И Плевенският театър ще танцува „Танцът Делхи“ на Вирипаев
Пиесата „ Танцът Делхи “ от Иван Вирипаев, която в края на 2017 година режисьорът Галин Стоев пръв в България сложи в Народния спектакъл, ще има нов прочит в Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радоев “ – Плевен. По превода на Галин Стоев в този момент работи младият режисьор Любослав Неделчев, роден 1993 година, а премиерата ще се състои на 10 май на камерна сцена „ Пан Бурянин “. Сценографията и костюмите са поверени на Николина Минчева, композитор е Давид Кокончев. В спектакъла вземат участие пет отлични актриси – Екатерина Стоянова, Йоана Кирчева, Камелия Хатиб, Надя Дердерян и Нина Горановски, и артистът Михаил Лудин, който алегорично наследява ролята от Владимир Карамазов.
„ Танцът Делхи “ (2010) е сценичен текст от седем елементи, в които едни и същи хора се срещат на едно и също място – стая за гости в болница. Това са седем истории за очевидците на един танц, роден от болката на света. Танц, който не би трябвало да се гледа, а да се слуша. Във всяка от тези истории някой губи собствен непосредствен, само че за лична изненада не изпитва нищо. След всяко придвижване, след всяко деяние, разбираме: болката не съществува. Тя е отражение, игра на мозъка, сенки на облаци върху вода. Смъртта не унищожава, тъй като, както споделя Сократ, тя е сън без сънища. Това, което остава, е единствената действителност: любовта – не като възприятие, а като същина, като пулс на вселената, означават от екипа на спектакъла.
Всеки воин изследва идентичността си – не като нещо стабилно, а като заблуда, разпадаща се маска, която в никакъв случай не доближава същността. Ролите се сменят, репликите се повтарят, само че остават „ празни “ – до момента в който не допрян любовта. „ Танцът Делхи “ е огромен роман за любовта, гибелта и трансформацията. История пъзел, „ прочетена “ от седем разнообразни ъгли.
Но този танц не е покруса – той е екзистенциална комедия, в която парадоксите на времето се огъват до парадокс. Смехът не идва макар болката, а поради нейното разтваряне.Когато осъзнаеш, че няма на какво да се надяваш, че нищо не би трябвало да се случи по избран метод, тогава най-накрая можеш да се смееш същински. И в този смях, в тази игра, в този танц, ти си свободен…
Това е честният спектакъл – не патетично празненство на страданието, а избавление през смеха. Театър, в който няма подправени сълзи и тежки жестове, а единствено разговор, който се трансформира в придвижване, което пък се трансформира в танц.
Иван Вирипаев, роден през 1974 година в Иркутск и понастоящем живеещ в Полша като отстъпник и критик на властта в Кремъл, е един от петимата най-поставяни модерни драматурзи в Европа. Създател на Teatr.doc, той е измежду водещите фигури на новата пробна вълна в съветската драматургия. За него театърът няма потребност от подправен възторг, а от почтен диалог. „ Вървим към нов вид връзка. Бих я нарекъл връзка сред сили и съзнания. Зрителят идва в театъра, тъй като има потребност от разговор, от жива противоположна връзка “, споделя Вирипаев. И когато разберем това, когато спрем да се опасяваме, да чакаме, да се вкопчваме, тогава можем да се смеем – тъй като сме свободни.
„ Танцът Делхи “ (2010) е сценичен текст от седем елементи, в които едни и същи хора се срещат на едно и също място – стая за гости в болница. Това са седем истории за очевидците на един танц, роден от болката на света. Танц, който не би трябвало да се гледа, а да се слуша. Във всяка от тези истории някой губи собствен непосредствен, само че за лична изненада не изпитва нищо. След всяко придвижване, след всяко деяние, разбираме: болката не съществува. Тя е отражение, игра на мозъка, сенки на облаци върху вода. Смъртта не унищожава, тъй като, както споделя Сократ, тя е сън без сънища. Това, което остава, е единствената действителност: любовта – не като възприятие, а като същина, като пулс на вселената, означават от екипа на спектакъла.
Всеки воин изследва идентичността си – не като нещо стабилно, а като заблуда, разпадаща се маска, която в никакъв случай не доближава същността. Ролите се сменят, репликите се повтарят, само че остават „ празни “ – до момента в който не допрян любовта. „ Танцът Делхи “ е огромен роман за любовта, гибелта и трансформацията. История пъзел, „ прочетена “ от седем разнообразни ъгли.
Но този танц не е покруса – той е екзистенциална комедия, в която парадоксите на времето се огъват до парадокс. Смехът не идва макар болката, а поради нейното разтваряне.Когато осъзнаеш, че няма на какво да се надяваш, че нищо не би трябвало да се случи по избран метод, тогава най-накрая можеш да се смееш същински. И в този смях, в тази игра, в този танц, ти си свободен…
Това е честният спектакъл – не патетично празненство на страданието, а избавление през смеха. Театър, в който няма подправени сълзи и тежки жестове, а единствено разговор, който се трансформира в придвижване, което пък се трансформира в танц.
Иван Вирипаев, роден през 1974 година в Иркутск и понастоящем живеещ в Полша като отстъпник и критик на властта в Кремъл, е един от петимата най-поставяни модерни драматурзи в Европа. Създател на Teatr.doc, той е измежду водещите фигури на новата пробна вълна в съветската драматургия. За него театърът няма потребност от подправен възторг, а от почтен диалог. „ Вървим към нов вид връзка. Бих я нарекъл връзка сред сили и съзнания. Зрителят идва в театъра, тъй като има потребност от разговор, от жива противоположна връзка “, споделя Вирипаев. И когато разберем това, когато спрем да се опасяваме, да чакаме, да се вкопчваме, тогава можем да се смеем – тъй като сме свободни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ