Вълчан войвода укрил в Родопите султанските диаманти
Писателят Христо Красин е роден и израсъл в Родопите. Живее в Ардино, родителите му са от Смолян. Завършил е славянска лингвистика в Софийския университет. Бил е сътрудник и помощник на голям брой периодически издания.
Притежава доста скъпи старинни ръкописи. Бил е първоизвор за сюжетите на доста разкази на Николай Хайтов. През бурния си живот е сменил доста специалности - иманяр, читалищен секретар, преподавател, строител. Автор е на книгите „ Аленото дуло “, „ Среднощен косач “, „ Люта вода “, „ 8,8 по Рихтер “, „ Съкровищата на Вълчан челник “ и „ Вълчан челник и златото на Рим “.
- Кое е по-вълнуващо - да търсиш или да описваш съкровища?
- Да мечтаеш за съкровища е най-вълнуващо! Да търсиш също е забавно, само че щом намериш, нещата приключват… А единствено да описваш съкровища е доста трудно - виждаш ги в визиите си, описваш ги, а като се пресегнеш да ги вземеш, в ръцете ти няма нищо… Или както споделяме родопчани: очи цялостни - ръце празни! То е като да харесваш една жена - да я желаеш, а като се опиташ да я прегърнеш, да я придърпаш към себе си, в прегръдката ти да няма нищо… А фантазията е за цялостен живот. Една красива илюзия…
- Дневникът на поп Мартин ли е най-скъпата ви находка?
- Дневникът на поп Мартин няма цена! Той дава визия за живота на народа ни за половин хилядолетие. А с съответните случаи и описания разкрива потресаващи детайлности от живота на дедите ни под турско иго.
Що се отнася до детайлните описания, доста са красиви. Стигнех ли до действително богатство, избрах да го подмина по две аргументи: първо - приказката ще завърши, а аз не желаех това, и второ: в случай че го извадех, можех да си навлека неприятности. Винаги съм предпочитал всяко намерено богатство да си го оставям на мястото и когато ми потрябват финансови средства, да си вземам по малко!
- Колко истина има в легендите за хайдушки съкровища по нашите
земи?
- В дъното на всяка легенда се крие зрънце истина. В легендите за хайдушките съкровища - също… Аз най-малко, изследвайки съкровищата на Вълчан челник, се убедих в това! Що се отнася до картите от кожа с тайнствени знаци, срещат се и те си имат пазар. И на мен ми попаднаха няколко, така че в случай че някой търси, може да ми се обади посредством вас, ще се спазарим! Ще ви дадем и на вас някаква комисиона. Че ми омръзна от тези злата. Нека и други да намерят!
- Вероятно постоянно ви търсят за помощ и съвет. Ходите ли още на експедиции?
- Обаждат се непознати, познати и другари. Често излизам на проучвателни археологически експедиции. Картографирам новооткритите съкровища. Някой ден, когато страната се поеме от съзнателни управленци, ще предам „ археологическите “ си дневници където е нужно, с цел да може от моите „ открития “ да се възползва целият ни народ!
- Реални събития ли описвате в третата книга за Вълчан челник, над която работите? Как по този начин султанските диаманти са останали в нашите земи?
- Да, действителни събития са от дневника на поп Мартин! Но те изрично се удостоверяват и от османските историци, професорите Узунчаршълъ и Гьокбилгин, родени, живели и развили се като историци в Истанбул. Тоест става дума за турски османисти, което е изключително значимо!
Историята на тези диаманти е прекомерно комплицирана, с цел да мога да я опиша в резюме! Но е реалност. Вълчан и четата му са единствените, които действително са съдействали те да останат в нашите земи.
- " Коланджа " ли е най-трудната ви книга? Защо " сага за свършека на времето " и какво следва след този " завършек "?
- Вярно е, че " Коланджа " не беше лесна книга. Убеден съм, че тя не е и моята " най-трудна " книга! Защо е " сага за свършеното време "? В текста на несъмнено място е конкретизирано, че става дума за " края на остарялото време "! Тъй като знаем, че времето съществува в непрестанно спираловидно придвижване, което в последна сметка е затворен кръг, то разумно след неговия " завършек " идва " новото време ", т.е. спиралата на времето е направила една обиколка!
Като самобитно продължение на " Коланджа ", само че със независим " вътрешен живот ", е книгата, по която от дълго време работя редом. Тя носи работното заглавие " Небесна къща ". И несъмнено не е по-лесна от " Коланджа "! Надявам се и тя да види бял свят не след дълго.
- Вярва ли в сантиментални приказки днешният българин? Не е ли прекомерно пресметлив?
- Бедният няма по какъв начин да е романтичен… Бедният просто има вяра в илюзиите си, защото друго не му е останало, и си троши краката да търси съкровища. А това към момента не е романтика. В момента 90 % от народа ни е безпаричен! Меркантилни са една шепа богаташи, за които не е ясно по какъв начин са придобили благосъстоянията си… Тази шепа хора даже не могат и да мечтаят - те просто ламтят за от ден на ден и повече… Животът им е просто сив и безпределно отегчителен, обмисляйки само по какъв начин да усилят добитото си с далавери и обири имущество! А за бедния остават илюзиите…
- Запален златотърсач ми е казвал, че с тази работа не се става милионер, въпросът бил в тръпката. И със съкровищата ли е по този начин? Помагат ли металните детектори?
- Бедният българин надали търси тръпка в това занятие! Българинът търси излизане от немотията. И защото ръководещата тайфа не му дава други благоприятни условия, той хуква да дири съкровища… Допреди десетина години в специфичните служби смятаха, че с иманярство в България се занимават към 50 000 души. Към днешна дата се счита, че те са над двеста и петдесет хиляди… Метал-детекторите са единствено помощно средство. Друго си е да подхванеш една легенда „ за опашката “ и полека-лека, посредством изследвания, посредством разбор и синтез, да стигнеш до сърцевината - а там няма по какъв начин да няма зрънце злато!
- Какво ви дава животът в дребния град?
- Живял съм на разнообразни места - години наред по Черноморието, а в столицата - десетилетия… Битови аргументи постановиха да се завъртя в родните ми Родопи… Но никой не ме е вързал с въже за дребния град!... Така както дните са разнообразни, по този начин и ветровете, които духат, са разнопосочни… Може би е добре, че на човек не му е обещано да знае бъдещето си… Така всичко е по-загадъчно…
- Не ви ли изкушава политиката? Не са ли прекомерно дребни днешните управници за задачата, която сме им поверели?
- В по-младите си години много интензивно се занимавах с политика. Дори преди настъпването на измененията имах известни неприятности с тогавашните управляващи. След 1995 година взех решение, че е по-добре да се запазя чист, вместо да се омърсявам в мръсотията на зараждащата се незаконна политическа класа…
- Вярвате ли, че ще променим нещата с избори?
- Вярвам, несъмнено! Ако през последните 10 години изборите се организираха безпощадно почтено, то днешните ръководещи варвари в никакъв случай нямаше да помиришат власт!...
- Познавали сте известни необятно скроени български политици като доктор Петър Дертлиев. Как ви се костват политиците през днешния ден? Къде изчезнаха огромните фигури?
- Познанството ми с доктор Дертлиев е единствената ми светлина в моето политическо битие… На 11 август (рождената му дата) през 1990 година го поканихме на протест в Ардино, беше ми и персонален посетител. Той ми подписваше пълномощните за присъединяване в локални и национални избори. А в София сме беседвали неведнъж.
А през днешния ден политици няма, има политикани! Извън политико-престъпния хайлайф по върховете обаче има значително способни, почтени и най-много патриотично построени българи… Ала политическата мътилка горе им пречи да се изявят. Или по-скоро те не желаят да се цапат, защото са скромни и почтени мъже и дами.
- Защо същинските дисиденти и демократи у нас бяха избутани в периферията? Впрочем още великият Ботев е споделил: „ Свестните у нас смятат за луди... ”. Май и през днешния ден констатацията за почтените хора е същата.
- Алчният, лъжепатриотарът са постоянно нагли, безпардонни и с по-ръбати лакти…
- Защо зациклихме в прехода?
- Нищо на този свят не е в застой! Както е казвал великият мъдрец, мъдрец и Бог за индусите - Шива, в случай че след вечерта идва нощ, то след утрото настава денят… Промените скоро предстоят!... Съвсем скоро…
- Какво би трябвало през днешния ден на България?
- Свестни управници, загрижени за България, какъвто бе доктор Дертлиев, светла му памет!
- Какво пишете сега?
- Довършвам „ Вълчан челник и диамантите на султана “. Паралелно работя върху още две тематики, ще продължа с тях…
- Тръпката Пловдив за вас?
- Слабо познавам града. Но преди доста години, до момента в който към момента бях студент, пътувах основно с трен за София и обратно… Една зима, беше по здрач, следващо пътувах за столицата. На гарата в Пловдив се качи една млада дама и влезе в моето купе… Бях самичък, валеше сняг, а в купето беше топло и сумрачно… Жената седна до мен и след малко безмълвие показа, че и на дамите им се желало по същия метод, както и на мъжете… Пристигайки в столицата, към този момент бях получил още един житейски урок!
Притежава доста скъпи старинни ръкописи. Бил е първоизвор за сюжетите на доста разкази на Николай Хайтов. През бурния си живот е сменил доста специалности - иманяр, читалищен секретар, преподавател, строител. Автор е на книгите „ Аленото дуло “, „ Среднощен косач “, „ Люта вода “, „ 8,8 по Рихтер “, „ Съкровищата на Вълчан челник “ и „ Вълчан челник и златото на Рим “.
- Кое е по-вълнуващо - да търсиш или да описваш съкровища?
- Да мечтаеш за съкровища е най-вълнуващо! Да търсиш също е забавно, само че щом намериш, нещата приключват… А единствено да описваш съкровища е доста трудно - виждаш ги в визиите си, описваш ги, а като се пресегнеш да ги вземеш, в ръцете ти няма нищо… Или както споделяме родопчани: очи цялостни - ръце празни! То е като да харесваш една жена - да я желаеш, а като се опиташ да я прегърнеш, да я придърпаш към себе си, в прегръдката ти да няма нищо… А фантазията е за цялостен живот. Една красива илюзия…
- Дневникът на поп Мартин ли е най-скъпата ви находка?
- Дневникът на поп Мартин няма цена! Той дава визия за живота на народа ни за половин хилядолетие. А с съответните случаи и описания разкрива потресаващи детайлности от живота на дедите ни под турско иго.
Що се отнася до детайлните описания, доста са красиви. Стигнех ли до действително богатство, избрах да го подмина по две аргументи: първо - приказката ще завърши, а аз не желаех това, и второ: в случай че го извадех, можех да си навлека неприятности. Винаги съм предпочитал всяко намерено богатство да си го оставям на мястото и когато ми потрябват финансови средства, да си вземам по малко!
- Колко истина има в легендите за хайдушки съкровища по нашите
земи?
- В дъното на всяка легенда се крие зрънце истина. В легендите за хайдушките съкровища - също… Аз най-малко, изследвайки съкровищата на Вълчан челник, се убедих в това! Що се отнася до картите от кожа с тайнствени знаци, срещат се и те си имат пазар. И на мен ми попаднаха няколко, така че в случай че някой търси, може да ми се обади посредством вас, ще се спазарим! Ще ви дадем и на вас някаква комисиона. Че ми омръзна от тези злата. Нека и други да намерят!
- Вероятно постоянно ви търсят за помощ и съвет. Ходите ли още на експедиции?
- Обаждат се непознати, познати и другари. Често излизам на проучвателни археологически експедиции. Картографирам новооткритите съкровища. Някой ден, когато страната се поеме от съзнателни управленци, ще предам „ археологическите “ си дневници където е нужно, с цел да може от моите „ открития “ да се възползва целият ни народ!
- Реални събития ли описвате в третата книга за Вълчан челник, над която работите? Как по този начин султанските диаманти са останали в нашите земи?
- Да, действителни събития са от дневника на поп Мартин! Но те изрично се удостоверяват и от османските историци, професорите Узунчаршълъ и Гьокбилгин, родени, живели и развили се като историци в Истанбул. Тоест става дума за турски османисти, което е изключително значимо!
Историята на тези диаманти е прекомерно комплицирана, с цел да мога да я опиша в резюме! Но е реалност. Вълчан и четата му са единствените, които действително са съдействали те да останат в нашите земи.
- " Коланджа " ли е най-трудната ви книга? Защо " сага за свършека на времето " и какво следва след този " завършек "?
- Вярно е, че " Коланджа " не беше лесна книга. Убеден съм, че тя не е и моята " най-трудна " книга! Защо е " сага за свършеното време "? В текста на несъмнено място е конкретизирано, че става дума за " края на остарялото време "! Тъй като знаем, че времето съществува в непрестанно спираловидно придвижване, което в последна сметка е затворен кръг, то разумно след неговия " завършек " идва " новото време ", т.е. спиралата на времето е направила една обиколка!
Като самобитно продължение на " Коланджа ", само че със независим " вътрешен живот ", е книгата, по която от дълго време работя редом. Тя носи работното заглавие " Небесна къща ". И несъмнено не е по-лесна от " Коланджа "! Надявам се и тя да види бял свят не след дълго.
- Вярва ли в сантиментални приказки днешният българин? Не е ли прекомерно пресметлив?
- Бедният няма по какъв начин да е романтичен… Бедният просто има вяра в илюзиите си, защото друго не му е останало, и си троши краката да търси съкровища. А това към момента не е романтика. В момента 90 % от народа ни е безпаричен! Меркантилни са една шепа богаташи, за които не е ясно по какъв начин са придобили благосъстоянията си… Тази шепа хора даже не могат и да мечтаят - те просто ламтят за от ден на ден и повече… Животът им е просто сив и безпределно отегчителен, обмисляйки само по какъв начин да усилят добитото си с далавери и обири имущество! А за бедния остават илюзиите…
- Запален златотърсач ми е казвал, че с тази работа не се става милионер, въпросът бил в тръпката. И със съкровищата ли е по този начин? Помагат ли металните детектори?
- Бедният българин надали търси тръпка в това занятие! Българинът търси излизане от немотията. И защото ръководещата тайфа не му дава други благоприятни условия, той хуква да дири съкровища… Допреди десетина години в специфичните служби смятаха, че с иманярство в България се занимават към 50 000 души. Към днешна дата се счита, че те са над двеста и петдесет хиляди… Метал-детекторите са единствено помощно средство. Друго си е да подхванеш една легенда „ за опашката “ и полека-лека, посредством изследвания, посредством разбор и синтез, да стигнеш до сърцевината - а там няма по какъв начин да няма зрънце злато!
- Какво ви дава животът в дребния град?
- Живял съм на разнообразни места - години наред по Черноморието, а в столицата - десетилетия… Битови аргументи постановиха да се завъртя в родните ми Родопи… Но никой не ме е вързал с въже за дребния град!... Така както дните са разнообразни, по този начин и ветровете, които духат, са разнопосочни… Може би е добре, че на човек не му е обещано да знае бъдещето си… Така всичко е по-загадъчно…
- Не ви ли изкушава политиката? Не са ли прекомерно дребни днешните управници за задачата, която сме им поверели?
- В по-младите си години много интензивно се занимавах с политика. Дори преди настъпването на измененията имах известни неприятности с тогавашните управляващи. След 1995 година взех решение, че е по-добре да се запазя чист, вместо да се омърсявам в мръсотията на зараждащата се незаконна политическа класа…
- Вярвате ли, че ще променим нещата с избори?
- Вярвам, несъмнено! Ако през последните 10 години изборите се организираха безпощадно почтено, то днешните ръководещи варвари в никакъв случай нямаше да помиришат власт!...
- Познавали сте известни необятно скроени български политици като доктор Петър Дертлиев. Как ви се костват политиците през днешния ден? Къде изчезнаха огромните фигури?
- Познанството ми с доктор Дертлиев е единствената ми светлина в моето политическо битие… На 11 август (рождената му дата) през 1990 година го поканихме на протест в Ардино, беше ми и персонален посетител. Той ми подписваше пълномощните за присъединяване в локални и национални избори. А в София сме беседвали неведнъж.
А през днешния ден политици няма, има политикани! Извън политико-престъпния хайлайф по върховете обаче има значително способни, почтени и най-много патриотично построени българи… Ала политическата мътилка горе им пречи да се изявят. Или по-скоро те не желаят да се цапат, защото са скромни и почтени мъже и дами.
- Защо същинските дисиденти и демократи у нас бяха избутани в периферията? Впрочем още великият Ботев е споделил: „ Свестните у нас смятат за луди... ”. Май и през днешния ден констатацията за почтените хора е същата.
- Алчният, лъжепатриотарът са постоянно нагли, безпардонни и с по-ръбати лакти…
- Защо зациклихме в прехода?
- Нищо на този свят не е в застой! Както е казвал великият мъдрец, мъдрец и Бог за индусите - Шива, в случай че след вечерта идва нощ, то след утрото настава денят… Промените скоро предстоят!... Съвсем скоро…
- Какво би трябвало през днешния ден на България?
- Свестни управници, загрижени за България, какъвто бе доктор Дертлиев, светла му памет!
- Какво пишете сега?
- Довършвам „ Вълчан челник и диамантите на султана “. Паралелно работя върху още две тематики, ще продължа с тях…
- Тръпката Пловдив за вас?
- Слабо познавам града. Но преди доста години, до момента в който към момента бях студент, пътувах основно с трен за София и обратно… Една зима, беше по здрач, следващо пътувах за столицата. На гарата в Пловдив се качи една млада дама и влезе в моето купе… Бях самичък, валеше сняг, а в купето беше топло и сумрачно… Жената седна до мен и след малко безмълвие показа, че и на дамите им се желало по същия метод, както и на мъжете… Пристигайки в столицата, към този момент бях получил още един житейски урок!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ