Любомир Талев: Пировата победа на разединителите
ПИРОВАТА ПОБЕДА НА РАЗЕДИНИТЕЛИТЕ
Резидентът Румен Радев, кохортата му от сътрудници и сътрудници на Държавна сигурност и втората му брачна половинка Десислава, която в последните месеци бе скрита от общественото пространство, с цел да не вреди на акцията му, реализираха задачата си: Радев бе избран отново, обезпечи си още пет години имунитет против наказателно гонене за опитите му да осуети инспекцията за спор на ползи против него и фамилията му, а заинтригуваните съумяха да извият своето юдинско хоро на инат на стотиците умиращи от коронавирус дневно, високата инфлация, най-скъпия ток за бизнеса в целия Европейски Съюз и препълнените бежански центрове - все резултати от седеммесечния неуспех на Радев отпред на страната.
Победата не пристигна елементарно и евтино. За да си обезпечи преизбирането Радев трябваше да отпрати и отблъсне оптимален брой хора от изборния развой. И той го реализира благодарение на партиите, коленичили пред размахания му пестник: благодарение на венецуелските машини и провокирания от тях безпорядък и операции, със систематичното бълване в общественото пространство на неистини и черен пиар, с милиционерския гнет на мутрокомуниста Бойко Рашков, с раздухването на нервност за всеобщ избор в Турция, който по този начин и не се състоя, и така нататък и тъй наречените
Резултатът е рекордно ниската изборна интензивност и президент, определен с минимум гласове в демократичната история на България. Числата са красноречиви:
Жельо Желев, 1992 година - 2 738 420 души
Петър Стоянов, 1996 година - 2 502 517 души
Георги Първанов, 2001 година - 2 043 443 души
Георги Първанов, 2006 година - 2 050 488 души
Росен Плевнелиев, 2011 година - 1 698 136 души
Румен Радев, 2016 година - 2 063 032 души
Румен Радев, 2021 година - 1 539 650 души.
С толкоз невисок резултат Радев загуби всякаква легитимност като държавен глава, чиято задача е да бъде изразител на единството на нацията. Оттук нататък задачата му ще бъде да закрепи тиранската си власт чрез продължаващите репресии против всеки, дръзнал да гласоподава против него или да му се опълчи по някакъв метод (показателна е акцията против проф. Анастас Герджиков, подета към този момент във фейсбук от страна на троловете на подкрепящата го " Демократична България " ), и посредством опитите за смяна на формата на държавно ръководство, гарантираща му пожизнено ръководство по модела на Путинова Русия, поръчка за което беше дадена сред двата тура на изборите с обявения план за изменение на Конституцията.
Предвид на ниската социална поддръжка, с която Радев получи втори мандат обаче, тези почини са обречени на неуспех, което дава съображение успеха му на 21 ноември да бъде избрана като пирова. Продължаващото еднолично ръководство на Радев (сега към този момент под паранана на четворна коалиция) към този момент е вкарало страната в здравна, икономическа и филантропична злополука. Когато размерите на катаклизма станат явни, то ще се срине по метод, превъзхождащ падението на Андрей Луканов, Жан Виденов и Пламен Орешарски, а когато това се случи, думата " импийчмънт " ще надвисне със страшна мощ над Разединителя на нацията.
За България това ще бъдат следващите изгубени години. Вината за тях ще носят освен нарушилият Конституцията и всички закони Румен Радев, само че и тези партии и стоящите зад тях олигархични кръгове, които се трансфораха в негови съучастници и ги направиха вероятни.
Резидентът Румен Радев, кохортата му от сътрудници и сътрудници на Държавна сигурност и втората му брачна половинка Десислава, която в последните месеци бе скрита от общественото пространство, с цел да не вреди на акцията му, реализираха задачата си: Радев бе избран отново, обезпечи си още пет години имунитет против наказателно гонене за опитите му да осуети инспекцията за спор на ползи против него и фамилията му, а заинтригуваните съумяха да извият своето юдинско хоро на инат на стотиците умиращи от коронавирус дневно, високата инфлация, най-скъпия ток за бизнеса в целия Европейски Съюз и препълнените бежански центрове - все резултати от седеммесечния неуспех на Радев отпред на страната.
Победата не пристигна елементарно и евтино. За да си обезпечи преизбирането Радев трябваше да отпрати и отблъсне оптимален брой хора от изборния развой. И той го реализира благодарение на партиите, коленичили пред размахания му пестник: благодарение на венецуелските машини и провокирания от тях безпорядък и операции, със систематичното бълване в общественото пространство на неистини и черен пиар, с милиционерския гнет на мутрокомуниста Бойко Рашков, с раздухването на нервност за всеобщ избор в Турция, който по този начин и не се състоя, и така нататък и тъй наречените
Резултатът е рекордно ниската изборна интензивност и президент, определен с минимум гласове в демократичната история на България. Числата са красноречиви:
Жельо Желев, 1992 година - 2 738 420 души
Петър Стоянов, 1996 година - 2 502 517 души
Георги Първанов, 2001 година - 2 043 443 души
Георги Първанов, 2006 година - 2 050 488 души
Росен Плевнелиев, 2011 година - 1 698 136 души
Румен Радев, 2016 година - 2 063 032 души
Румен Радев, 2021 година - 1 539 650 души.
С толкоз невисок резултат Радев загуби всякаква легитимност като държавен глава, чиято задача е да бъде изразител на единството на нацията. Оттук нататък задачата му ще бъде да закрепи тиранската си власт чрез продължаващите репресии против всеки, дръзнал да гласоподава против него или да му се опълчи по някакъв метод (показателна е акцията против проф. Анастас Герджиков, подета към този момент във фейсбук от страна на троловете на подкрепящата го " Демократична България " ), и посредством опитите за смяна на формата на държавно ръководство, гарантираща му пожизнено ръководство по модела на Путинова Русия, поръчка за което беше дадена сред двата тура на изборите с обявения план за изменение на Конституцията.
Предвид на ниската социална поддръжка, с която Радев получи втори мандат обаче, тези почини са обречени на неуспех, което дава съображение успеха му на 21 ноември да бъде избрана като пирова. Продължаващото еднолично ръководство на Радев (сега към този момент под паранана на четворна коалиция) към този момент е вкарало страната в здравна, икономическа и филантропична злополука. Когато размерите на катаклизма станат явни, то ще се срине по метод, превъзхождащ падението на Андрей Луканов, Жан Виденов и Пламен Орешарски, а когато това се случи, думата " импийчмънт " ще надвисне със страшна мощ над Разединителя на нацията.
За България това ще бъдат следващите изгубени години. Вината за тях ще носят освен нарушилият Конституцията и всички закони Румен Радев, само че и тези партии и стоящите зад тях олигархични кръгове, които се трансфораха в негови съучастници и ги направиха вероятни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ