Рекорден брой болнични, по 7999 на ден, са издадени през 2019 г.
Пик на издадените болнични листове бележи миналата 2019-та година. Докато през 2018 година са издадени 2,1 броя , то в края на миналата те доближават безспорен връх от 3,3 милиона болнични по отношение на всички години обратно. В случая, толкоз колкото са работещите българи.
Точно 2 105 780 броя са били болничните единствено за деветте месеца на 2019-та година (колкото са били за цялата 2018-ма година). А това прави 7 999 болнични листове дневно!
Издадените от тях в извънболничната помощ са 1,7 милиона (или 81%), в болничната помощ - 376 408 (или 17,9%), а от други лечебни заведения - 15 092 (0,7%). Броят на издадените болнични листове единствено от общопрактикуващи лекари е 1 186 598, което е 56% от общия брой, сочи информация, подадена от министъра на опазването на здравето Кирил Ананиев в отговор на депутатите Манол Генов и Георги Гьоков.
Справка в уеб страницата на Национален осигурителен институт сочи, че издадените болнични през 2014-та са били 1 781 070, за 2015 година - 1 848 000, за 2016 година - 1 970 000, за 2017 година - 2 043 030, за 2018 - 2 126 010. Лавинообразно нарастват надлежно и сумите, изплатени като компенсации за краткотрайна нетрудоспособност.
Скокът на издадените болнични всяка година е приблизително със 100 000 броя, а изплатените компенсации се усилват приблизително с 51,3 млн. лева на година.
Изплатените от ДОО работни дни нарастват от 14,9 млн. дни през 2014 година до 17,8 млн. дни през 2018 година Увеличението за пет години е с близо 20 на 100, почти 2,9 млн. работни дни. От своя страна, среднодневният размер на паричните компенсации нараства от 24,33 лева през 2014 година до 31,30 лева през 2018 година Увеличението е близо 29 на 100 .
Според шефа на Национален осигурителен институт – Враца, доктор Иван Грозданов, дейностите на всички структури в Национален осигурителен институт са ефикасни и поредни, само че те зависят от най-малко две основни условия – сигнал за възможна корист под каквато и да е форма и работна сърдечност от други институции – полиция, здравни инспекции и заведения в този сюжет, в други проблеми - общини, прокуратура, работодатели. При състояние, че възходящият брой дни във краткотрайна нетрудоспособност основателно буди публични и цивилен паники, такова целеустремено съдействие би имало като резултат запазване на публични средства, което е в полза на всички.
Злоупотребите с болнични листове за добиване на облаги от обществените системи не от през вчерашния ден са в центъра на публичното внимание. Дебатът какви са нужните стъпки за справяне с казуса с пълзящите нагоре разноски за по този начин наречените „ болнични “ се разгорещи в средата на тази година, ангажирайки законодателната и изпълнителната власт, съсловни организации в опазването на здравето и обществени сътрудници.
От териториалното отделение описват следната история, оповестена в бюлетина на Национален осигурителен институт:
Към края на юни т.г. служителка от Контактния център на Националния застрахователен институт чува в телефонната слушалка ядосан женски глас: „ Нормално ли е да си взимаш болничен без да си болен и по-късно да вървиш да работиш в Испания – съгласно мен не! “.
Репликата е част от сигнал за непозволено прилагане на болничен, специалистите държат на терминологично по-правилното - прилагане на отпуск при краткотрайна нетрудоспособност .
Същността на сигнала е за млада жена от село в област Враца, работила в чужбина в интервал, в който би трябвало да е във краткотрайна нетрудоспособност въз основата на издадени два болнични листа с обща дълготрайност от към три месеца.
Според сигнала издаването на болничните става по телефона и е „ стимулирано “ със 100-200 лв.. Както при всички случаи на подозрения за корист със средства на държавното публично обезпечаване и в този момент е стартирана деликатна инспекция на всички условия.
Доколкото става дума за излизане в чужбина, от значително значение е установяването на излизане от територията на България и надлежно – на влизане. Запитването от Национален осигурителен институт към Главна дирекция „ Национална полиция “ има като резултат безапелационните данни, че лицето има записано овакантяване на страната през Граничен контролно-пропусквателен пункт – Калотина на 11.05.2019 година и влизане в България чак на 18.07.2019 година през Граничен контролно-пропусквателен пункт – Аерогара София.
Своята работа в това време свършват и специалистите от териториалното отделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) във Враца. Те ревизират издадените болнични листове. Първият е от градска МБАЛ в област Враца за интервала 03.05.2019 година до 01.06.2019 година, в който е сложена диагноза „ двустранен лумбосакрален радикулит “, изискваща хоспитализация за 6 дни.
В издадената епикриза е маркирано, че пациентката се изписва с усъвършенстване и е назначено домашно лекуване. Подобрението очевидно е доста, та дамата потегля за чужбина и подценява лекуването у дома.
„ Проверявахме дни наред, лицето не бе в дома си, нито на работното място. Съседи и познати мълчаха и повдигаха плещи на въпроси дали е в чужбина, а нейните близки напряко ни затръшнаха вратата. Живописна детайлност бе, че когато в центъра на селото обяснихме, че я търсим за „ едни пари “ ни заведоха право в дома й “, споделя Илиян Петров, основен контрольор по обезпечаването в отдел „ Краткосрочни заплащания и надзор “.
Вторият болничен лист е публикуван от друго лечебно заведение – медицински център в същия град, издаването му поражда естествения въпрос, дефиниран тъкмо от опитния Илиян Петров: „ Интересно е по какъв начин ти се издава болничен лист, без да си бил в България? “.
„ Няма по какъв начин да знаем кой и по какъв начин е работил от името на лицето за издаване на втория болничен лист, явно няма по какъв начин да е прегледано в този център и в същото време да е отвън страната. Няма по какъв начин, само че прегледът си има ден и час – 5 юни 2019 година, 18,20 ч. Има си и име на лекарка, направила прегледа, като тези условия би трябвало да са забавни за ОД на Министерство на вътрешните работи – Враца, което разполага със сигнал за корист с фондовете на ДОО и прави своите инспекции. Въпросната лекарка нюансира диагнозата, само че без изключително творчество – „ увреждане на лумбо-сакралния плексус “. Отразени са анамнеза и обективно положение (колко ли е „ обективно “?), няма посочено лекуване, което пък към този момент наподобява обикновено поради на това, че пациентката липсва... “, добавя Валери Патев, шеф на отдел „ Контрол и краткосрочни заплащания “ в Търговско предприятие на Национален осигурителен институт – Враца.
„ Поради събитието, че интервалът на този болничен лист съответствува с неявяване на лицето от България с предписание е стопирано изплащането на парично обезщетение по този болничен лист. При първия болничен лист нормативно обосновано е изплащането на средства единствено за интервала на хоспитализация. За интервала, когато лицето потвърдено не е било в България, е издадено предписание за възобновяване на получените средства за компенсации за краткотрайна нетрудоспособност. За мен е показателно, че лицето не апелира нито възобновяване на парите, нито отхвърли ни да се изплати втория болничен лист. По двете линии става въпрос за към 600 лв., само че напълно ясно е, че в този проблем не размерът на сумата е водещ, а правилото, схемата. Преди време имахме по-фрапантен, само че изцяло еднакъв случаи. Тогава още веднъж сигнал от жители ни насочи към лице, което е било във краткотрайна нетрудоспособност за повече от 6 месеца, а в същото време по данни на Министерство на вътрешните работи бе напуснало страната в посока Съединени американски щати . “, обобщава шефът на териториалното отделение на НОИ-Враца, доктор Иван Грозданов.
Според отговора на министър Ананиев, даден на двамата депутати Гьоков и Генов, казусът за реализиране на ефикасен надзор върху актовете за краткотрайна нетрудоспособност, издавани от органите на здравната експертиза, не съществува от днес и на процедура е сложен за разрешаване заради спецификата на процеса по определяне на краткотрайната нетрудоспособност .
„ За да се реализира подобен надзор е належащо, с изключение на всички административни ограничения, да се извърши и повторна здравна експертиза, и то преди приключването на периода, за който е публикуван болничният лист. За всички страни, ангажирани в този развой е ясно, че подобен надзор е мъчно изпълним, още повече, че назначението на повторна експертиза, каквато процедура съществува и към сегашния миг, не може да задължи лицето да се яви на обзор, а без него не може да се потвърди по никакъв метод дали лицето фактически боледува сега и е краткотрайно неработоспособно “, сочи министърът.
Друг значителен въпрос , добавя Ананиев, по отношение на контрола над болничните листове, е обвързван с събитието, че в процеса вземат участие доста заинтригувани страни и в тази връзка ограниченията следва да бъдат сложни и да се реализират в съгласуваност от всички страни .
В тази тенденция е наредбата на параграф 7 от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2020 година (ДВ бр. 99 от 17.12.2019 г.), според която в едномесечен период от обнародването на закона в " Държавен вестник " Министерският съвет взаимно с Националния застрахователен институт и Националната здравноосигурителна каса следва да извърши разбор и да създаде ограничения за ограничение на злоупотребите при приемане на краткосрочни парични компенсации по Кодекса за обществено обезпечаване.
Точно 2 105 780 броя са били болничните единствено за деветте месеца на 2019-та година (колкото са били за цялата 2018-ма година). А това прави 7 999 болнични листове дневно!
Издадените от тях в извънболничната помощ са 1,7 милиона (или 81%), в болничната помощ - 376 408 (или 17,9%), а от други лечебни заведения - 15 092 (0,7%). Броят на издадените болнични листове единствено от общопрактикуващи лекари е 1 186 598, което е 56% от общия брой, сочи информация, подадена от министъра на опазването на здравето Кирил Ананиев в отговор на депутатите Манол Генов и Георги Гьоков.
Справка в уеб страницата на Национален осигурителен институт сочи, че издадените болнични през 2014-та са били 1 781 070, за 2015 година - 1 848 000, за 2016 година - 1 970 000, за 2017 година - 2 043 030, за 2018 - 2 126 010. Лавинообразно нарастват надлежно и сумите, изплатени като компенсации за краткотрайна нетрудоспособност.
Скокът на издадените болнични всяка година е приблизително със 100 000 броя, а изплатените компенсации се усилват приблизително с 51,3 млн. лева на година.
Изплатените от ДОО работни дни нарастват от 14,9 млн. дни през 2014 година до 17,8 млн. дни през 2018 година Увеличението за пет години е с близо 20 на 100, почти 2,9 млн. работни дни. От своя страна, среднодневният размер на паричните компенсации нараства от 24,33 лева през 2014 година до 31,30 лева през 2018 година Увеличението е близо 29 на 100 .
Според шефа на Национален осигурителен институт – Враца, доктор Иван Грозданов, дейностите на всички структури в Национален осигурителен институт са ефикасни и поредни, само че те зависят от най-малко две основни условия – сигнал за възможна корист под каквато и да е форма и работна сърдечност от други институции – полиция, здравни инспекции и заведения в този сюжет, в други проблеми - общини, прокуратура, работодатели. При състояние, че възходящият брой дни във краткотрайна нетрудоспособност основателно буди публични и цивилен паники, такова целеустремено съдействие би имало като резултат запазване на публични средства, което е в полза на всички.
Злоупотребите с болнични листове за добиване на облаги от обществените системи не от през вчерашния ден са в центъра на публичното внимание. Дебатът какви са нужните стъпки за справяне с казуса с пълзящите нагоре разноски за по този начин наречените „ болнични “ се разгорещи в средата на тази година, ангажирайки законодателната и изпълнителната власт, съсловни организации в опазването на здравето и обществени сътрудници.
От териториалното отделение описват следната история, оповестена в бюлетина на Национален осигурителен институт:
Към края на юни т.г. служителка от Контактния център на Националния застрахователен институт чува в телефонната слушалка ядосан женски глас: „ Нормално ли е да си взимаш болничен без да си болен и по-късно да вървиш да работиш в Испания – съгласно мен не! “.
Репликата е част от сигнал за непозволено прилагане на болничен, специалистите държат на терминологично по-правилното - прилагане на отпуск при краткотрайна нетрудоспособност .
Същността на сигнала е за млада жена от село в област Враца, работила в чужбина в интервал, в който би трябвало да е във краткотрайна нетрудоспособност въз основата на издадени два болнични листа с обща дълготрайност от към три месеца.
Според сигнала издаването на болничните става по телефона и е „ стимулирано “ със 100-200 лв.. Както при всички случаи на подозрения за корист със средства на държавното публично обезпечаване и в този момент е стартирана деликатна инспекция на всички условия.
Доколкото става дума за излизане в чужбина, от значително значение е установяването на излизане от територията на България и надлежно – на влизане. Запитването от Национален осигурителен институт към Главна дирекция „ Национална полиция “ има като резултат безапелационните данни, че лицето има записано овакантяване на страната през Граничен контролно-пропусквателен пункт – Калотина на 11.05.2019 година и влизане в България чак на 18.07.2019 година през Граничен контролно-пропусквателен пункт – Аерогара София.
Своята работа в това време свършват и специалистите от териториалното отделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) във Враца. Те ревизират издадените болнични листове. Първият е от градска МБАЛ в област Враца за интервала 03.05.2019 година до 01.06.2019 година, в който е сложена диагноза „ двустранен лумбосакрален радикулит “, изискваща хоспитализация за 6 дни.
В издадената епикриза е маркирано, че пациентката се изписва с усъвършенстване и е назначено домашно лекуване. Подобрението очевидно е доста, та дамата потегля за чужбина и подценява лекуването у дома.
„ Проверявахме дни наред, лицето не бе в дома си, нито на работното място. Съседи и познати мълчаха и повдигаха плещи на въпроси дали е в чужбина, а нейните близки напряко ни затръшнаха вратата. Живописна детайлност бе, че когато в центъра на селото обяснихме, че я търсим за „ едни пари “ ни заведоха право в дома й “, споделя Илиян Петров, основен контрольор по обезпечаването в отдел „ Краткосрочни заплащания и надзор “.
Вторият болничен лист е публикуван от друго лечебно заведение – медицински център в същия град, издаването му поражда естествения въпрос, дефиниран тъкмо от опитния Илиян Петров: „ Интересно е по какъв начин ти се издава болничен лист, без да си бил в България? “.
„ Няма по какъв начин да знаем кой и по какъв начин е работил от името на лицето за издаване на втория болничен лист, явно няма по какъв начин да е прегледано в този център и в същото време да е отвън страната. Няма по какъв начин, само че прегледът си има ден и час – 5 юни 2019 година, 18,20 ч. Има си и име на лекарка, направила прегледа, като тези условия би трябвало да са забавни за ОД на Министерство на вътрешните работи – Враца, което разполага със сигнал за корист с фондовете на ДОО и прави своите инспекции. Въпросната лекарка нюансира диагнозата, само че без изключително творчество – „ увреждане на лумбо-сакралния плексус “. Отразени са анамнеза и обективно положение (колко ли е „ обективно “?), няма посочено лекуване, което пък към този момент наподобява обикновено поради на това, че пациентката липсва... “, добавя Валери Патев, шеф на отдел „ Контрол и краткосрочни заплащания “ в Търговско предприятие на Национален осигурителен институт – Враца.
„ Поради събитието, че интервалът на този болничен лист съответствува с неявяване на лицето от България с предписание е стопирано изплащането на парично обезщетение по този болничен лист. При първия болничен лист нормативно обосновано е изплащането на средства единствено за интервала на хоспитализация. За интервала, когато лицето потвърдено не е било в България, е издадено предписание за възобновяване на получените средства за компенсации за краткотрайна нетрудоспособност. За мен е показателно, че лицето не апелира нито възобновяване на парите, нито отхвърли ни да се изплати втория болничен лист. По двете линии става въпрос за към 600 лв., само че напълно ясно е, че в този проблем не размерът на сумата е водещ, а правилото, схемата. Преди време имахме по-фрапантен, само че изцяло еднакъв случаи. Тогава още веднъж сигнал от жители ни насочи към лице, което е било във краткотрайна нетрудоспособност за повече от 6 месеца, а в същото време по данни на Министерство на вътрешните работи бе напуснало страната в посока Съединени американски щати . “, обобщава шефът на териториалното отделение на НОИ-Враца, доктор Иван Грозданов.
Според отговора на министър Ананиев, даден на двамата депутати Гьоков и Генов, казусът за реализиране на ефикасен надзор върху актовете за краткотрайна нетрудоспособност, издавани от органите на здравната експертиза, не съществува от днес и на процедура е сложен за разрешаване заради спецификата на процеса по определяне на краткотрайната нетрудоспособност .
„ За да се реализира подобен надзор е належащо, с изключение на всички административни ограничения, да се извърши и повторна здравна експертиза, и то преди приключването на периода, за който е публикуван болничният лист. За всички страни, ангажирани в този развой е ясно, че подобен надзор е мъчно изпълним, още повече, че назначението на повторна експертиза, каквато процедура съществува и към сегашния миг, не може да задължи лицето да се яви на обзор, а без него не може да се потвърди по никакъв метод дали лицето фактически боледува сега и е краткотрайно неработоспособно “, сочи министърът.
Друг значителен въпрос , добавя Ананиев, по отношение на контрола над болничните листове, е обвързван с събитието, че в процеса вземат участие доста заинтригувани страни и в тази връзка ограниченията следва да бъдат сложни и да се реализират в съгласуваност от всички страни .
В тази тенденция е наредбата на параграф 7 от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2020 година (ДВ бр. 99 от 17.12.2019 г.), според която в едномесечен период от обнародването на закона в " Държавен вестник " Министерският съвет взаимно с Националния застрахователен институт и Националната здравноосигурителна каса следва да извърши разбор и да създаде ограничения за ограничение на злоупотребите при приемане на краткосрочни парични компенсации по Кодекса за обществено обезпечаване.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ