Време е да преосмислим ортодоксалността на обменния курс за отворените икономики
Писателят е основен икономист в Междуамериканската банка за развиване
От колапса на режима на конвертируемост в Аржентина при започване на 2000-те години до скорошните полемики за при положение на по-голяма еластичност на обменния курс за Китай, през последните две десетилетия се водят бурни диспути по отношение на оптималния режим на обменния курс за огромните стопански системи и дребни.
Този спор е подсилен от авторитетен научен консенсус, че единствените устойчиви режими са твърдо фиксиране на една валута към друга или свободен плаващ обменен рейтинг – по този начин нареченият „ биполярен мироглед “.
Опитът от действителния свят на доста страни обаче от дълго време демонстрира, че тази дихотомия е прекомерно опростена. Рязката волатилност в няколко страни породи опасения по отношение на валутната неустойчивост и „ прекосяване “ към инфлацията. Междувременно относителната непоклатимост на стопански системи като Сингапур по време на пандемията акцентира евентуалните изгоди от потреблението на обменния курс като инструмент на паричната политика....
Прочетете целия текст »
