Рене Карабаш: Ограбване посред бял ден, с. Варвара не е Лондон или Кан
Писателката Рене Карабаш провокира полемика в обществените мрежи, откакто разгласява коментар за високите цени в заведения по Южното Черноморие в свояFacebook профил. Като образец тя уточни меню на ресторант в село Варвара, определяйки ценовата политика като „ плячкосване измежду бял ден “ и заявявайки, че все по-често избира да готви сама вместо да се храни на открито.
Варвара. Старци и разбойници.
Боб на фурна: 10 евро (20 лева.) Ако щеш.
И това е единствено обедното.
От вечерното меню пипало от октопод е 28 евро. 55 лева?!?! За тези пари в Лондон хапвам голямо плато с омари на скара.
Салатите им са по 9,50 евро лева Калмари 17, скариди 18,50.?!?!
Моля ви, не ми обяснявайте, че еврото, че всичко поскъпнало, че заплащат заплати, че световното стопляне. За мен това е плячкосване измежду бял ден. И това не е Кан. Това по дяволите е село Варвара, с чакълен път начело на който ни боксуват колите.
Разбира се, множеството хора идват за 4-5 дни до морето, за уикенд, ще дадат 23 лева за пълнени чушки и 60 за пипало от октопод, което да им погъделичка егото, щото нали там е съвременно да вървиш, то е и доста прелестно и такива дето не са си изкарали парите с труд и разум, а с други мътни пособи и те вървят там и не се интересуват какъв брой костват калмарите и боба, те просто сядат, поръчват, ядат, стават и си потеглят. Но от всичко това пострадалите сме ние, хората които знаем по какъв начин си изкарваме парите и сме наясно, че не желаем да ги влагаме в чушки и фасул. “Старци и разбойници ” е едно от обичаните ми места на нашето южно Черноморие, едно от най-красивите като атмосфера. И тук ще речете, е щом ти харесва мястото, ще плащаш. Да но отново ще кажа: в село Варвара сме, на чукара, не сме на Сен Тропе. И това не е единственото такова място, което това лято за мен се оляха с цените.
Тук в село Лозенец цените са цялостен и голословен пъкъл! И аз отхвърлям да бъда обирана измежду бял ден. Който ме познава знае какъв чревоугодник и лакомник съм, и нямам проблем да заплащам високи сметки за удоволствието на небцето ми, само че чашата за мен изрично преля и доста ми се желае да прелее и за вас и този отрасъл да разбере, че с обиране на клиентите няма да станат нещата. Цяло лято съм на морето, лимитирала съм до най-малко излизанията за обяд и вечеря на ресторант, донесла съм си еърфрайъра тук, имам си кухня, сготвям си, купила съм си прясна риба от риболовците, зеленчуците са ми от село. Яйцата от една баба, сиренето от друга. Идилия. Тоест въздържането от заведения за хранене дори е прелестно. Естествено, излизам понякога, само че в пъти по-рядко отпреди. Препоръчвам го и на вас, в случай че не ви е кеф да ви чарждат с 15 евро за фасул с джолан в Тосканска атмосфера.
Ефектът на пеперудата съществува.
И съм сигурна, че ресторантьорите скоро съществено ще го усетят. Защото аз не съм единствена.
(Само Рене Карабаш е. )
Варвара. Старци и разбойници.
Боб на фурна: 10 евро (20 лева.) Ако щеш.
И това е единствено обедното.
От вечерното меню пипало от октопод е 28 евро. 55 лева?!?! За тези пари в Лондон хапвам голямо плато с омари на скара.
Салатите им са по 9,50 евро лева Калмари 17, скариди 18,50.?!?!
Моля ви, не ми обяснявайте, че еврото, че всичко поскъпнало, че заплащат заплати, че световното стопляне. За мен това е плячкосване измежду бял ден. И това не е Кан. Това по дяволите е село Варвара, с чакълен път начело на който ни боксуват колите.
Разбира се, множеството хора идват за 4-5 дни до морето, за уикенд, ще дадат 23 лева за пълнени чушки и 60 за пипало от октопод, което да им погъделичка егото, щото нали там е съвременно да вървиш, то е и доста прелестно и такива дето не са си изкарали парите с труд и разум, а с други мътни пособи и те вървят там и не се интересуват какъв брой костват калмарите и боба, те просто сядат, поръчват, ядат, стават и си потеглят. Но от всичко това пострадалите сме ние, хората които знаем по какъв начин си изкарваме парите и сме наясно, че не желаем да ги влагаме в чушки и фасул. “Старци и разбойници ” е едно от обичаните ми места на нашето южно Черноморие, едно от най-красивите като атмосфера. И тук ще речете, е щом ти харесва мястото, ще плащаш. Да но отново ще кажа: в село Варвара сме, на чукара, не сме на Сен Тропе. И това не е единственото такова място, което това лято за мен се оляха с цените.
Тук в село Лозенец цените са цялостен и голословен пъкъл! И аз отхвърлям да бъда обирана измежду бял ден. Който ме познава знае какъв чревоугодник и лакомник съм, и нямам проблем да заплащам високи сметки за удоволствието на небцето ми, само че чашата за мен изрично преля и доста ми се желае да прелее и за вас и този отрасъл да разбере, че с обиране на клиентите няма да станат нещата. Цяло лято съм на морето, лимитирала съм до най-малко излизанията за обяд и вечеря на ресторант, донесла съм си еърфрайъра тук, имам си кухня, сготвям си, купила съм си прясна риба от риболовците, зеленчуците са ми от село. Яйцата от една баба, сиренето от друга. Идилия. Тоест въздържането от заведения за хранене дори е прелестно. Естествено, излизам понякога, само че в пъти по-рядко отпреди. Препоръчвам го и на вас, в случай че не ви е кеф да ви чарждат с 15 евро за фасул с джолан в Тосканска атмосфера.
Ефектът на пеперудата съществува.
И съм сигурна, че ресторантьорите скоро съществено ще го усетят. Защото аз не съм единствена.
(Само Рене Карабаш е. )
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ