Думите на Георги Марков 95 години след рождението му: Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите
Писателя Георги Марков, който през вчерашния ден щеше да навърши 95 години. За тежестта на свободата и кървавия път към истината ще научим от неговия братовчед – Любен Марков. С него ни среща Станчо Станчев.
В годините на социализма, когато властта постанова визията за истина, когато свободата е следена, когато думите са оръжие, Георги Марков става жертва на личната си страна поради словото, което не може да премълчи.
Писателят е роден на 1 март 1929 година, дипломира се като инженер-химик, само че животът му минава в писане на сюжети, постановки, есета, публикации. Остава в историята с богато творчество, надарено перо и печалната си орис на отстъпник във Англия.
Любен Марков е публицист, братовчед на Георги Марков и пази наследството на писателя. " Аз износвах неговите облекла като младеж, бяха такива гладни години “, спомня си журналистът с роман пред bTV.
Първите креативен триумфи на Георги Марков се появяват през 50-те години на XX век, романът му " Мъже “ печели премията на Съюза на българските писатели, даже е сценарист на сериала " На всеки километър “.
" Георги е човек, който постоянно – и преди да замине, се слага в състояние да бъде издирван, да бъде нужен, в известна степен той е използван. Но по този метод си беше извоювал свободата да може да пътува “, споделя Любен Марков.
" Хич не ме блазни мисълта, че един ден по улиците щяло да потече материално благополучие и че във всеки дом щяло да има цветна телевизия, когато животът е обезцветен даже във връзка с кръвното си наличие “. (Из " Есе за унижението ", Георги Марков)
По-голямата част от творчеството на Георги Марков бива заклеймявано като " идеологически неточно “ и " антиобществено “ поради рецензията му към социалистическото общество. На 15 юни 1969 година писателят взема решение да напусне България. Бяга във Англия, където стартира работа в редакциите на Би Би Си (BBC), Дойче веле и Свободна Европа, там основава и своето семейство.
" Георги има доста тъкмо определение за какво остана на Запад. Борбата или животът в България беше подобен, че в един миг, с цел да оцелееш, би трябвало да приличаш на тези, с които се бориш “, разяснява неговият братовчед.
На 7 септември 1978 година след конфликт със инцидентен минувач в Лондон, Георги Марков усеща необичайно убождане. В идващите няколко дни положението му се утежнява. На сутринта на 11 септември умира. За палач се сочи италианецът Франческо Гулино.
Любен Марков събира всички проучвания, показания и обстоятелства към убийството. Данните насочват за гарант българските секрети служби.
95 година след рождението на Георги Марков истините, които той ни завеща не престават да бъдат годни: " Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите “.
В годините на социализма, когато властта постанова визията за истина, когато свободата е следена, когато думите са оръжие, Георги Марков става жертва на личната си страна поради словото, което не може да премълчи.
Писателят е роден на 1 март 1929 година, дипломира се като инженер-химик, само че животът му минава в писане на сюжети, постановки, есета, публикации. Остава в историята с богато творчество, надарено перо и печалната си орис на отстъпник във Англия.
Любен Марков е публицист, братовчед на Георги Марков и пази наследството на писателя. " Аз износвах неговите облекла като младеж, бяха такива гладни години “, спомня си журналистът с роман пред bTV.
Първите креативен триумфи на Георги Марков се появяват през 50-те години на XX век, романът му " Мъже “ печели премията на Съюза на българските писатели, даже е сценарист на сериала " На всеки километър “.
" Георги е човек, който постоянно – и преди да замине, се слага в състояние да бъде издирван, да бъде нужен, в известна степен той е използван. Но по този метод си беше извоювал свободата да може да пътува “, споделя Любен Марков.
" Хич не ме блазни мисълта, че един ден по улиците щяло да потече материално благополучие и че във всеки дом щяло да има цветна телевизия, когато животът е обезцветен даже във връзка с кръвното си наличие “. (Из " Есе за унижението ", Георги Марков)
По-голямата част от творчеството на Георги Марков бива заклеймявано като " идеологически неточно “ и " антиобществено “ поради рецензията му към социалистическото общество. На 15 юни 1969 година писателят взема решение да напусне България. Бяга във Англия, където стартира работа в редакциите на Би Би Си (BBC), Дойче веле и Свободна Европа, там основава и своето семейство.
" Георги има доста тъкмо определение за какво остана на Запад. Борбата или животът в България беше подобен, че в един миг, с цел да оцелееш, би трябвало да приличаш на тези, с които се бориш “, разяснява неговият братовчед.
На 7 септември 1978 година след конфликт със инцидентен минувач в Лондон, Георги Марков усеща необичайно убождане. В идващите няколко дни положението му се утежнява. На сутринта на 11 септември умира. За палач се сочи италианецът Франческо Гулино.
Любен Марков събира всички проучвания, показания и обстоятелства към убийството. Данните насочват за гарант българските секрети служби.
95 година след рождението на Георги Марков истините, които той ни завеща не престават да бъдат годни: " Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ