„В самотата на памуковите полета“ – силна световна драматургия, или постановката, която разпродаде най-скъпите билети за театър у нас
Пиесата стартира с видеозапис на мъж, който маструбира в банята и приключва със самоубийството му в същата баня. И сред тези две подиуми, международно известният американски артист Джон Малкович и фамозната литовска актриса Ингеборга Дапкунайте се въплъщават майсторски в функциите на Клиент и Дилър, договаряйки се за неразбираема неразрешена стока. Дългите, алюзивни разговори, в които се преплитат действителност и лирика, най-после се сливат в облика на един човек, водещ мъчителен, разтърсващ и надълбоко метафизичен вътрешен монолог за своите потиснати стремежи и половост в минутите преди да отнеме живота си.
" В самотата на памуковите полета " на Бернар-Мари Колтес, една от най-мистериозните в актуалното изкуство, е написана в стила на философския разговор от 18-и век. И в тъмнината на сцената театралният режисьор Тимофей Кулябин осветява неизказаните, потиснати и незаконни копнежи на героя, неразрешени от обществото.
Както отбелязва режисьорът от съветски генезис: „ Прекарваме по-голямата част от времето си в подсъзнателни, кошмарни видения на воин, който не виждаме. Вместо това на сцената има две конфронтиращи се фигури, които водят под напрежение, ядосан и комплициран разговор. Това е разговор на човек със личните му секрети стремежи и страхове. С нещо, което даже не може да признае пред себе си – и в това време нещо, от което не може да се освободи, без да се лиши от живот. “
Действието тече по едно и също време в два проекта - този на непосредствената игра на актьорите на сцената, в който човешките фигури наподобяват нежни и несъвършени и този на симултанна видео-реалност, в която високотехнологични камери предават върху огромен екран над сцената крупни черно-бели фрагменти на актьорите, като натрапчиви и застрашително преобладаващи мисли, усеща и стремежи на настоящите лица. Художественият монтаж, който се прави на момента, специфичните резултати и самият мащаб на голямата мултимедия, основават чувството, че спектакъл и кино се сливат в едно.
Имахме опция да се докоснем до умна, надълбоко психическа и може би леко травматична драматургия на международно равнище, в която всеки знак има значение на галактика. Минималистична, само че доста точно премислена сценография, впечатляващо майсторско техническо осъществяване, надълбоко метафизичен текст, който предстои на разрастващи се с времето тълкования и безусловно феноменална игра на двамата артисти.
Това не е първият път, в който звездното дуо Малкович и Дапкунайте работи дружно. Двамата имат към този момент над 10 театрални и кино съдействия. И това е осезаемо на сцената, където се потапят в облиците с майсторско себеотдаване и сурова достоверност. Двамата с лекост сменят динамичността в разговора и си разменят местата на антагонист и протагонист, предавайки въздействащо себеразрушителната борба с вътрешните демони.
Ако фенът чака да си тръгне приповдигнато разтресен, огрян и трогнат, срещата с тази тежка, само че елементарна и откровена драматургия те оставя по-скоро леко комплициран и надълбоко умислен. В главата ти остават да кънтят и обособени изречения като: „ нежността те наранява на части, които не очакваш “, „ злонамереността те пази цялостен “, „ ядосай ми се, от кое място да черпя сили другояче “, „ какво, в случай че ви кажа, че тук ме задържа несигурността на вашите планове “, „ вярата, която трансформира всеки в дебитор “ и една от най-последните - „ срещаш гибелта от една светлина към друга “.
Интересно е, че вместо светлините в залата да светнат след края на постановката и да разсеят тъмнината от неизказаното на сцената, те останаха загасени по време на бурните овации от публиката.
Дори и цветята от Йорданка Фъндъкова и шефа на Народния спектакъл, Василев Василев, бяха поднесени на мрачно и за учудване на актьорите (но и на залата) с освиркване от публиката.
Парадоксално е, че българските фенове заплатиха най-високата цена за билет в цялото международно турне на постановката до момента. Но бързото разпродаване на билетите демонстрира и друго - апетит за международна просвета и бихме могли да се надяваме, че страната ни ще влезе в картата и на други постановки от сходна класа.
Руският режисьор Тимофей Кулябин е прочут със своя коренен метод към типичен писатели. Той е една от най-ярките звезди на своето потомство и макар младостта си, към този момент е неведнъж награждаван и приет в Европа и Русия.
Публичната му рецензия против нашествието на Русия в Украйна, която той изрази още при започване на войната, го накара да потърси леговище в Европа.
Снимки: Марис Морканс
" В самотата на памуковите полета " на Бернар-Мари Колтес, една от най-мистериозните в актуалното изкуство, е написана в стила на философския разговор от 18-и век. И в тъмнината на сцената театралният режисьор Тимофей Кулябин осветява неизказаните, потиснати и незаконни копнежи на героя, неразрешени от обществото.
Както отбелязва режисьорът от съветски генезис: „ Прекарваме по-голямата част от времето си в подсъзнателни, кошмарни видения на воин, който не виждаме. Вместо това на сцената има две конфронтиращи се фигури, които водят под напрежение, ядосан и комплициран разговор. Това е разговор на човек със личните му секрети стремежи и страхове. С нещо, което даже не може да признае пред себе си – и в това време нещо, от което не може да се освободи, без да се лиши от живот. “
Действието тече по едно и също време в два проекта - този на непосредствената игра на актьорите на сцената, в който човешките фигури наподобяват нежни и несъвършени и този на симултанна видео-реалност, в която високотехнологични камери предават върху огромен екран над сцената крупни черно-бели фрагменти на актьорите, като натрапчиви и застрашително преобладаващи мисли, усеща и стремежи на настоящите лица. Художественият монтаж, който се прави на момента, специфичните резултати и самият мащаб на голямата мултимедия, основават чувството, че спектакъл и кино се сливат в едно.
Имахме опция да се докоснем до умна, надълбоко психическа и може би леко травматична драматургия на международно равнище, в която всеки знак има значение на галактика. Минималистична, само че доста точно премислена сценография, впечатляващо майсторско техническо осъществяване, надълбоко метафизичен текст, който предстои на разрастващи се с времето тълкования и безусловно феноменална игра на двамата артисти.
Това не е първият път, в който звездното дуо Малкович и Дапкунайте работи дружно. Двамата имат към този момент над 10 театрални и кино съдействия. И това е осезаемо на сцената, където се потапят в облиците с майсторско себеотдаване и сурова достоверност. Двамата с лекост сменят динамичността в разговора и си разменят местата на антагонист и протагонист, предавайки въздействащо себеразрушителната борба с вътрешните демони.
Ако фенът чака да си тръгне приповдигнато разтресен, огрян и трогнат, срещата с тази тежка, само че елементарна и откровена драматургия те оставя по-скоро леко комплициран и надълбоко умислен. В главата ти остават да кънтят и обособени изречения като: „ нежността те наранява на части, които не очакваш “, „ злонамереността те пази цялостен “, „ ядосай ми се, от кое място да черпя сили другояче “, „ какво, в случай че ви кажа, че тук ме задържа несигурността на вашите планове “, „ вярата, която трансформира всеки в дебитор “ и една от най-последните - „ срещаш гибелта от една светлина към друга “.
Интересно е, че вместо светлините в залата да светнат след края на постановката и да разсеят тъмнината от неизказаното на сцената, те останаха загасени по време на бурните овации от публиката.
Дори и цветята от Йорданка Фъндъкова и шефа на Народния спектакъл, Василев Василев, бяха поднесени на мрачно и за учудване на актьорите (но и на залата) с освиркване от публиката.
Парадоксално е, че българските фенове заплатиха най-високата цена за билет в цялото международно турне на постановката до момента. Но бързото разпродаване на билетите демонстрира и друго - апетит за международна просвета и бихме могли да се надяваме, че страната ни ще влезе в картата и на други постановки от сходна класа.
Руският режисьор Тимофей Кулябин е прочут със своя коренен метод към типичен писатели. Той е една от най-ярките звезди на своето потомство и макар младостта си, към този момент е неведнъж награждаван и приет в Европа и Русия.
Публичната му рецензия против нашествието на Русия в Украйна, която той изрази още при започване на войната, го накара да потърси леговище в Европа.
Снимки: Марис Морканс
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ