Писател, журналист, издател и изследовател, работи в областта на най-новата

Социалистическа България в докладите на английските посланици

Писател, публицист, издател и откривател, работи в региона на най-новата българска история, създател на книги със стихове и прозаичност. Водещ на страницата „ Черно на бяло ” във в. „ Дума ”.
Посланик Спейт: По природа българите са спретнати и обичат да поддържат добре градовете си; те са работливи и способни земеделци и още през първите дни на своята самостоятелност си сътвориха известност на въодушевени строители на пътища.

Десетки пъти сме разгласили документи за България и нейното развиване в първите 20 години след 9 септември 1944 година Оценките за случилото се в този исторически интервал са, както нормално, противоположни. Едно е несъмнено – България към този момент не е изостанала до немай къде страна и е почнала да развива стопанска система, която в някои браншове съперничи на международната. Тогава са направени първите крачки и в атомната ни промишленост.

Днес демонстрираме много необикновен взор върху този интервал – ще приказват няколко от отчетите на посланиците на Англия у нас от 1956 до 1963 година Те са събрани в издание на Би Би Си на български език и са издирени и готови от известния публицист на британското радио Димитър Димитров. Той разгласява добросъвестно отчети на посланиците Ричард Спейт, Антъни Ламбърт и Антъни Линкън

Традиционно отрицателният, в един случай и расистки, метод на посланиците в отчетите им не съдържа единствено негативни обстоятелства и мнения по тогавашното развиване на България. Те изнасят, въпреки и не постоянно, и позитивното в него, по този начин както го виждат. Този взор е в действителност забавен - несъмнено за читатели, които се интересуват от тази частичка от историята ни.

Предлагам ви и един фотофакт с къс коментар за български… негър военачалник. За страдание нищо повече не съумях да открия за него, макар че се допитвах до изтъкнати експерти, сред тях и генерали, по най-новата ни военна история. Едно изключение –разказвах на Анжел Вагенщайн за чернокожия български военачалник, а той ме прекъсна: „ Това е Джони ”.

Един ден по улиците на Берлин Джеки обсъждал със собствен другар затрупалия го и непочистен сняг по улиците, за разлика от България, а зад тях нечий глас ги поздравил за патриотизма им. Бил Джони. Разбира се, последвал величествен запой.

Ще публикуваме в скоро време със съкращения и други забавни отчети.

„ Съветска България през три английски мандата, (1956 – 1963 година (Из Архива на Форин офис за събития и персони в България, съставител Димитър Димитров,), издател Би Би Си – Лондон

„ Часовникът тук се връща обратно ”, Ричард Спейт, пълномощен министър в София 1956 -1958

Ричард Спейт е роден на 12 юли 1906 година Започва работа във Форин офис в 1929 г… Като държавен чиновник е асистент външен министър от 1953 до 1956.

От 27 юни 1956 година е назначен за пълномощен министър в София.

Малко след идването си в България на 17 август 1956 година дипломат Спейт изпраща на Форин Офис отчет с първите си усещания. Той прави ангажимента, че след два месеца на новия си пост усещанията му са повърхностни.

От момента на идването си виждам, че що се отнася до външни признаци, няма контрастност сред България и свободна Централна Европа. Виден израелец, който дойде тук с кола от Истанбул тия дни, ми сподели, че когато прекосил турско-българската граница, незабавно схванал от типа на селата и даже от положението на пътищата, че навлиза от Азия в Европа. И противоположното, пасажерът от Запад при идването си в България няма възприятието, че е отишъл в различен свят. Градовете и селата не са по-очукани от тези в Югославия и даже в Италия.

Симптом на по-нормалната атмосфера е свободата на придвижване, която се разрешава на чужденците. Малко след идването ни аз и брачната половинка ми направихме двудневна обиколка на планините южно от София с колата ни, която към момента имаше британски номер, и нито един път не бяхме спирани или разпитвани. При по-дълго пътешестване до Черно море опитът ни беше същият. Никой не ни следеше и единствено на два пъти ни се попречи да създадем фотоси – един път от надзирател на кооперативно стопанство, който възрази на нашия интерес към купове от царевица, и един път от полицай, който попречи на напъните ми да снима едно магаре, вързано до пазар за добитък.

Има забавен контрастност сред отношението на жители и селяни към пътуващи западняци. Навсякъде западните коли притеглят тълпи, само че до момента в който в градовете зяпачите демонстрират интерес единствено към колите и наподобяват изумително безразлични към хората в тях, забелязахме по-живо любознание измежду селяните, които желаят да знаят кои сме и какво вършим. Те нормално приключват, като показват страдание за остарялото време на частно земеделие и се оплакват от бедността при сегашната си орис. На няколко пъти хора от провинцията, разбирайки от кое място сме, ни заговаряха и твърдяха, че са постоянни слушатели на българските излъчвания на Би Би Си.

Що се отнася до църквата, бях осведомен, че въпреки през първите години на комунистическия режим тук да е имало необятни репресии на свещеници, няма повече дейна неприязън по отношение на църквата. Вероятно би било задоволително като коментар по този въпрос да загатна, че когато посетихме музея на църковните реликви в Рилския манастир, там видяхме огромни портрети на Димитров и Червенков на почетното място. След толкоз малко време в България по-лесно е да пиша за физическите характерности и за отношението на хората от улиците и полето, в сравнение с да преценява мисленето на тази власт в Партията и администрацията. Аз видях от разстояние министър-председателя и се ръкувах с разнообразни членове на Политбюро, в това число с Monsieur Червенков, само че не е имало опция за някакъв диалог с тях.

Като новопристигнал в комунистическата орбита, който чака да види нещата по-лоши, в сравнение с са, може би акцентирах прекалено на светлата страна на картината. Затова като промяна на салдото ще приключа с някои общи наблюдения. Постиженията евентуално се дължат повече на естествените качества на българите, в сравнение с от успеваемостта на сегашната администрация: по природа българите са спретнати и обичат да поддържат добре градовете си; те са работливи и способни земеделци и още през първите дни на своята самостоятелност си сътвориха известност на въодушевени строители на пътища. Второ, няма подозрение, че външните признаци на другарство към Запада идват от умишлена смяна на политиката по разпореждане от Москва и не съставляват смяна в ничие сърце: девет десети от нас от популацията постоянно са се чувствали другарски настроени, само че са се страхували да го покажат, до момента в който останала десета в този момент по директива демонстрира приятелско отношение, каквото не усеща.

Вероятно също е правилно, че въпреки животът да става по-малко печален, най-много за градското население, България изостава зад другите спътници най-малкото във външните прояви на възвръщащо се благополучие: тя е към момента страна на сива униформеност и даже привилегированите съсловия, по моя преценка, имат малко от материалните придобивки, които в този момент стават налични за техните сътрудници в Полша, Чехословакия и даже в Румъния. Отчасти затова може би ще е правилно умозаключение, в случай че се каже, че този сателитен режим държи по-здраво юздите, в сравнение с другите режими зад Желязната завеса, с вероятното изключение на Румъния. Както селяните, по този начин и интелектуалците не пропущат опция да се оплачат пред хората от Запад, само че няма никакви белези, макар страшните клюки за боен протест в Пловдив, че някой бранш на популацията има и най-малкото желание да трансформира своите недоволства в сериозна акция против държавното управление.

Посланик Спейт стартира мандата си в годината на прословутия Априлски пленум. Този пленум и други от 1956 година събития Ричард Спейт обобщава в годишния си отчет до Форин офис.

През 1956 година, както и през предходните години, курсът на събитията в България правилно отразяваше събитията в Съветския съюз. Имаше същите реакции против сталинизма при започване на годината и същото начало на по-либерално отношение в управлението на всекидневието на елементарните жители и към връзките със Запада. На тези трендове значително беше заден ход през последното тримесечие под двойния удар на Суец и Унгария, тъй че годината завърши с тъмен акомпанимент и следената от Москва клика държеше твърдо контрола както постоянно, а популацията беше небрежно сплашено посредством полицейски превантивни ограничения и подкупено с материални отстъпки за неентусиазирано послушание на партийната линия. През цялата година Червенков си остана основната фигура и въпреки напън от Москва да направи невероятно за подобен изявен сталинист да резервира премиерството, неговото помрачаване бе единствено отчасти и краткотрайно.

В отчета си до външния министър Селуин Лойд дипломат Спейт отбелязва, че заради въздействието на Червенков България е била мудна при използването на уроците от 20-тия конгрес в Москва. Британският дипломат разяснява и по станалия прославен след това Априлски пленум.

Пленумът на Централния комитет през април направи оферти за промяна, основана на съветския модел, и намерено разкритикува Червенков за неговите диктаторски способи. Няколко дни по-късно Червенков беше заменен на министър-председателския пост от Югов – прозрачен, само че непреклонен почитател на партийната линия. Червенков пое от Югов заместник-председателството на Министерския съвет. Той се спотайва няколко месеца и се заприказва за цялостното му елиминиране, само че е малко евентуално той да е престанал да има значимо, а даже и преобладаващо въздействие в ръководещата клика, и към края на годината неговата звезда още веднъж бе във напредък.

Покрай деянията на десталинизация в България се е забелязвала и по-голяма искреност в печата.

През лятото на 1956 година неточности в държавната политика и процедура бяха разкритикувани с учудваща искреност на партийни събрания в страната, а един от основните вестници даже се осмели да нападна минали дейности и схващания на партийни водачи. Това се оказа прекомерно: редакторът беше намален и беше обещано да се разбере, че занапред нататък рецензия ще се позволява единствено в строго избрани граници.

Обстановката в България в края на 1956 година английският дипломат рисува по следния метод:

Събитията в Унгария и Египет през октомври сложиха завършек на размразяването, що се отнася до формалните кръгове, макар, че тези събития не направиха обществото като цяло по-малко другарски настроено към Запада. Последва интервал на огромно напрежение, управниците се опасяваха от отблясъци от Унгария в България, а обществото – от ново възцаряване от гнет. В последна сметка съвсем нищо не стана, тъй като българинът не се захваща елементарно с безнадеждни дела, а при един подобен твърдо окопал се режим (и при неналичието на различни водачи) даже мнозината, които симпатизираха на унгарците, не бяха склонни да рискуват да вършат демонстрации, още по-малко протест: те не отидоха по-далеч от слушане на Би Би Си, чиято слушателска публика наподобява се усили внезапно макар заглушаването…

…Във връзка с съответни министерски назначения посланикът рапортува на 8 февруари 1957 година:

Най-важно е назначението на Вълко Червенков за министър на образованието и културата. След неговото намаление предишния април, ние постоянно сме считали, че той упражнява забележителна власт зад кулисите. Неговият нов пост значи освен това от връщане на един сталинист. Може да се чака, че той ще работи с твърда воля за безмилостно справяне с всеки симптом на бунтарство измежду студентите. Нито пък е евентуално той да е по-малко недопечен по отношение на сериозни мнения в пресата или във връзка с тези културни кръгове, които жадуват за повече независимост на изразяването. Райко Дамянов, който оглави обединеното министерство на външната и вътрешната търговия, е, както Югов и Червенков, подготвен в Москва болшевик от остарялата армия, а намаляването на броя на министерствата оставя властта съсредоточена още повече отпреди в ръцете на малцината надеждни с московско минало…

Апатия и мрачни интуиции

Антъни Линкън, пълномощен министър в София 1960–1963 година

Антъни Хендли Линкън е роден на 2 януари 1911 година Започва работа във Форин офис през 1942 година От 1947 до 1950 година е в посолството в Буенос Айрес. Между 1952 и 1955 година е заместник-генерален секретар на Съвета на Европа…. Пълномощен министър в София от 12 август 1960 година

Между документите на Форин офис за България от 1963 година има нещо извънредно – чернобяла фотография, направена по време на военния церемониал на 9-ти септември. Изпращайки фотографията от София, Марк Хийт рапортува на 24 септември:

Западните дипломатически задачи демонстрираха интерес към личността на африканеца в българска генералска униформа. Изглежда, че индивидът на фотографията е прочут под името „ военачалник Чонда ” или „ Чондар ”. Той е в България от 18 месеца и е бил забелязан на парада на 9-ти септември предходната година. Той е от Родезия, не се знае дали от Северна или Южна, и се приказва, че е бил на курс във или към Пловдив.

Във Форин офис вършат информация по изпратената фотография и на 25 октомври чиновник на министерството записва:

„ Много забавно. Ние имаме досие на този човек. Неговото вярно име е Джон ЧАНДА. ”