Станислав Лем – мъдрецът от Краков
Писателите фантасти го обичали и се страхували от него, подозирали го в шпионска активност в полза на комунистическа Полша и в това, че книгите му се пишат от „ литературни негри ”. Понякога даже се говорело, че Лем „ …вероятно съставлява не едно лице, а цялостен комитет, защото написа с друг жанр и от време на време показва познаване на непознати езици, а различен път – не ”. В негово лице виждали опасност „ за цялата сфера на научната фантастика и свободния продан на отзиви и хрумвания в нея ”.
Всичките му родственици умират
Станислав се родил на 12 септември 1921 година в Лвов в фамилията на уважавания лекар-ларинголог Самуел Лем и брачната половинка му Сабина. По време на Първата международна война татко му бил в съветски плен и като по знамение избегнал разстрела, а и младостта на самия Станислав била помрачена от войната: през 1939-а Лвов бил причислен към Съветския съюз, а по-късно окупиран от немците.
Практически всичките му родственици починали в лвовското гето. В годините на немската окупация бъдещият публицист работел като автомонтьор, заварчик, взел участие в полската Съпротива, живял с подправени документи. През 1946 година фамилията се завръща в Полша, заселва се в Краков – там Станислав траял прекъснатото от войната образование в медицинския факултет на университета, само че по този начин и не приключил – съзнателно, с цел да избегне работата като боен доктор. Медицината го интересувала по-скоро като вълнуващ свят на научни открития, в сравнение с като практическа опция да лекува хората. Повече му харесвало да сътрудничи на списание „ Животът на науката ”, в сравнение с да изслушва недоволства и да предписва слабителни.
Стартът на „ Соларис ”
В същото време той непрестанно пишел: стихове, разкази за войната, фантастични истории, само че наложително с теоретичен уклон. Работите му били печатани драговолно, като даже го съветвали да не се занимава на дребно, а да напише огромен разказ.
Така и направил: съвсем без да стопира, написал романа „ Астронавти ”. Лем казвал, че когато започвал някоя огромна творба, на практика не знаел какво ще се случва в нея. Просто пишел, като добавял чудноватост след чудноватост, а по-късно разгадавал личния си интелектуален детектив, пробвайки се да разбере по какъв начин е могло да се случи всичко това, в случай че се изключат мистиката и чудесата. Тоест строго се ръководел от научните познания.
Например, когато „ извел ” в орбитата на Соларис основния воин Келвин и го предиздвикал да се срещне с пияния Снаут, той към момента не бил измислил кое толкоз изплашило единия персонаж и с какво следва да се сблъска другият. „ В този миг не знаех това, само че скоро ми предстоеше да изясня, тъй като продължих да пиша… ”
Също по този начин научно ориентирани и безусловно спонтанни като „ Соларис ” били и романите „ Разследване ”, „ Едем ”, „ Непобедимият ”, „ Завръщане от звездите ”.
Трудът на живота
Цял живот Станислав Лем жадно се интересувал от всички достижения на науката, абонирал се за списания на съветски, британски, немски език, бил наясно с всички теории в региона на мирозданието. През 1956 година издал книгата „ Диалози ” с подзаглавие „ за атомното възкресение, за теорията на невъзможността, за философските концепции на човекоядството, за кибернетичната психоанализа, за електрическата метампсихоза, за противоположната връзка на еволюцията, за кибернетичната есхатология, за характерността на електрическата мрежа, за коварството на електромозъците, за безконечния живот в сандъка, за конструирането на гении, за епилепсията на капитализма, за машините за ръководство, за проектирането на публичните системи ”. По-лесно би било да се каже какво е премълчал създателят в своя труд.
След това в бестселър се трансформирала книгата му „ Сумата на технологиите ” – размишления за пътищата на развиване на земната цивилизация, за вероятните вероятности. В нея той споделил съображенията си за галактическата агресия, за развиването на електрониката, за рамките на фантоматиката и сътворението на световете, за еволюцията на индивида в светлината на генното инженерство. Проблемите, които сега на написване на книгата на мнозина се сторили умозрителни, станали настоящи след няколко десетилетия – единствено в границите на едно потомство.
Във философските книги на Лем, които не са лесни за усещане, преданите му читатели ценят с изключение на размислите за ориста на човечеството и тънката подигравка също по този начин и самобитния комизъм на поляка.
Спътник на негово име
Всяка негова книга, с изключение на всичко друго, споделя и за това, по какъв начин причудливо се вплитат случайностите и закономерностите в човешката орис. За това, какъв брой малко значи нашата воля – и по-точно безчинство.
Интелектуалецът от Краков планувал и предсказал доста неща. С него мечтаели да поговорят най-малко няколко минути най-изтъкнатите учени в света. Макар че в края на живота си Лем на практика оглушал, всеки диалог с него бил паметен и скъп. Онези, които имали щастието да се срещнат с него, споделяли: „ Той разбираше събеседника от половин дума, подхващаше тематиката и незабавно я развиваше по напълно непредвиден метод. При това ти се струваше, че мозъкът му редом решаваше и някакви други, комплицирани и невъобразими задания ”. Нищо чудно да е било тъкмо по този начин.
В края на 80-те години на ХХ век разнообразни университети в Европа се надпреварвали да му присъждат докторски степени за трудовете му, основани преди десетки години, само че на него към този момент не му било забавно. Той бил над всичко това, живеел с проблеми от различен мащаб.
На 27 март 2006 година Станислав Лем умира, а книгите му живеят и ще живеят дълго след него. Докато в света се раждат хора, надарени с разтревожен разум и изключителна фикция, те ще се интересуват от приключенията на популярния галактически пионер Йон Тих из галактическите простори, от приключенията на навигатора Пиркс и, несъмнено, от ориста на Соларис. И е напълно разумно първият полски галактически сателит да носи името на Лем.
Всичките му родственици умират
Станислав се родил на 12 септември 1921 година в Лвов в фамилията на уважавания лекар-ларинголог Самуел Лем и брачната половинка му Сабина. По време на Първата международна война татко му бил в съветски плен и като по знамение избегнал разстрела, а и младостта на самия Станислав била помрачена от войната: през 1939-а Лвов бил причислен към Съветския съюз, а по-късно окупиран от немците.
Практически всичките му родственици починали в лвовското гето. В годините на немската окупация бъдещият публицист работел като автомонтьор, заварчик, взел участие в полската Съпротива, живял с подправени документи. През 1946 година фамилията се завръща в Полша, заселва се в Краков – там Станислав траял прекъснатото от войната образование в медицинския факултет на университета, само че по този начин и не приключил – съзнателно, с цел да избегне работата като боен доктор. Медицината го интересувала по-скоро като вълнуващ свят на научни открития, в сравнение с като практическа опция да лекува хората. Повече му харесвало да сътрудничи на списание „ Животът на науката ”, в сравнение с да изслушва недоволства и да предписва слабителни.
Стартът на „ Соларис ”
В същото време той непрестанно пишел: стихове, разкази за войната, фантастични истории, само че наложително с теоретичен уклон. Работите му били печатани драговолно, като даже го съветвали да не се занимава на дребно, а да напише огромен разказ. Така и направил: съвсем без да стопира, написал романа „ Астронавти ”. Лем казвал, че когато започвал някоя огромна творба, на практика не знаел какво ще се случва в нея. Просто пишел, като добавял чудноватост след чудноватост, а по-късно разгадавал личния си интелектуален детектив, пробвайки се да разбере по какъв начин е могло да се случи всичко това, в случай че се изключат мистиката и чудесата. Тоест строго се ръководел от научните познания.
Например, когато „ извел ” в орбитата на Соларис основния воин Келвин и го предиздвикал да се срещне с пияния Снаут, той към момента не бил измислил кое толкоз изплашило единия персонаж и с какво следва да се сблъска другият. „ В този миг не знаех това, само че скоро ми предстоеше да изясня, тъй като продължих да пиша… ”
Също по този начин научно ориентирани и безусловно спонтанни като „ Соларис ” били и романите „ Разследване ”, „ Едем ”, „ Непобедимият ”, „ Завръщане от звездите ”.
Трудът на живота
Цял живот Станислав Лем жадно се интересувал от всички достижения на науката, абонирал се за списания на съветски, британски, немски език, бил наясно с всички теории в региона на мирозданието. През 1956 година издал книгата „ Диалози ” с подзаглавие „ за атомното възкресение, за теорията на невъзможността, за философските концепции на човекоядството, за кибернетичната психоанализа, за електрическата метампсихоза, за противоположната връзка на еволюцията, за кибернетичната есхатология, за характерността на електрическата мрежа, за коварството на електромозъците, за безконечния живот в сандъка, за конструирането на гении, за епилепсията на капитализма, за машините за ръководство, за проектирането на публичните системи ”. По-лесно би било да се каже какво е премълчал създателят в своя труд.
След това в бестселър се трансформирала книгата му „ Сумата на технологиите ” – размишления за пътищата на развиване на земната цивилизация, за вероятните вероятности. В нея той споделил съображенията си за галактическата агресия, за развиването на електрониката, за рамките на фантоматиката и сътворението на световете, за еволюцията на индивида в светлината на генното инженерство. Проблемите, които сега на написване на книгата на мнозина се сторили умозрителни, станали настоящи след няколко десетилетия – единствено в границите на едно потомство.
Във философските книги на Лем, които не са лесни за усещане, преданите му читатели ценят с изключение на размислите за ориста на човечеството и тънката подигравка също по този начин и самобитния комизъм на поляка.
Спътник на негово име
Всяка негова книга, с изключение на всичко друго, споделя и за това, по какъв начин причудливо се вплитат случайностите и закономерностите в човешката орис. За това, какъв брой малко значи нашата воля – и по-точно безчинство.
Интелектуалецът от Краков планувал и предсказал доста неща. С него мечтаели да поговорят най-малко няколко минути най-изтъкнатите учени в света. Макар че в края на живота си Лем на практика оглушал, всеки диалог с него бил паметен и скъп. Онези, които имали щастието да се срещнат с него, споделяли: „ Той разбираше събеседника от половин дума, подхващаше тематиката и незабавно я развиваше по напълно непредвиден метод. При това ти се струваше, че мозъкът му редом решаваше и някакви други, комплицирани и невъобразими задания ”. Нищо чудно да е било тъкмо по този начин.
В края на 80-те години на ХХ век разнообразни университети в Европа се надпреварвали да му присъждат докторски степени за трудовете му, основани преди десетки години, само че на него към този момент не му било забавно. Той бил над всичко това, живеел с проблеми от различен мащаб.
На 27 март 2006 година Станислав Лем умира, а книгите му живеят и ще живеят дълго след него. Докато в света се раждат хора, надарени с разтревожен разум и изключителна фикция, те ще се интересуват от приключенията на популярния галактически пионер Йон Тих из галактическите простори, от приключенията на навигатора Пиркс и, несъмнено, от ориста на Соларис. И е напълно разумно първият полски галактически сателит да носи името на Лем.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ