който чете една моя книга, протяга ръка и на другите. Дори да кажеш, че е умишлен абсурдът, в случай че книгата не заслужава някой ще й обърне ли внимание. Тогава аз ще мога ли да пребивавам от това? Няма.
- Пак запитвам: Как се живее от книги?
-С доста търчане? Правя по 170 000 километра на година. Половината месеци съм амбулантен търговец, половин –писател. Всичко, което изкарам, отива по хотели, бензин... Но си коства. Във Видин в библиотеката ми споделиха, че съм най- четеният публицист там. Питат ме: Излязла ли е новата ми книга. Трудно е, само че се живее.
- Последният ви разказ?
- Надявам се да не е последният. Нека кажем, че е най-новият. Прототип на героя е прочулият се преди време Адриан. Човекът, който си смени пола. Разказвам цялата тази обстановка през погледа на неговото дете. Как вижда то всичко, което се случва. Разпадът на фамилията... Драмата му. Книгата е за нашата отговорност пред децата и слага въпроса: Имат ли право хомосексуалистите да осиновяват. Според мен не. Не съм им зложелател, само че това мисля. Освен това мисля, че хомосексуализмът към този момент е повече мода. А това е доста неприятно.
- Колко станаха книгите ви към този момент?
- Не ги броя. Аз съм публицист. Не съм математик. Може би романите ми са 7-8. Имам сборници с есета и стихосбирки. Двадесетина общо.
- Отказахте ли се към този момент от поезията?
- Не. Тази години ми излезе алманах: „ Избрано “. Но съгласно мен поетът може да написа единствено до четиридесетгодишна възраст. Защото поезията е инстинкт за себеизява. Виж ме, аз нося мощните гени. Няма български стихотворец, който да е надскочил себе си след 40 години. Дори моят кум Любо Левчев след тази възраст стои равно. Емоционално напрегнатият изказ от „ Звездите са мои “ го няма. Константин Павлов - също.
- Ставало ли е въпрос да се преведе някоя от вашите книги в чужбина?
- Много пъти. Скоро ме превеждаха в Русия, само че не книги -разказ. Един американски издател, прочел някакъв фрагмент от някъде, и ми прати писмо: Господин Стоянов, за какъв брой време мога да науча български, с цел да ви превеждам аз в Щатите. Отвърнах му, че вулгарният български може да научи за към петдесет години, тъй като аз съм на толкоз. В Канада също има интерес.
- Твърдите, че сте ъндърграунд публицист: Сам пишете, самичък се издавате, самичък се продавате, не сте ли помислили да излезете най-сетне на светлото, на чистото, на парфюмираното?
- Аз бях там. Мен ме издаваха огромните издателства. И като видях какъв брой ме лъжат, избягах. Но преди този момент осъдих едно от тях. Доказах, че прави незаконни допечатки. После изкарах шофьорски курсове и потеглих самичък да се продавам.
- Излиза, че на ярко е по-тъмно от подземието...
-Така е. На книжния пазар веригите ти вземат 40-50 на 100 от коричната цена, настрана печатницата... И какво остава за издателя и създателя.... Почти нищо.
- През 1999 година поискахте да осъдите страната в Страсбург. Защо и до каква степен стигна делото?
- Тогава инкриминираха „ Помякинята... “. В подобен случай законът планува изземване на тиража. Търговците се дръпнаха макар търсенето. Минах през всичките инстанции в България и стигнах до Страсбург.
- И какво стана там?
- Чакам.
-Пишете ли нещо ново?
- Събирам отворените си писма до България. По-конкретно до Стефан Цанев, Божана Апостолова и още няколко... Това са мои реакции на нещата, които стават към нас.
- Търсите кусурите на другите, държите се като последна инстанция. А занимават ли ви вашите дефекти?
- Търся и моите. Пиех по 24 водки - стопирах, пушех сред 4-6 пакета цигари. Спрях да викам, да удрям хората. После почнаха мен да бият. Сега и това спря.
- Вече няма защо да ви бият ли?
- Абе има защо. Правя дивотии...Виж, в случай че видя, че някой си хвърля фаса от колата или не дава мигач, го застигам и желая пояснение. Ако всички го вършат, България ще цъфти.
- А когато вие не давате мигач?
-Няма подобен случай. Аз би трябвало да пазя и престижа на жена ми. Тя е прокурор. Отношението ми към закона към този момент е друго. Но към литературата си остава същото. И през днешния ден бих написал „ Скритият живот на едно помакиня “ без промени. Дори да знам, че ще преживея същото.
Интервю на Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ