Писателят Георги Връбчев гостува в Благоевград със сборника разкази „Акорди“,

Писателят Георги Връбчев гостува в Благоевград със сборника разкази „ Акорди “, който ще бъде показан в четвъртък – 7-ми април от 17 часа в районна библиотека „ Димитър Талев “, зала „ Библио-клуб “.
Сборникът „ Акорди” е комбинация от житейски акомпанименти с либрето, странстващо в светове на боязън и тествания, метафизичен енигми, пристрастеност, изменничества и стилно увещание, че от време на време животът е рокендрол и тъкмо тогава е прекрасен.
Четири от разказите, включени в новия алманах имат интернационалните награди от влиятелни литературни състезания в Италия и Израел.
Георги Връбчев е член на Съюза на българските писатели, написа както прозаичност, по този начин и лирика. Автор е на книгите - „ Някъде... там... някъде” и „ Заветът на викинга”, преведена на британски език.
Преди литературната премиера на книгата в Благоевград, беседваме с писателя, с цел да ни опише повече за посланията, които насочва със сборника „ Акорди “.

С какво ви въодушевяват човешките истории на елементарните хора?
С невероятната композиция на ежедневна рационалност и трудност. Често обикновени привидно обстановки, крият „ под себе си” голям „ айсберг” от ориси, страсти и от време на време на пръв взор нелогични решения. И по тази причина те са там - сред страниците на „ Акорди”. Понякога фокус, от време на време – декор, постоянно портал към незабележим с просто око свят.
Има ли нещо, което свързва героите в сборника „ Акорди “?
Пътят към светлината, пътят към положителното, който доста постоянно е бодлив и неравномерен.
Кога и по какъв начин разбрахте, че умеете да разказвате увлекателни истории?
Просто пробвах. Някъде в края на междинното и началото на висшето си образование. Исках, усещах в себе си ентусиазъм и най-после пробвах. Винаги би трябвало да се пробва. „ Тези, които в никакъв случай не пробват, те сигурно се провалят. ”, споделя в един от текстовете си Джоуи ДиМайо - главен мотор на обичаната ми група Manowar и човек, имащ способността и задачата да въодушевява.

Как създателят вижда света? А по какъв начин наподобява той през очите на специалността, която упражнявате?

Творецът в мен го вижда като странни, неведоми пътеки, пътища и автомагистрали, които непрестанно се пресичат и разделят. * Нотариусът в мен го вижда разумен, като система от правила, които би трябвало да се съблюдават, с цел да не настъпи безпорядък.
Как се чувствате, когато живеете сред тези два свята?
Всъщност това са две страни на един и същи свят – моят – и съществуват в условен баланс. Във всеки от тях презареждам за другия. Не е мъчно, стига да имаш настройка за „ наслаждение от действието”, както го назовава Айн Ранд.

Първият роман, който написахте за сборника „ Акорди “?

„ Вендета”. В един по-различен и по-кратък вид, с друго заглавие. Пренаписах и допълних описа през септември 2021 година, с частта от историята, която през годините непрестанно ми подсещаше за себе си.

Забелязахме, че книгата има доста привлекателна корица. Можете ли да си визиите момчето и момичето от нея, само че като съответни персонажи в разказите? Кои са те?

Това са Стоян и Сузана от „ Коледа”, Стела и Янош от „ Стела”, това е момичето от „ Свободна” и момчето от „ Рокендрол”, това са Уил и брачната половинка му от „ Пътят на Уил”, това са Дон и Тъгата... Те са там – в разказите - и на всички места измежду нас. Затова са силуети, тъй като може да бъде всеки от нас. Всеки, на някой собствен кръстопът, някъде по пътя си

.
Всеки роман носи свое обръщение, само че има ли избран откъс в сборника, който постоянно препрочитате, с цел да се мотивирате повече?

„ Приседнах на скалите, които обичах. Вече не плачех и си дадох обещание в никакъв случай да не го върша.
Кой съблюдава сходни обещания? Едва ли щях да съм аз.
Прибрах колене към себе си, прегърнах ги и се загледах в морето. Като деца скачахме от скалите и плувахме към края на света. Кой колкото може. Аз продължих да го върша. Сама. Всички други пораснаха.
Дали по този начин наподобяват кръстопътищата? Зад теб мрак, пред теб – безспир. Винаги съм си ги представяла по различен метод, само че знаех, че това е кръстопът. Моят. Чувствах го. ”

Музиката, която слушате най-често в последно време?
Като изключим Manowar, които са константа в живота ми и постоянно ще бъдат, в последно време още веднъж интензивно чувам Рихард Вагнер. Преработвам една от викингските си истории и евентуално това е повода по-често от нормално да усещам потребност от могъщата му, приказна музика.

Ако детството е ария, по какъв начин би се казвала тя, откакто се върнете в тези години, с цел да си спомните звученето?

„ Васко Да Гама от село Рупча” – песента за оня дръзновен дребен странник, който потегля след фантазията си и поема „ против вятъра”, само че по течението на времето.

Разкрийте част от това, което чака гостите на премиерата на книгата в Благоевград.

Откровен диалог за литература, в това число и за разказите в „ Акорди”. Обичам да съм в Благоевград. Специален град, с особена, същинска психика – по този начин го усещам - и нямам самообладание да дойда още веднъж, към този момент съпроводен от акомпаниментите на думите.
Имате ли концепция за последваща книга? Може би този път ще изненадате читателите с разказ.
Да. Романът е подготвен. Страстна и занимателна история, в която напрежение, удоволствия и криптовалути се преплитат в безгрижно, лятно премеждие на постоянно ухилен и непоклатимо положителен основен воин. Вярвам, че книгата ще поеме към читателите при започване на лятото.
* Една от новелите на създателя в първата му книга „ Някъде... там... някъде”, носи името „ Странни магистрали” и е отдадена на упоменатия нагоре Джоуи ДиМайо.
За сборника „ Акорди “
Ще срещнете момиче, което се бори с живота, въоръжено единствено със своето виолончело и воля за независимост, софийски мускетар, пренебрегнал себе си, с цел да избави госпожица в навечерието на Коледа, адвокат-мечтател в чудноват, напрегнат делник на Пловдив; ще си припомните, че в събота вечер е обикновено човек да бъде прелъстен, ще срещнете природата и хората, Любовта като боязън, като страдалчество, като чудовищна полуда, Тъгата, която може да ти вдъхне вяра и Свободата, за която и най-тежките окови са слаби.

Истории за нещата от живота, истории за пътя. Пътят напред, пътят обратно, пътят към себе си. Жени и мъже в приключението на живота. Някои съумяват, други не, трети…зависи от гледната точка. Съвременна прозаичност, деликатна и сурова, поетична и динамична, разноцветна като самия живот.

Разговаря П. Петрова