Дали AI не отиде в грешна посока, наистина?
Писателка от Съединени американски щати: " желая AI да пере и мие, а аз да имам време да създавам - не противоположното "
Изкуственият разсъдък би трябвало да ни освобождава от рутинните задания, а не да твори вместо хората, упорстват писатели и текстописци
„ Искам AI да ми пере прането и да мие чиниите, с цел да мога аз да създавам изкуство и да пиша, а не AI да твори изкуство и да написа, до момента в който аз пера прането и мия чиниите “. Тази фраза, дефинирана от писателката Йоанна Мачийевска, обиколи обществените мрежи мълниеносно. Кратката дефиниция синтезира казуса на изкуствения разсъдък през днешния ден. Оказа се, че мнозина виждат същото: развиването на AI върви в “грешна посока ”.
Генеративният изкуствен интелект (GenAI) се разви като тип технология за самообразование, при която може да бъде създавано ново “творческо ” наличие, да вземем за пример текст или изображения, на база данни, събрани и употребявани за “обучение ”.
През последните няколко години известността на тези технологии набъбна с взрива на образни приложения като DALL-E или Midjourney, които основават фото-реалистични изображения въз основа на текстови подкани. Много известни приложения за редактиране на фотоси, като да вземем за пример Adobe Photoshop, към този момент включват AI функционалности.
Фундаменталният въпрос
И въпреки всичко фундаменталният въпрос в основата на генеративния AI си остава: тъкмо това ли е нещото, което ние, хората, желаеме от роботите – да творят вместо нас? Навярно по тази причина изявлението на Мачийевска провокира бурни реакции – 3 милиона души откликнаха на нейната обява още в деня на изявлението, а още повече бяха отговорите, насъбрани в идващите дни.
Писателката счита, че AI би трябвало да се концентрира върху автоматизирането на дилемите, “които ние ненавиждаме ” – досадните, рутинни, времеемки действия в всекидневието, които лишават силите ни и изчерпват силата ни. Вместо това днешните AI се пробват “да ни лишат от това, което обичаме да вършим и което ни прави индивиди ”. Подобна посока е сбъркана, счита писателката.
още по темата
Друг създател, Марк Хюмс, поддържа Йоанна Мачийевска и даже отиде по-далеч, като акцентира, че възходът на AI незабелязано осакатява хората. AI може би ще ни лиши от работни места, счита Хюмс, и не е като да няма за какво – хората от ден на ден “забравят по какъв начин се вършат нещата ”.
“Да, попитайте случайни хора от улицата, “ако пътуваш на изток и завиеш наляво, в коя посока ще гледаш ” – и вижте по какъв начин пелтечат, мънкат – не знаят какво да отговорят, тъй като компасът и четенето на карта са умения, които от дълго време сме изгубили ”, споделя Хюмс.
Почти по същото време хиляди спортни почитатели изляха в обществените мрежи гнева си от новината, че “в партньорство с Amazon Web Services, Формула 1 разгласи, че трофеят за Гран При на Канада този уикенд ще бъде с дизайн, планиран от AI “. Мрежата бе залята от гневни мнения, разкриващи същинското схващане на болшинството консуматори за потреблението на AI за изобретателни цели.
„ Ужасен дизайн, болен дизайн “, „ не желаете да платите на действителните създатели това, което заслужават “, „ обидно е към същинските създатели “, „ какво стана, не можете да си позволите да наемете ваятел ли “, „ белким всичко това се случва във времена, когато спортът има потребност от повече човещина като опълчване на роботизацията и обсесията от данни “ – гласяха отзивите.
„ Искам AI да счита налозите ми, а не да проектира трофея на F1 “, разяснява Крис Цуи, дълготраен състезателен анализатор в „ The Drive “.
AI не може да приказва с душите ни
Дискусията за това какво следва да вършат роботите и AI действително не е нова. От години се спори по този въпрос в обществените медии. Технически, ние към този момент имаме роботи в домовете си, които ни освобождават от рутинна работа – перални машини, съдомиялни машини, сушилни. Да, механически видяно, това са роботи. Имаме към този момент и „ умни “ осветителни тела, които знаят по кое време да ни светнат, какъв брой мощно, какъв брой дълготрайно.
Може да се допусна, че идващите разумни стъпки са в същата посока – автоматизиране на превоза, на рутинната, повторяема, не-творческа активност.
Но вместо да продължим да развиваме точно тази форма на просветеност, промишлеността на AI залитна към „ генеративни “ логаритми, които се стремят да изземват чисто човешките, креативен действия – тези, които би трябвало да останат дело на човешкия гений, креативност, досетливост, духовна извисеност. И тази посока няма по какъв начин да не е неправилна, уверени са мнозина.
Най-сетне, AI в никакъв случай няма да може да бъде действителен „ създател “, считат още гении от целия свят. Коренът на казуса остава е в същността на човешкото творчество.
„ Магията на това да напишеш хубава ария е, че тя ти споделя нещо за теб самия, нещо за душата, за прекарванията, страстите “, споделя австралийският артист и текстописец Ник Кейв. „ Това e огромната разлика, AI не може да имитира това умеене, “, изяснява Кейв.
„ Изкуственият разсъдък може доста неща, само че не може да приказва с душите ни. А това е същинското изкуство. Там е разликата “, прибавя той.
Изкуственият разсъдък би трябвало да ни освобождава от рутинните задания, а не да твори вместо хората, упорстват писатели и текстописци
„ Искам AI да ми пере прането и да мие чиниите, с цел да мога аз да създавам изкуство и да пиша, а не AI да твори изкуство и да написа, до момента в който аз пера прането и мия чиниите “. Тази фраза, дефинирана от писателката Йоанна Мачийевска, обиколи обществените мрежи мълниеносно. Кратката дефиниция синтезира казуса на изкуствения разсъдък през днешния ден. Оказа се, че мнозина виждат същото: развиването на AI върви в “грешна посока ”.
Генеративният изкуствен интелект (GenAI) се разви като тип технология за самообразование, при която може да бъде създавано ново “творческо ” наличие, да вземем за пример текст или изображения, на база данни, събрани и употребявани за “обучение ”.
През последните няколко години известността на тези технологии набъбна с взрива на образни приложения като DALL-E или Midjourney, които основават фото-реалистични изображения въз основа на текстови подкани. Много известни приложения за редактиране на фотоси, като да вземем за пример Adobe Photoshop, към този момент включват AI функционалности.
Фундаменталният въпрос
И въпреки всичко фундаменталният въпрос в основата на генеративния AI си остава: тъкмо това ли е нещото, което ние, хората, желаеме от роботите – да творят вместо нас? Навярно по тази причина изявлението на Мачийевска провокира бурни реакции – 3 милиона души откликнаха на нейната обява още в деня на изявлението, а още повече бяха отговорите, насъбрани в идващите дни.
Писателката счита, че AI би трябвало да се концентрира върху автоматизирането на дилемите, “които ние ненавиждаме ” – досадните, рутинни, времеемки действия в всекидневието, които лишават силите ни и изчерпват силата ни. Вместо това днешните AI се пробват “да ни лишат от това, което обичаме да вършим и което ни прави индивиди ”. Подобна посока е сбъркана, счита писателката.
още по темата
Друг създател, Марк Хюмс, поддържа Йоанна Мачийевска и даже отиде по-далеч, като акцентира, че възходът на AI незабелязано осакатява хората. AI може би ще ни лиши от работни места, счита Хюмс, и не е като да няма за какво – хората от ден на ден “забравят по какъв начин се вършат нещата ”.
“Да, попитайте случайни хора от улицата, “ако пътуваш на изток и завиеш наляво, в коя посока ще гледаш ” – и вижте по какъв начин пелтечат, мънкат – не знаят какво да отговорят, тъй като компасът и четенето на карта са умения, които от дълго време сме изгубили ”, споделя Хюмс.
Почти по същото време хиляди спортни почитатели изляха в обществените мрежи гнева си от новината, че “в партньорство с Amazon Web Services, Формула 1 разгласи, че трофеят за Гран При на Канада този уикенд ще бъде с дизайн, планиран от AI “. Мрежата бе залята от гневни мнения, разкриващи същинското схващане на болшинството консуматори за потреблението на AI за изобретателни цели.
„ Ужасен дизайн, болен дизайн “, „ не желаете да платите на действителните създатели това, което заслужават “, „ обидно е към същинските създатели “, „ какво стана, не можете да си позволите да наемете ваятел ли “, „ белким всичко това се случва във времена, когато спортът има потребност от повече човещина като опълчване на роботизацията и обсесията от данни “ – гласяха отзивите.
„ Искам AI да счита налозите ми, а не да проектира трофея на F1 “, разяснява Крис Цуи, дълготраен състезателен анализатор в „ The Drive “.
AI не може да приказва с душите ни
Дискусията за това какво следва да вършат роботите и AI действително не е нова. От години се спори по този въпрос в обществените медии. Технически, ние към този момент имаме роботи в домовете си, които ни освобождават от рутинна работа – перални машини, съдомиялни машини, сушилни. Да, механически видяно, това са роботи. Имаме към този момент и „ умни “ осветителни тела, които знаят по кое време да ни светнат, какъв брой мощно, какъв брой дълготрайно.
Може да се допусна, че идващите разумни стъпки са в същата посока – автоматизиране на превоза, на рутинната, повторяема, не-творческа активност.
Но вместо да продължим да развиваме точно тази форма на просветеност, промишлеността на AI залитна към „ генеративни “ логаритми, които се стремят да изземват чисто човешките, креативен действия – тези, които би трябвало да останат дело на човешкия гений, креативност, досетливост, духовна извисеност. И тази посока няма по какъв начин да не е неправилна, уверени са мнозина.
Най-сетне, AI в никакъв случай няма да може да бъде действителен „ създател “, считат още гении от целия свят. Коренът на казуса остава е в същността на човешкото творчество.
„ Магията на това да напишеш хубава ария е, че тя ти споделя нещо за теб самия, нещо за душата, за прекарванията, страстите “, споделя австралийският артист и текстописец Ник Кейв. „ Това e огромната разлика, AI не може да имитира това умеене, “, изяснява Кейв.
„ Изкуственият разсъдък може доста неща, само че не може да приказва с душите ни. А това е същинското изкуство. Там е разликата “, прибавя той.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ