Шарл Льоклер: Състезавам се за тифозите
Пилотът на Ферари Шарл Льоклер описа по какъв начин е станал почитател на Скудерията и за кого се състезава.
„ Бях доста дребен, когато одобрих да виждам Гран при на Монако от балкона на един другар. И търсех по улиците единствено алената кола. А не мога да обясня за какво. Сигурно съм се родил почитател на Ферари без даже да го съзнавам “, съобщи Льоклер.
„ Този тим бе непостижима фантазия преди да отида там. Ето за какво когато през днешния ден се видя облечен в алено, това не е просто горделивост за мен, а всекидневно към момента е голяма страст. Знам по какъв начин се усещах като дете, когато виждах идолите си на подиума, да печелят надпревари и трофеи. Затова съм наясно какъв брой значимо е да се оправя добре. Другите екипи в никакъв случай няма да имат едно нещо: тифозите. Милиони почитатели по целия свят. Винаги ще завиждат на пристрастеността, която Ферари основава ", добави още той.
„ Преминаването от Формула 2 към Формула 1 бе най-големият скок. Едва когато стигнах до върха, осъзнах какъв брой се е трансформирало всичко. В трите години от дебюта ми пораснах доста. Отвън не можех да схванеш какъв брой огромно е напрежението. Баща ми и Жул Бианки… Липсват ми всеки ден… Състезавам се и за тях, надявайки се, че ще се гордеят с мен. Фактът, че към този момент не са до мен, ме е лишил от обич, само че и от доста препоръки. Баща ми и Жул бяха хората, при които отивах, когато се оказвах на кръстопът и в кариерата, и в персоналния си живот. Да, тези две загуби ме накараха да порасна доста по-бързо, в сравнение с други хора на моята възраст. А никой от тях не съумя да ме види да карам за Ферари… При баща щеше да има толкоз сълзи. Знам какъв брой е жертвал, с цел да стигна аз дотук и щеше да е безумно горделив. Жул щеше да му потупа по гърба, да се смеем. От пет- до 13-годишен всеки уикенд бях на фамилната му писта в Южна Франция. Това са най-хубавите ми мемоари. Състезавахме се с другари, беше чиста наслада от живота ", сподели водачът на Ферари.
„ Бях доста дребен, когато одобрих да виждам Гран при на Монако от балкона на един другар. И търсех по улиците единствено алената кола. А не мога да обясня за какво. Сигурно съм се родил почитател на Ферари без даже да го съзнавам “, съобщи Льоклер.
„ Този тим бе непостижима фантазия преди да отида там. Ето за какво когато през днешния ден се видя облечен в алено, това не е просто горделивост за мен, а всекидневно към момента е голяма страст. Знам по какъв начин се усещах като дете, когато виждах идолите си на подиума, да печелят надпревари и трофеи. Затова съм наясно какъв брой значимо е да се оправя добре. Другите екипи в никакъв случай няма да имат едно нещо: тифозите. Милиони почитатели по целия свят. Винаги ще завиждат на пристрастеността, която Ферари основава ", добави още той.
„ Преминаването от Формула 2 към Формула 1 бе най-големият скок. Едва когато стигнах до върха, осъзнах какъв брой се е трансформирало всичко. В трите години от дебюта ми пораснах доста. Отвън не можех да схванеш какъв брой огромно е напрежението. Баща ми и Жул Бианки… Липсват ми всеки ден… Състезавам се и за тях, надявайки се, че ще се гордеят с мен. Фактът, че към този момент не са до мен, ме е лишил от обич, само че и от доста препоръки. Баща ми и Жул бяха хората, при които отивах, когато се оказвах на кръстопът и в кариерата, и в персоналния си живот. Да, тези две загуби ме накараха да порасна доста по-бързо, в сравнение с други хора на моята възраст. А никой от тях не съумя да ме види да карам за Ферари… При баща щеше да има толкоз сълзи. Знам какъв брой е жертвал, с цел да стигна аз дотук и щеше да е безумно горделив. Жул щеше да му потупа по гърба, да се смеем. От пет- до 13-годишен всеки уикенд бях на фамилната му писта в Южна Франция. Това са най-хубавите ми мемоари. Състезавахме се с другари, беше чиста наслада от живота ", сподели водачът на Ферари.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ