Невъзпетите герои: Защо екипите се нуждаят от втори лидер
Писателят Брад Боркан учи опита от арктическите експедиции и открива, че триумфът им постоянно зависи от скрития водач
„ Перфектната стихия “ е термин, употребен за разказване на едновременна композиция от подли метеорологични условия в морето или на сушата, като високи талази, мощни ветрове, мощен дъжд, които дружно основават доста рискови обстановки. В бизнеса ръководителите са изправени пред друг тип съвършени стихии. Борбата за най-хубави чиновници, войната, пандемията, инфлацията са единствено част от проблемите пред бизнеса през днешния ден.
Кой може да помогне на шефовете да се оправят с тези сложни условия? През последното десетилетие изследвах някои от най-опасните и сложни полярни експедиции, с цел да науча по какъв начин водачите се оправят с многочислените провокации, пред които са изправени. Стигнах до заключението, че съществуването на втори началник на екипа, без значение от неговия брой, е определящият фактор за триумфа на задачата.
В моята книга „ Когато животът зависеше от това: Уроци от вземането на рискови решения в Антарктика “ (в съавторство с Дейвид Хирзел) описах ранните експедиции към Южния полюс при започване на 1900 година, които са довели до по-задълбочено научно проучване на континента. Целта ми беше да схвана сложните решения на живот и гибел, взети от откривателите. Както и да обясня за какво шест съответни експедиции се откроиха като най-значимите, а и най-сплотени и сполучливи, от всички арктически и антарктически експедиции на времето.
В началото на 1900 година антарктическите експедиции са били извънредно рискови, като хората са изправени пред „ съвършената стихия “ от ужасни условия - снежни виелици, скорбут, апетит, хипотермия, снежна слепота, рухване в цепнатина и други непрекъснати рискове. Бях изумен какъв брой елементарно в такива условия хората могат да преминат към положение на неприязън и да стигнат даже до ликвидиране. Въпреки това, в тези шест експедиции - две, водени от Робърт Скот, две, водени от Ърнест Шакълтън, една, водена от Роалд Амундсен и една, водена от Дъглас Моусън - нито един от негативните рискови фактори не се е показал, макар че това са били експедиции в най-трудните вероятни условия.
Защо експедициите и техните ръководители са сполучливи? Стигнах до извода, че всичко опира до работата в екип. Целите са били ясно дефинирани и разбрани от всички участници. И най-важното, във всички случаи екипите са имали втори началник.
Имената на основните помощник-ръководители на експедициите може да не са толкоз известни, колкото името на Ърнест Шакълтън, само че в кръговете на полярните историци тези хора са същински митове. Едуард Уилсън е бил заместител на британския откривател Скот. Той е бил основният академик и доктор на двете експедиции на Скот и считан за миротворец при спорове измежду сътрудниците. Той бил изключително потребен за Скот, след предизвикването на фамозния норвежки откривател Амундсен, който оповестил, че ще бъде първият, достигнал Южния полюс.
Уилсън умно посъветвал Скот да се придържа към първичните научни цели на първата им експедиция, вместо да трансформира целите си. Така ще успее да се концентрира само върху достигането на полюса. Уилсън, съгласно екипа, е имал успокоителен резултат върху Скот. Той също по този начин съумял да задържи вниманието на учените и другите членове на експедицията върху събирането и анализирането на данни, вместо да се фиксират върху конкуренция с конкуретната експедиция на Амундсен. Благодарение на Уилсън научните резултати от задачите на Скот не престават да имат значение, макар трагичния завършек на последната. Данните на Скот и до през днешния ден образуват основата за актуалните проучвания на изменението на климата в Антарктика.
Франк Уайлд е бил дясната ръка на Шакълтън, макар че Франк Уорсли и Том Крийн от време на време изпълнявали тази роля. След като корабът на Шакълтън, „ Endurance “, потопен (плавателният съд наскоро беше открит на дъното на морето Уедел), Уайлд е този, който поддържа морала на екипа. Той и още 21 души остават блокирани на остров Елефант в продължение на четири месеца и половина, до момента в който Шакълтън и дребен екипаж плават 800 благи със избавителна лодка през най-суровите морета в света, в търсене на избавление. Забележително е, че всички мъже на острова Елефант са оживели, тъй като Франк Уайлд съумял да ги сплоти. Той ги сплотил не тъй като е в позиция на лидер на експедицията. Това била непокътната позиция за Шакълтън, който всички наричали Шефе. Но явно Уайлд е бил втори в командването, по времето когато Шакълтън е напуснал остров Елефант.
Съвременна версия
Наскоро разисках тематиката за втория началник с Хелън Дуайт, маркетинг изпълнителен шеф, който е работила на три континента за огромни софтуерни компании. Тя мощно има вяра в нуждата да има един или повече евентуални първи асистенти, според от размера на екипа. И следва тази процедура през цялата си кариера в компании като Oracle, Informatica и в този момент SAP. „ Наличието на втори началник, даже в дребни екипи, оказва помощ да се подсигурява сплотеността им “, споделя тя. „ Заместникът на водача е доста подобаващ за решение на бизнес проблеми сред членовете на екипа. А членовете му са по-склонни да приказват намерено с някой, който не управлява тяхната заплата или прави оценка представянето им ", споделя Дуайт.
Тя също счита, че това е добър метод за оценка на претендентите за покачване. Някои хора са сполучливи като втори водач, до момента в който други откриват, че им харесва повече да бъдат соло реализатори. Освен това, по този начин може да придобиете прочут управнически опит, преди да потърсите непрекъсната лидерска позиция. Помага и при планирането на приемствеността - наличието на приближен и умел заместител значи, че е по-лесно за лидера на екипа да се придвижи нагоре в организацията, тъй като има някой, който може да поеме предходната му позиция и да подсигурява последователност и поредност.
Моят личен опит удостоверява това. Когато бях управител в софтуерна компания и имах заместител, усещах, че мога да изразя терзанията си, без да заплашвам позицията си, както би било в случай че правех това пред моя началник. Можехме да обмислим решения на проблематични въпроси, планове и обстановки с клиенти, както и да разработим жизнеспособни проекти за деяние. Същото можеше да се каже и за генерирането на нови хрумвания, които даже и да наподобяват незавършени, може първо да отида при заместника за противоположна връзка. Това разрешава по-късно концепцията да бъде прецизирана, преди да поеме пътя си надолу по веригата. А опцията да разисквам персонални обстановки или претенции с втория началник, без да трежова шефа, ми даде в допълнение възприятие за преданост към моята организация. Във всички тези случаи тази управническа конструкция ускори способността ми да работя и понижи напрежението, обвързван с неточност, неодобрение или безпокойствие като шеф.
Наскоро разисках концепцията за втори управител с Бари Фридман, президент на Kooltronic. Фридман не смяташе, че в неговата компания има второстепенни функции, само че до момента в който навлизахме по-дълбоко в диалога, той разбра, че един от ръководителите, докладващ на шефа на отдела за монтажи - човек с дълготраен опит и познаване на функционалностите - действително извършва ролята на втори водач в тази основна сфера на активността на компанията.
Възможно е във вашия бизнес да има хора, които в действителност извършват ролята на втори началник, който стои малко настрана. Ако намерите един или повече, коства си да проучите по какъв начин работят и какви изгоди носят. Можете също да опитате да назначите надарени хора на позиции на заместител в разнообразни отдели на вашето дружество на пробна позиция, с цел да прецените по какъв начин ще извършва тази роля. Намирането на невъзпети герои във вашата компания, каквито посочихме в експедициите до полюсите, може да й даде конкурентно преимущество.
„ Перфектната стихия “ е термин, употребен за разказване на едновременна композиция от подли метеорологични условия в морето или на сушата, като високи талази, мощни ветрове, мощен дъжд, които дружно основават доста рискови обстановки. В бизнеса ръководителите са изправени пред друг тип съвършени стихии. Борбата за най-хубави чиновници, войната, пандемията, инфлацията са единствено част от проблемите пред бизнеса през днешния ден.
Кой може да помогне на шефовете да се оправят с тези сложни условия? През последното десетилетие изследвах някои от най-опасните и сложни полярни експедиции, с цел да науча по какъв начин водачите се оправят с многочислените провокации, пред които са изправени. Стигнах до заключението, че съществуването на втори началник на екипа, без значение от неговия брой, е определящият фактор за триумфа на задачата.
В моята книга „ Когато животът зависеше от това: Уроци от вземането на рискови решения в Антарктика “ (в съавторство с Дейвид Хирзел) описах ранните експедиции към Южния полюс при започване на 1900 година, които са довели до по-задълбочено научно проучване на континента. Целта ми беше да схвана сложните решения на живот и гибел, взети от откривателите. Както и да обясня за какво шест съответни експедиции се откроиха като най-значимите, а и най-сплотени и сполучливи, от всички арктически и антарктически експедиции на времето.
В началото на 1900 година антарктическите експедиции са били извънредно рискови, като хората са изправени пред „ съвършената стихия “ от ужасни условия - снежни виелици, скорбут, апетит, хипотермия, снежна слепота, рухване в цепнатина и други непрекъснати рискове. Бях изумен какъв брой елементарно в такива условия хората могат да преминат към положение на неприязън и да стигнат даже до ликвидиране. Въпреки това, в тези шест експедиции - две, водени от Робърт Скот, две, водени от Ърнест Шакълтън, една, водена от Роалд Амундсен и една, водена от Дъглас Моусън - нито един от негативните рискови фактори не се е показал, макар че това са били експедиции в най-трудните вероятни условия.
Защо експедициите и техните ръководители са сполучливи? Стигнах до извода, че всичко опира до работата в екип. Целите са били ясно дефинирани и разбрани от всички участници. И най-важното, във всички случаи екипите са имали втори началник.
Имената на основните помощник-ръководители на експедициите може да не са толкоз известни, колкото името на Ърнест Шакълтън, само че в кръговете на полярните историци тези хора са същински митове. Едуард Уилсън е бил заместител на британския откривател Скот. Той е бил основният академик и доктор на двете експедиции на Скот и считан за миротворец при спорове измежду сътрудниците. Той бил изключително потребен за Скот, след предизвикването на фамозния норвежки откривател Амундсен, който оповестил, че ще бъде първият, достигнал Южния полюс.
Уилсън умно посъветвал Скот да се придържа към първичните научни цели на първата им експедиция, вместо да трансформира целите си. Така ще успее да се концентрира само върху достигането на полюса. Уилсън, съгласно екипа, е имал успокоителен резултат върху Скот. Той също по този начин съумял да задържи вниманието на учените и другите членове на експедицията върху събирането и анализирането на данни, вместо да се фиксират върху конкуренция с конкуретната експедиция на Амундсен. Благодарение на Уилсън научните резултати от задачите на Скот не престават да имат значение, макар трагичния завършек на последната. Данните на Скот и до през днешния ден образуват основата за актуалните проучвания на изменението на климата в Антарктика.
Франк Уайлд е бил дясната ръка на Шакълтън, макар че Франк Уорсли и Том Крийн от време на време изпълнявали тази роля. След като корабът на Шакълтън, „ Endurance “, потопен (плавателният съд наскоро беше открит на дъното на морето Уедел), Уайлд е този, който поддържа морала на екипа. Той и още 21 души остават блокирани на остров Елефант в продължение на четири месеца и половина, до момента в който Шакълтън и дребен екипаж плават 800 благи със избавителна лодка през най-суровите морета в света, в търсене на избавление. Забележително е, че всички мъже на острова Елефант са оживели, тъй като Франк Уайлд съумял да ги сплоти. Той ги сплотил не тъй като е в позиция на лидер на експедицията. Това била непокътната позиция за Шакълтън, който всички наричали Шефе. Но явно Уайлд е бил втори в командването, по времето когато Шакълтън е напуснал остров Елефант.
Съвременна версия
Наскоро разисках тематиката за втория началник с Хелън Дуайт, маркетинг изпълнителен шеф, който е работила на три континента за огромни софтуерни компании. Тя мощно има вяра в нуждата да има един или повече евентуални първи асистенти, според от размера на екипа. И следва тази процедура през цялата си кариера в компании като Oracle, Informatica и в този момент SAP. „ Наличието на втори началник, даже в дребни екипи, оказва помощ да се подсигурява сплотеността им “, споделя тя. „ Заместникът на водача е доста подобаващ за решение на бизнес проблеми сред членовете на екипа. А членовете му са по-склонни да приказват намерено с някой, който не управлява тяхната заплата или прави оценка представянето им ", споделя Дуайт.
Тя също счита, че това е добър метод за оценка на претендентите за покачване. Някои хора са сполучливи като втори водач, до момента в който други откриват, че им харесва повече да бъдат соло реализатори. Освен това, по този начин може да придобиете прочут управнически опит, преди да потърсите непрекъсната лидерска позиция. Помага и при планирането на приемствеността - наличието на приближен и умел заместител значи, че е по-лесно за лидера на екипа да се придвижи нагоре в организацията, тъй като има някой, който може да поеме предходната му позиция и да подсигурява последователност и поредност.
Моят личен опит удостоверява това. Когато бях управител в софтуерна компания и имах заместител, усещах, че мога да изразя терзанията си, без да заплашвам позицията си, както би било в случай че правех това пред моя началник. Можехме да обмислим решения на проблематични въпроси, планове и обстановки с клиенти, както и да разработим жизнеспособни проекти за деяние. Същото можеше да се каже и за генерирането на нови хрумвания, които даже и да наподобяват незавършени, може първо да отида при заместника за противоположна връзка. Това разрешава по-късно концепцията да бъде прецизирана, преди да поеме пътя си надолу по веригата. А опцията да разисквам персонални обстановки или претенции с втория началник, без да трежова шефа, ми даде в допълнение възприятие за преданост към моята организация. Във всички тези случаи тази управническа конструкция ускори способността ми да работя и понижи напрежението, обвързван с неточност, неодобрение или безпокойствие като шеф.
Наскоро разисках концепцията за втори управител с Бари Фридман, президент на Kooltronic. Фридман не смяташе, че в неговата компания има второстепенни функции, само че до момента в който навлизахме по-дълбоко в диалога, той разбра, че един от ръководителите, докладващ на шефа на отдела за монтажи - човек с дълготраен опит и познаване на функционалностите - действително извършва ролята на втори водач в тази основна сфера на активността на компанията.
Възможно е във вашия бизнес да има хора, които в действителност извършват ролята на втори началник, който стои малко настрана. Ако намерите един или повече, коства си да проучите по какъв начин работят и какви изгоди носят. Можете също да опитате да назначите надарени хора на позиции на заместител в разнообразни отдели на вашето дружество на пробна позиция, с цел да прецените по какъв начин ще извършва тази роля. Намирането на невъзпети герои във вашата компания, каквито посочихме в експедициите до полюсите, може да й даде конкурентно преимущество.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ