АФП: Ще оглупеем ли заради използването на генеративен изкуствен интелект?
Писане на имейли, програмиране, превод, образуване на пътувания или концепция за подарък – от ден на ден ежедневни задания се поверяват на изкуствения разсъдък. Това поражда въпроса дали в дълготраен проект всичко това няма да докара до намаляване на човешките когнитивни качества.
Появата на чатботове с генеративен изкуствен интелект, като да вземем за пример Чат Джи Пи Ти, които могат да основават най-различно наличие след къс въпрос и това основано от тях наличие да звучи изцяло естествено, промени метода, по който хората учат, работят и провеждат персоналния си живот.
Няколко скорошни научни изявления, основани на лимитирани извадки, демонстрират, че възлагането на задания на ИИ може да има негативни последствия за паметта, вземането на решения и сериозното мислене.
През април американско-британско проучване, което към момента минава през процедура на научно рецензиране, откри, че потреблението на такива принадлежности за решение на аритметични задания или извършения по четене с схващане усъвършенства непосредствените резултати на участниците. В дълготраен проект обаче представянето им се утежнява, а способността им да продължат да вземат решение дилемите без помощта на ИИ понижава.
„ Тези резултати са изключително тревожни, тъй като постоянството е в основата на придобиването на умения и е един от най-хубавите индикатори за дълготрайното учене “, пишат създателите на проучването, извършено измежду 1222 души.
Хвален поради скоростта, с която обработва информация, изкуственият разсъдък кара хората да привикнат с това, че могат да получават незабавни отговори, което „ ги лишава от благоприятни условия за учене “, изяснява пред Франс прес Грейс Лиу – докторант в американския университет „ Карнеги Мелън “ и водещ създател на проучването. „ Тревожното е, че ИИ не е инструмент, основан за една съответна задача, а може да бъде употребен за съвсем всяка интелектуална активност, изискваща размишление “, добавя тя.
За разлика от калкулатора, който може да помогне за решаването на уравнение, само че оставя процеса на мислене в ръцете на потребителя.
Изследване на Масачузетския софтуерен институт от 2025 година, което стана необятно известно, сподели, че студентите, употребяващи генеративен ИИ за писане на есета, показват по-слабо развито сериозно мислене.
И други изследвания стигат до сходни заключения, като приказват за събитие, наречено „ когнитивно прехвърляне “, а от време на време даже и „ когнитивно оттегляне “.
„ Хората имат мощна податливост да пестят сила “, споделя пред Франс прес Йохан Шьовалер, откривател в Лабораторията по обществена и когнитивна логика на психиката към Френския народен център за научни проучвания.
„ В всекидневието постоянно използваме тактики, които ни разрешават по-бързо да стигнем до същината на нещата, без безусловно да задълбочаваме обработката на информацията, което изисква обилни когнитивни старания “, изяснява той. Според него генеративният ИИ може в допълнение да ускори тази наклонност.
„ Ако има действия, които в никакъв случай не правите, мозъкът, който по природа се стреми да пести сила, няма да поддържа връзки, които към този момент не се употребяват “, предизвестява специалистът.
За да лимитират сходни последици и да отговорят на рецензиите, разработчиците на модели за ИИ вкараха по този начин наречения „ сократовски “ режим, предопределен главно за възпитаници и студенти.
В този режим чатботът не дава непосредствено подготвен отговор, а предлага насоки и задава въпроси, които подтикват разсъждението. Такива са да вземем за пример „ Обучителният режим “ на Чат Джи Пи Ти на „ Оупън Ей Ай “ и функционалността „ Обучение с упътвания “ на „ Джеминай “.
От „ Майкрософт “ обявиха пред Франс прес, че в нейния ИИ помощник „ Копилот “ са интегрирани предизвестия за вероятни неточности, напомняния за инспекция на информацията и разнообразни механизми, насърчаващи потребителите да запазят дейна и сериозна роля по отношение на генерираните отговори.
„ Рискът от прекалено когнитивно прехвърляне е действителен, изключително когато ИИ се употребява за автоматизиране на задания, които в същото време развиват умения “, признава софтуерният колос, като акцентира нуждата хората да бъдат обучавани по какъв начин да употребяват тези принадлежности.
Според учените обаче към момента липсват задоволително огромни и дълготрайни проучвания, които да покажат какво е действителното влияние на тази нова технология върху човешкия мозък.
Дотогава „ от нас зависи да използваме изкуствения разсъдък по образован метод “, даже това да изисква повече старания, счита Йохан Шьовалер. „ Ще се пригодим към тази софтуерна гражданска война по този начин, както сме се приспособявали към всички предходни революции “, заключава той. (БТА)
Превод от френски: Габриела Големанска
Появата на чатботове с генеративен изкуствен интелект, като да вземем за пример Чат Джи Пи Ти, които могат да основават най-различно наличие след къс въпрос и това основано от тях наличие да звучи изцяло естествено, промени метода, по който хората учат, работят и провеждат персоналния си живот.
Няколко скорошни научни изявления, основани на лимитирани извадки, демонстрират, че възлагането на задания на ИИ може да има негативни последствия за паметта, вземането на решения и сериозното мислене.
През април американско-британско проучване, което към момента минава през процедура на научно рецензиране, откри, че потреблението на такива принадлежности за решение на аритметични задания или извършения по четене с схващане усъвършенства непосредствените резултати на участниците. В дълготраен проект обаче представянето им се утежнява, а способността им да продължат да вземат решение дилемите без помощта на ИИ понижава.
„ Тези резултати са изключително тревожни, тъй като постоянството е в основата на придобиването на умения и е един от най-хубавите индикатори за дълготрайното учене “, пишат създателите на проучването, извършено измежду 1222 души.
Хвален поради скоростта, с която обработва информация, изкуственият разсъдък кара хората да привикнат с това, че могат да получават незабавни отговори, което „ ги лишава от благоприятни условия за учене “, изяснява пред Франс прес Грейс Лиу – докторант в американския университет „ Карнеги Мелън “ и водещ създател на проучването. „ Тревожното е, че ИИ не е инструмент, основан за една съответна задача, а може да бъде употребен за съвсем всяка интелектуална активност, изискваща размишление “, добавя тя.
За разлика от калкулатора, който може да помогне за решаването на уравнение, само че оставя процеса на мислене в ръцете на потребителя.
Изследване на Масачузетския софтуерен институт от 2025 година, което стана необятно известно, сподели, че студентите, употребяващи генеративен ИИ за писане на есета, показват по-слабо развито сериозно мислене.
И други изследвания стигат до сходни заключения, като приказват за събитие, наречено „ когнитивно прехвърляне “, а от време на време даже и „ когнитивно оттегляне “.
„ Хората имат мощна податливост да пестят сила “, споделя пред Франс прес Йохан Шьовалер, откривател в Лабораторията по обществена и когнитивна логика на психиката към Френския народен център за научни проучвания.
„ В всекидневието постоянно използваме тактики, които ни разрешават по-бързо да стигнем до същината на нещата, без безусловно да задълбочаваме обработката на информацията, което изисква обилни когнитивни старания “, изяснява той. Според него генеративният ИИ може в допълнение да ускори тази наклонност.
„ Ако има действия, които в никакъв случай не правите, мозъкът, който по природа се стреми да пести сила, няма да поддържа връзки, които към този момент не се употребяват “, предизвестява специалистът.
За да лимитират сходни последици и да отговорят на рецензиите, разработчиците на модели за ИИ вкараха по този начин наречения „ сократовски “ режим, предопределен главно за възпитаници и студенти.
В този режим чатботът не дава непосредствено подготвен отговор, а предлага насоки и задава въпроси, които подтикват разсъждението. Такива са да вземем за пример „ Обучителният режим “ на Чат Джи Пи Ти на „ Оупън Ей Ай “ и функционалността „ Обучение с упътвания “ на „ Джеминай “.
От „ Майкрософт “ обявиха пред Франс прес, че в нейния ИИ помощник „ Копилот “ са интегрирани предизвестия за вероятни неточности, напомняния за инспекция на информацията и разнообразни механизми, насърчаващи потребителите да запазят дейна и сериозна роля по отношение на генерираните отговори.
„ Рискът от прекалено когнитивно прехвърляне е действителен, изключително когато ИИ се употребява за автоматизиране на задания, които в същото време развиват умения “, признава софтуерният колос, като акцентира нуждата хората да бъдат обучавани по какъв начин да употребяват тези принадлежности.
Според учените обаче към момента липсват задоволително огромни и дълготрайни проучвания, които да покажат какво е действителното влияние на тази нова технология върху човешкия мозък.
Дотогава „ от нас зависи да използваме изкуствения разсъдък по образован метод “, даже това да изисква повече старания, счита Йохан Шьовалер. „ Ще се пригодим към тази софтуерна гражданска война по този начин, както сме се приспособявали към всички предходни революции “, заключава той. (БТА)
Превод от френски: Габриела Големанска
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ