Защо писането на ръка е важно, показва проучване
Писането на една и съща дума още веднъж и още веднъж с курсив може да разсънва не доста хубави мемоари за някои, само че ръкописът може да ускори свързаността сред районите на мозъка, някои от които са забъркани в ученето и паметта, демонстрира ново изследване.
Когато бяха помолени да напишат думи на ръка, студентите демонстрираха нараснала съгласуваност в мозъка, изключително в мозъчните талази, свързани с образуването на паметта, оповестяват откриватели на 26 януари в Frontiers in Psychology. Откритието добавя възходящите доказателства за изгодите от ръкописното писане и може да даде основа на закони, които ползват образователни стратегии за ръкописно писане, като неотдавна признатия в Калифорния закон, изискващ преподаването на курсив от 1 до 6 клас.
Новото изследване демонстрира, че „ има фундаментална разлика в мозъчната организация за писане на ръка, за разлика от писане “, споделя Рамеш Баласубраманиам, невролог от Калифорнийския университет, Мърсед, който не е взел участие в изследването.
Множество предходни проучвания демонстрират, че писането на ръка усъвършенства правописната акуратност, извикването на паметта и концептуалното схващане. Учените считат, че бавният развой на следене на букви и думи дава на хората повече време за обработка на материала и за учене.
В новото изследване психолозите Одри ван дер Меер и Рууд ван дер Уел, и двамата от Норвежкия университет за просвета и технологии в Трондхайм, набират студенти от университета и слагат електроди на главите им. Изследователите помолиха учениците да напишат или да напишат на ръка с курсив с цифров химикал дума, която се появява на екрана на компютъра. Сензори записват електрическата мозъчна интензивност, до момента в който участниците извършват всяка задача.
След това учените потърсиха кохерентност, която е, когато две области на мозъка са дейни с идентична периодичност на електрически талази едновременно. Този параметър може да разкрие силата на функционалната съгласуваност сред другите райони в мозъка. С почерка откривателите са забелязали нараснала интензивност, по-специално в нискочестотните ленти, наречени алфа и тета, освен в предстоящите двигателни области, дължащи се на придвижването, само че също и в други, свързани с ученето. Доказано е, че тези нискочестотни ленти поддържат процесите на паметта. Когато екипът съпостави двете задания, разбра, че ръкописът усилва свързаността сред париеталните области на мозъка, които вземат участие в сензорната и двигателната обработка, и централните, доста от които вземат участие в паметта. Тези открития допускат, че има разнообразни процеси на мозъчна активация, които се случват, до момента в който човек написа ръкописно.
Изследователите настояват, че този подтик на стимулация улеснява ученето, тъй като тези характерни талази сред тези области са забъркани в образуването и кодирането на паметта.
Тъй като екипът не е тествал дали участниците са запомнили думите, към момента не е ясно по какъв начин тъкмо нарасналата интензивност въздейства върху ученето, споделя психологът Катлийн Арнолд от университета Радфорд във Вирджиния. „ [Проучването] изисква някои следващи дейности, с цел да се види какво тъкмо предизвиква тези разлики в свързаността и дали те отразяват или не резултатите от образованието. “
Баласубраманиам също отбелязва, че е допустимо разликите в мозъчната активация да се дължат просто на неповторимото придвижване, належащо за въвеждане или писане. „ Но въпреки всичко би трябвало да стартираме отнякъде и това са първите резултати, които в действителност демонстрират, че тези две неща имат разнообразни модели на мозъчно активиране. “
И макар че писането на ръка може да помогне в процеса на учене, писането постоянно е по-лесно, по-бързо и по-практично. Следователно учениците и учителите би трябвало да обмислят поставената задача, с цел да осведомят решението си да пишат на ръка или да пишат, споделя ван дер Меер.
Въпреки нуждата от повече изследвания за установяване на оптималната тактика за учене, специалистите споделят, че писането на ръка не би трябвало да изоставя в цифровата епоха. „ [Училищата] би трябвало да вкарат повече книжовност в дизайна на образователните стратегии “, споделя Баласубраманиам.
Ван дер Меер се съгласява. „ [Писането] е толкоз положително за [младите] мозъци, тъй че не би трябвало да използваме [това поколение] като опитни зайчета, с цел да забележим по какъв начин техните мозъци ще работят, в случай че не пишат ръкописно, споделя тя. „ И за тях е значимо да могат най-малко да напишат лист с хранителни артикули или любовно писмо. Наистина мисля, че това е значимо за нас, хората.
Когато бяха помолени да напишат думи на ръка, студентите демонстрираха нараснала съгласуваност в мозъка, изключително в мозъчните талази, свързани с образуването на паметта, оповестяват откриватели на 26 януари в Frontiers in Psychology. Откритието добавя възходящите доказателства за изгодите от ръкописното писане и може да даде основа на закони, които ползват образователни стратегии за ръкописно писане, като неотдавна признатия в Калифорния закон, изискващ преподаването на курсив от 1 до 6 клас.
Новото изследване демонстрира, че „ има фундаментална разлика в мозъчната организация за писане на ръка, за разлика от писане “, споделя Рамеш Баласубраманиам, невролог от Калифорнийския университет, Мърсед, който не е взел участие в изследването.
Множество предходни проучвания демонстрират, че писането на ръка усъвършенства правописната акуратност, извикването на паметта и концептуалното схващане. Учените считат, че бавният развой на следене на букви и думи дава на хората повече време за обработка на материала и за учене.
В новото изследване психолозите Одри ван дер Меер и Рууд ван дер Уел, и двамата от Норвежкия университет за просвета и технологии в Трондхайм, набират студенти от университета и слагат електроди на главите им. Изследователите помолиха учениците да напишат или да напишат на ръка с курсив с цифров химикал дума, която се появява на екрана на компютъра. Сензори записват електрическата мозъчна интензивност, до момента в който участниците извършват всяка задача.
След това учените потърсиха кохерентност, която е, когато две области на мозъка са дейни с идентична периодичност на електрически талази едновременно. Този параметър може да разкрие силата на функционалната съгласуваност сред другите райони в мозъка. С почерка откривателите са забелязали нараснала интензивност, по-специално в нискочестотните ленти, наречени алфа и тета, освен в предстоящите двигателни области, дължащи се на придвижването, само че също и в други, свързани с ученето. Доказано е, че тези нискочестотни ленти поддържат процесите на паметта. Когато екипът съпостави двете задания, разбра, че ръкописът усилва свързаността сред париеталните области на мозъка, които вземат участие в сензорната и двигателната обработка, и централните, доста от които вземат участие в паметта. Тези открития допускат, че има разнообразни процеси на мозъчна активация, които се случват, до момента в който човек написа ръкописно.
Изследователите настояват, че този подтик на стимулация улеснява ученето, тъй като тези характерни талази сред тези области са забъркани в образуването и кодирането на паметта.
Тъй като екипът не е тествал дали участниците са запомнили думите, към момента не е ясно по какъв начин тъкмо нарасналата интензивност въздейства върху ученето, споделя психологът Катлийн Арнолд от университета Радфорд във Вирджиния. „ [Проучването] изисква някои следващи дейности, с цел да се види какво тъкмо предизвиква тези разлики в свързаността и дали те отразяват или не резултатите от образованието. “
Баласубраманиам също отбелязва, че е допустимо разликите в мозъчната активация да се дължат просто на неповторимото придвижване, належащо за въвеждане или писане. „ Но въпреки всичко би трябвало да стартираме отнякъде и това са първите резултати, които в действителност демонстрират, че тези две неща имат разнообразни модели на мозъчно активиране. “
И макар че писането на ръка може да помогне в процеса на учене, писането постоянно е по-лесно, по-бързо и по-практично. Следователно учениците и учителите би трябвало да обмислят поставената задача, с цел да осведомят решението си да пишат на ръка или да пишат, споделя ван дер Меер.
Въпреки нуждата от повече изследвания за установяване на оптималната тактика за учене, специалистите споделят, че писането на ръка не би трябвало да изоставя в цифровата епоха. „ [Училищата] би трябвало да вкарат повече книжовност в дизайна на образователните стратегии “, споделя Баласубраманиам.
Ван дер Меер се съгласява. „ [Писането] е толкоз положително за [младите] мозъци, тъй че не би трябвало да използваме [това поколение] като опитни зайчета, с цел да забележим по какъв начин техните мозъци ще работят, в случай че не пишат ръкописно, споделя тя. „ И за тях е значимо да могат най-малко да напишат лист с хранителни артикули или любовно писмо. Наистина мисля, че това е значимо за нас, хората.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ