Трябва да отгатнете настоящето, преди то да стане минало
Пиленцето на съветската история
Струва ни се, че живеем в същия понятен, предвидим свят, в същото одобрено положение и разпознаваемо общество. Но това е заблуда. Всичко, което наподобява познато и разбираемо, към този момент е мислено. Измислени институции на властта, измислени кариери, постове, репутации. Превъзходството на едни и жалката взаимозависимост на други също са мислени.
Въображаеми формули, постулати, константи. Те не са константи, те са отблясъци. Всяка константа се разпада на доста отблясъци, удвоява се, разделя се, тези отблясъци не могат да бъдат фокусирани, не е допустимо да се познае константата в тях. И всеки, който живее през днешния ден, вписвайки се в матрицата на страната, не знае кой ще бъде на следващия ден, каква роля му е отредена в новата страна – красива, страшна, победоносна или низка.
И ние, гледайки един компетентен политолог, непреклонен пропагандист, старателен губернатор, неотстъпчив чиновник на сигурността, не можем да предвидим в кого ще се трансфорат те на идващия ден, когато въображаемото на днешната страна и общество рухне и забележим същинското лице на нова Русия.
Птицата на съветската история шава в гнездото си, тя е снасла яйце, излюпва го, чака черупката да изпука и пиленцето да се излюпи. Мъдреци, ясновидци, всезнаещи политици, разказвайки по какъв начин работи модерна Русия, вземат поради черупката, нейния цвят, петна, размер... И не приказват за пилето.
Черупката ще се спука. Фрагменти от черупката ще бъдат изследвани от историци, археолози - мястото им е в музеите. Пиленцето към този момент провира клюна си през черупката, само че не знаем още кое е - орел, бухал, домакински паун или безкрило киви-киви.
Великият Кювие единствено по човката на изкопаема птица дефинира оперението й, скоростта на полета й, даже небесния й вик. Кой е той, днешният Кювие? По какви телевизионни стратегии ще го забележим? На кои парламентарни чувания ще научим неговите преценки? Кой от безбройните уеб сайтове ще чуе думата му?
Конфликтът в Министерството на защитата не ни разрешава да разберем каква е действителността зад този спор, само че не е това, което си представяме. Зърнената договорка, която удължаваме безчет пъти, ни убеждава, че в дъното й лежи неназована действителност. Войната в Украйна, оповестена за отбрана на жителите на Донбас, унищожи доста градове, аргументи бягството на милиони хора, обстрела на Кремъл, потъването на крайцера Москва, а нуклеарните бойни глави към този момент се завинтват върху тактическите ракети.
Идеологическите знаци на днешната страна се унищожават взаимно и се появява празнина. И по тази празнина не може да се каже каква идеология ще изповядва новата съветска страна.
В Деня на успеха победоносното сталинско знаме се изнася на Червения площад, а в това време Мавзолеят, свещеният олтар на успеха, е обкръжен с украшения от шперплат. И идеологията на Победата избледнява.
Закрит е " Мемориал " - обичаното чадо на елцинизма, откъдето пристигна оскверняването на съветската страна във всичките й проявления. И в това време се резервира " Елцин центърът " - плодотворен монумент на Елцин, унищожил великата цивилизация на Съветите, обрекъл днешна Русия на уязвимост и страдалчество. Пак беззащитен опит да сприятелите гилотината и главата.
Любопитни интелектуалци, православни неофити, вчерашни дейци на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), атеисти, отиват на тълпи в Атон и питат мъдрите старци какво ще стане с Русия. А те, мъгляво позоваващи се на „ цифрата на звяра “, Армагедон, Йона в утробата на кита, рисуват облика на нова Русия. И неофитите, със светкащи очи, се качват на корабите и придвижват пророчествата в Русия.
Четете писателите. Затворете чековата брошура и отворете книгите на Чехов и Толстой. И ще разберете за какво Ленин прозря в Толстой " огледалото на съветската гражданска война ", а Толстой му подсказа бъдещето. Защо героите на Чехов - тези Йоничи, дами с кученца, тези три сестри и вуйчо Ваня - са толкоз трагични. Защото след няколко години те ще станат парижки проститутки, червени конници, офицери на Деникин, комисари на ВЧК.
Комунистическите водачи не четяха Трифонов и Распутин. Трифоновската и селската прозаичност, макар че не се одобряваха една друга, все предричаха неизбежния завършек на руската страна, приближавайки този край.
Нашите водачи не бяха чели романа на Кочетов „ Какво искаш? “, романа на Белов „ Всичко следва “, другояче щяха да познаят времето на деветдесетте години, когато шепа гневни ненавистници на Родината щяха да окачат популярен народ на ченгела.
Днешната власт се е отвърнала от литературата и с това се е отвърнала от сегашното. Трябва да отгатнете сегашното, преди то да стане минало. Не се опасявайте от действителното и се придържайте към въображаемото. Няма потребност да се страхувате от съветската история - нейните пожари, огньове и съкрушителни гърмежи. Тя е светоносна, нейният път е обрисуван от потресения към великолепие.
Великият съветски военачалник Суворов, откакто завладя Измаил, изпрати известие до императрицата: " Слава Богу, популярност на Вас! Измаил е високомерен и там съм аз! "
Безстрашният Пригожин, откакто завладя Бахмут, може да изпрати сходно обръщение до президента Путин: „ Слава Богу, популярност на Вас! Бахмут е високомерен и там съм аз! “
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Струва ни се, че живеем в същия понятен, предвидим свят, в същото одобрено положение и разпознаваемо общество. Но това е заблуда. Всичко, което наподобява познато и разбираемо, към този момент е мислено. Измислени институции на властта, измислени кариери, постове, репутации. Превъзходството на едни и жалката взаимозависимост на други също са мислени.
Въображаеми формули, постулати, константи. Те не са константи, те са отблясъци. Всяка константа се разпада на доста отблясъци, удвоява се, разделя се, тези отблясъци не могат да бъдат фокусирани, не е допустимо да се познае константата в тях. И всеки, който живее през днешния ден, вписвайки се в матрицата на страната, не знае кой ще бъде на следващия ден, каква роля му е отредена в новата страна – красива, страшна, победоносна или низка.
И ние, гледайки един компетентен политолог, непреклонен пропагандист, старателен губернатор, неотстъпчив чиновник на сигурността, не можем да предвидим в кого ще се трансфорат те на идващия ден, когато въображаемото на днешната страна и общество рухне и забележим същинското лице на нова Русия.
Птицата на съветската история шава в гнездото си, тя е снасла яйце, излюпва го, чака черупката да изпука и пиленцето да се излюпи. Мъдреци, ясновидци, всезнаещи политици, разказвайки по какъв начин работи модерна Русия, вземат поради черупката, нейния цвят, петна, размер... И не приказват за пилето.
Черупката ще се спука. Фрагменти от черупката ще бъдат изследвани от историци, археолози - мястото им е в музеите. Пиленцето към този момент провира клюна си през черупката, само че не знаем още кое е - орел, бухал, домакински паун или безкрило киви-киви.
Великият Кювие единствено по човката на изкопаема птица дефинира оперението й, скоростта на полета й, даже небесния й вик. Кой е той, днешният Кювие? По какви телевизионни стратегии ще го забележим? На кои парламентарни чувания ще научим неговите преценки? Кой от безбройните уеб сайтове ще чуе думата му?
Конфликтът в Министерството на защитата не ни разрешава да разберем каква е действителността зад този спор, само че не е това, което си представяме. Зърнената договорка, която удължаваме безчет пъти, ни убеждава, че в дъното й лежи неназована действителност. Войната в Украйна, оповестена за отбрана на жителите на Донбас, унищожи доста градове, аргументи бягството на милиони хора, обстрела на Кремъл, потъването на крайцера Москва, а нуклеарните бойни глави към този момент се завинтват върху тактическите ракети.
Идеологическите знаци на днешната страна се унищожават взаимно и се появява празнина. И по тази празнина не може да се каже каква идеология ще изповядва новата съветска страна.
В Деня на успеха победоносното сталинско знаме се изнася на Червения площад, а в това време Мавзолеят, свещеният олтар на успеха, е обкръжен с украшения от шперплат. И идеологията на Победата избледнява.
Закрит е " Мемориал " - обичаното чадо на елцинизма, откъдето пристигна оскверняването на съветската страна във всичките й проявления. И в това време се резервира " Елцин центърът " - плодотворен монумент на Елцин, унищожил великата цивилизация на Съветите, обрекъл днешна Русия на уязвимост и страдалчество. Пак беззащитен опит да сприятелите гилотината и главата.
Любопитни интелектуалци, православни неофити, вчерашни дейци на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), атеисти, отиват на тълпи в Атон и питат мъдрите старци какво ще стане с Русия. А те, мъгляво позоваващи се на „ цифрата на звяра “, Армагедон, Йона в утробата на кита, рисуват облика на нова Русия. И неофитите, със светкащи очи, се качват на корабите и придвижват пророчествата в Русия.
Четете писателите. Затворете чековата брошура и отворете книгите на Чехов и Толстой. И ще разберете за какво Ленин прозря в Толстой " огледалото на съветската гражданска война ", а Толстой му подсказа бъдещето. Защо героите на Чехов - тези Йоничи, дами с кученца, тези три сестри и вуйчо Ваня - са толкоз трагични. Защото след няколко години те ще станат парижки проститутки, червени конници, офицери на Деникин, комисари на ВЧК.
Комунистическите водачи не четяха Трифонов и Распутин. Трифоновската и селската прозаичност, макар че не се одобряваха една друга, все предричаха неизбежния завършек на руската страна, приближавайки този край.
Нашите водачи не бяха чели романа на Кочетов „ Какво искаш? “, романа на Белов „ Всичко следва “, другояче щяха да познаят времето на деветдесетте години, когато шепа гневни ненавистници на Родината щяха да окачат популярен народ на ченгела.
Днешната власт се е отвърнала от литературата и с това се е отвърнала от сегашното. Трябва да отгатнете сегашното, преди то да стане минало. Не се опасявайте от действителното и се придържайте към въображаемото. Няма потребност да се страхувате от съветската история - нейните пожари, огньове и съкрушителни гърмежи. Тя е светоносна, нейният път е обрисуван от потресения към великолепие.
Великият съветски военачалник Суворов, откакто завладя Измаил, изпрати известие до императрицата: " Слава Богу, популярност на Вас! Измаил е високомерен и там съм аз! "
Безстрашният Пригожин, откакто завладя Бахмут, може да изпрати сходно обръщение до президента Путин: „ Слава Богу, популярност на Вас! Бахмут е високомерен и там съм аз! “
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ