Световноизвестният Израел Хоровиц у нас: Писането не е нещо, което правя, а нещо, което съм
Писането не е нещо, което върша, а нещо, което съм. Това сподели световноизвестният драматург Израел Хоровиц, който е у нас. Той е създател на 70 пиеси, а първата основава когато е единствено на 17. През 1975 година в Ню Йорк основава " Лаборатория за драматургия " и до момента е неин артистичен шеф. Между многочислените му оценки са " Драма деск ", премията за литература на Американската академия за изкуство и литература, литературната награда на Вашингтонския университет. Израел Хоровиц е в България по покана на Народния спектакъл по отношение на премиерата на спектакъла му " Моята скъпа лейди ", която е на 17 февруари.
Спектакълът „ Моята скъпа лейди “ е вторият на Израел Хоровиц, подложен в Народния спектакъл, след „ Някъде в този живот “. Режисьор е Стилиян Петров, а функциите са поверени на Мария Стефанова, Емануела Шкодрева и Михаил Билалов.
Защо и по какъв начин е основана пиесата, описа Израел Хоровиц:
„ Написах „ Моята скъпа лейди “ като любовно писмо към Франция. Баща ми беше водач на камион в един дребен град в Масачузец. 50 от моите пиеси са преведени на френски и се играят във Франция. Абсолютно знамение е това за сина на един водач. Затова започнах да я пиша като моето „ благодаря “ към Франция. Обикновено когато стартирам да пиша, си мисля, че знам накъде ходя, само че след това виждам, че пиесата отива в друга забавна посока. Така „ Моята скъпа лейди “ стана доста по-сериозна от това, което чаках първоначално “.
В киното драматургът е фамозен с филмите " Автора! Автора! " с присъединяване на Ал Пачино, " Съншайн " с Ралф Файнс и " Ню Йорк, обичам те! ". Холивуд се трансформира в нещо, което изобщо не ме интересува. Сценариите ми са за по-малки филми, споделя още създателят. Снимането е муден развой, до момента в който в театъра нещата се случват доста по-бързо, сподели още Хоровиц.
„ Малкият ми наследник учеше в учебно заведение, което се намира против Световния търговски център по време на атентата от 11 септември. Той беше добре, само че в продължение на 3 часа не знаехме дали е жив. Тогава разбрах, че ние, като родители, се заблуждаваме, че можем да пазиме децата си, в действителност не можем. Тази мисъл доста ме разстрои и взех решение да пиша за това. Текстът не беше предопределен за пиеса, само че взех решение да го изпратя до театрите, с които съм работил. Исках да обясня чувството си, само че непрестанно получавах имейли, че текстът е подложен на сцена. Тогава сътворих и фонд в помощ на децата на потърпевшите. В последна сметка взеха решение да филмират този текст. Заглавието му беше „ Три седмици след парадайса “ и беше пускан 25 пъти по малкия екран. С това желая да кажа, че животът от време на време упорства да пиша “, описа той.-->
„ Никога не знам коя пиеса ще допре хората и ще просъществува във времето, това постоянно е тайнственост “, споделя още драматургът, а на въпроса коя е обичаната му пиеса, дава отговор: „ Тази, която пиша сега “.
Спектакълът „ Моята скъпа лейди “ е вторият на Израел Хоровиц, подложен в Народния спектакъл, след „ Някъде в този живот “. Режисьор е Стилиян Петров, а функциите са поверени на Мария Стефанова, Емануела Шкодрева и Михаил Билалов.
Защо и по какъв начин е основана пиесата, описа Израел Хоровиц:
„ Написах „ Моята скъпа лейди “ като любовно писмо към Франция. Баща ми беше водач на камион в един дребен град в Масачузец. 50 от моите пиеси са преведени на френски и се играят във Франция. Абсолютно знамение е това за сина на един водач. Затова започнах да я пиша като моето „ благодаря “ към Франция. Обикновено когато стартирам да пиша, си мисля, че знам накъде ходя, само че след това виждам, че пиесата отива в друга забавна посока. Така „ Моята скъпа лейди “ стана доста по-сериозна от това, което чаках първоначално “.
В киното драматургът е фамозен с филмите " Автора! Автора! " с присъединяване на Ал Пачино, " Съншайн " с Ралф Файнс и " Ню Йорк, обичам те! ". Холивуд се трансформира в нещо, което изобщо не ме интересува. Сценариите ми са за по-малки филми, споделя още създателят. Снимането е муден развой, до момента в който в театъра нещата се случват доста по-бързо, сподели още Хоровиц.
„ Малкият ми наследник учеше в учебно заведение, което се намира против Световния търговски център по време на атентата от 11 септември. Той беше добре, само че в продължение на 3 часа не знаехме дали е жив. Тогава разбрах, че ние, като родители, се заблуждаваме, че можем да пазиме децата си, в действителност не можем. Тази мисъл доста ме разстрои и взех решение да пиша за това. Текстът не беше предопределен за пиеса, само че взех решение да го изпратя до театрите, с които съм работил. Исках да обясня чувството си, само че непрестанно получавах имейли, че текстът е подложен на сцена. Тогава сътворих и фонд в помощ на децата на потърпевшите. В последна сметка взеха решение да филмират този текст. Заглавието му беше „ Три седмици след парадайса “ и беше пускан 25 пъти по малкия екран. С това желая да кажа, че животът от време на време упорства да пиша “, описа той.-->
„ Никога не знам коя пиеса ще допре хората и ще просъществува във времето, това постоянно е тайнственост “, споделя още драматургът, а на въпроса коя е обичаната му пиеса, дава отговор: „ Тази, която пиша сега “.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ