Учени: Вселената умира по-бързо от очакваното
Пикът на звездообразуването е минал преди 10 милиарда години, чака ни " Голямото заледяване "
Вселената не е безконечна и последните научни данни демонстрират, че тя към този момент е минала своя " златен век ". Астрономи и физици откриват тревожна наклонност – космосът създава все по-малко нови звезди, а краят на всичко познато може да настъпи доста по-рано от предходните калкулации. Това излиза наяве от просторен разбор на данни от галактическите телескопи " Евклид " и " Хершел ", представен от BBC.
Краят на " Космическото пладне "
Според актуалните космологични модели, възрастта на Вселената е към 13.8 милиарда години. Периодът на най-активно раждане на звезди, прочут измежду астрономите като " галактическо пладне ", обаче е от дълго време в историята – той е настъпил преди към 10 милиарда години.
" Явно живеем във Вселена, където преобладават старите звезди ", съобщи Дейвид Собрал, водещ създател на изследване от 2013 година, което първо алармира за затихването на процесите. Нови данни, обработени от интернационален екип учени, удостоверяват тази теза с още по-голяма акуратност.
Професор Дъглас Скот от Университета на Британска Колумбия (UBC) и неговият екип са анализирали над 2.6 милиона галактики, съставяйки триизмерна карта на космоса. Изводът е безапелационен – галактиките губят своята сила.
" Отдавна сме минали пика на звездообразуването и с всяко ново потомство ще се раждат все по-малко и по-малко звезди ", разяснява професор Скот пред BBC.
Проблемът с галактическото преработване
Основната причина за забавянето е изчерпването на " строителния материал ". Звездите се раждат в големи облаци от газ и прахуляк, които се свиват под действието на гравитацията. Когато звездата почине – дали посредством постепенно изстиване или посредством детонация на свръхнова – тя връща част от материята си назад в космоса. Този развой обаче не е изцяло ефикасен.
Професор Скот употребява прилика със строителството на къща от остарели материали: " Всеки път, когато я разглобяваме, подобаващият материал става все по-малко, до момента в който в даден миг той стане непълен за градеж на нова къща въобще. "
С всяко последващо потомство, звездите разполагат с по-малко водородно гориво, което води до необратим завършек на процеса на възобновяване на галактиките.
Нови калкулации за края на света
По-рано тази година учени от университета " Радбауд " в Нидерландия разгласиха стряскащи, въпреки и теоретични калкулации за финала на Вселената. Според екипа, воден от астрофизика Хейно Фалке, цялостното изгубване на материята може да се случи след към $10 {78}$ години. Това е число с 78 нули – невъобразимо дълъг интервал, само че доста по-кратък от предходните прогнози за " гугол " години ($10 {100}$).
Този сюжет е прочут като " Голямото заледяване " (Big Freeze) или топлинна гибел на Вселената. При него силата се разсейва дотам, че придвижването и животът стават термодинамично невъзможни.
Въпреки мрачните прогнози, небето няма да потъмнее скоро. Според професор Скот, образуването на нови звезди ще продължи още най-малко 10 до 100 трилиона години – време, което надвишава неведнъж оставащия живот на нашето лично Слънце.
Вселената не е безконечна и последните научни данни демонстрират, че тя към този момент е минала своя " златен век ". Астрономи и физици откриват тревожна наклонност – космосът създава все по-малко нови звезди, а краят на всичко познато може да настъпи доста по-рано от предходните калкулации. Това излиза наяве от просторен разбор на данни от галактическите телескопи " Евклид " и " Хершел ", представен от BBC.
Краят на " Космическото пладне "
Според актуалните космологични модели, възрастта на Вселената е към 13.8 милиарда години. Периодът на най-активно раждане на звезди, прочут измежду астрономите като " галактическо пладне ", обаче е от дълго време в историята – той е настъпил преди към 10 милиарда години.
" Явно живеем във Вселена, където преобладават старите звезди ", съобщи Дейвид Собрал, водещ създател на изследване от 2013 година, което първо алармира за затихването на процесите. Нови данни, обработени от интернационален екип учени, удостоверяват тази теза с още по-голяма акуратност.
Професор Дъглас Скот от Университета на Британска Колумбия (UBC) и неговият екип са анализирали над 2.6 милиона галактики, съставяйки триизмерна карта на космоса. Изводът е безапелационен – галактиките губят своята сила.
" Отдавна сме минали пика на звездообразуването и с всяко ново потомство ще се раждат все по-малко и по-малко звезди ", разяснява професор Скот пред BBC.
Проблемът с галактическото преработване
Основната причина за забавянето е изчерпването на " строителния материал ". Звездите се раждат в големи облаци от газ и прахуляк, които се свиват под действието на гравитацията. Когато звездата почине – дали посредством постепенно изстиване или посредством детонация на свръхнова – тя връща част от материята си назад в космоса. Този развой обаче не е изцяло ефикасен.
Професор Скот употребява прилика със строителството на къща от остарели материали: " Всеки път, когато я разглобяваме, подобаващият материал става все по-малко, до момента в който в даден миг той стане непълен за градеж на нова къща въобще. "
С всяко последващо потомство, звездите разполагат с по-малко водородно гориво, което води до необратим завършек на процеса на възобновяване на галактиките.
Нови калкулации за края на света
По-рано тази година учени от университета " Радбауд " в Нидерландия разгласиха стряскащи, въпреки и теоретични калкулации за финала на Вселената. Според екипа, воден от астрофизика Хейно Фалке, цялостното изгубване на материята може да се случи след към $10 {78}$ години. Това е число с 78 нули – невъобразимо дълъг интервал, само че доста по-кратък от предходните прогнози за " гугол " години ($10 {100}$).
Този сюжет е прочут като " Голямото заледяване " (Big Freeze) или топлинна гибел на Вселената. При него силата се разсейва дотам, че придвижването и животът стават термодинамично невъзможни.
Въпреки мрачните прогнози, небето няма да потъмнее скоро. Според професор Скот, образуването на нови звезди ще продължи още най-малко 10 до 100 трилиона години – време, което надвишава неведнъж оставащия живот на нашето лично Слънце.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




