Спектакълът Хленч изследва ефекта от човешките терзания
Пиесата " Хленч " от Стивън Бъркоф ще има премиера на 30 и 31 януари, оповестяват от сцена " Дерида ", която е хазаин на събитието. Те дефинират представлението като трагикомедия и пиеса за терзанията.
Режисьор на спектакъла е Живко Желязков. Участват Дария Димитрова, Мартин Петков, Теодор Кисьов и Цвета Дойчева. Преводът е на Мадлен Чолакова, тон и музикална среда - Иван Шопов, осветяване и техническа реализация - Златимир Дивчев.
" Всички ние живеем в сянката на смъртен боязън - от рак, от СПИН, от заболявания, от безработица, от импотентност - боязън от страха, от черни, от бели, от полиция, от лихвени проценти, налози, паркинг санкции, от забравена имитация, от загуба на пари, от правене на доста пари, от това да оплешивееш, да затлъстееш, да погрознееш, да оглупееш, да си задръстен, да си срамежлив, да си необмислен - боязън коя уредба да купиш, боязън от ремонт на колата, на колелото, боязън от уроци по пиано, боязън от неуспех, боязън да не оставяш неприятно усещане, боязън от мощни, от това да си слаб, от изобличаване, боязън да не закъснееш за работа, да останеш без пенсия, без сигурност, боязън от стареене, боязън от гибелта, от война, от автомобилна злополука - боязън от слепота, от глухота - боязън да не би да не схванеш вица - боязън от грубияни, боязън да поемеш риска, боязън от плуване, от скачане, от гмуркане - боязън от болести, боязън от пренасяне, боязън да продаваш, боязън да купуваш - маниакален боязън от паяци, тъмни долапи, ножове, крадци, боязън от хора, купони, тълпи, боязън от умни хора, боязън от тъпаци, боязън да изкажеш мнение, боязън от дами, боязън от мъже, боязън от служители на реда, боязън от терзания - тази пиеса е отдадена на страхуващите се ", описват от екипа на " Хленч ".
Мартин Петков
" Хленч " е проучване на резултата от терзанията ни, от държащите ни будни, непрекъснати недоволства и страхове. Демон, който пие кръвта ни и изсмуква увереността ни. За тези, които не могат да живеят в сегашното, това е действителен и непосилен проблем. Ние непрекъснато сме заобиколени от голяма маса проблеми, които напълно не седят добродушно и да изчакат решение, а са подготвени всеки миг да се стоварят най-ненадейно, да изискат неотложно решение, да хленчат или да ни разхленчват, до момента в който не им обърнем нужното внимание, въпреки по този начин да проваляме всичко необходимо. Те са нашите подценени деца, родени от неразбираемите ни терзания. Може да ни се желае да ги разкараме, може да им крещим или да ги споделим с психиатър, може още с появяването им да ги давим в дрога, само че те постоянно се връщат по един или различен метод ", споделя създателят Стивън Бъркоф.
" Колко постоянно до момента в който приказваме, някъде вътре в нас върви още един - вътрешен монолог, от време на време с цел да ни направлява, от време на време с цел да ни защищава. В множеството случаи този монолог е по-честен от фрази на глас.
Ако можеше постоянно да изговаряме на глас всяка своя мисъл, какъв брой по-истински щяхме да поддържаме връзка. Хората са като ледени блокове, постепенно движещи се през океана на живота и рядко, в случай че въобще в миналото, разкриват същинската си същина ", прибавя той.
Дария Димитрова
Според Дария Димитрова този театър безспорно е един от най-вълнуващите планове, в които е взела участие до този миг. " Персонажите в пиесата и техните проблеми ме карат от ден на ден да мисля над това по какъв начин самичък ограничаваш живота си. Смаляваш се, мислиш си, че нямаш храброст да живееш както искаш, живееш в боязън какво ли ще си помислят за теб. Губиш свободата си, вярваш, че подобен какъвто си не си задоволителен, създаваш си заблуда и заживяваш в главата си. Ставаш неоткровен, трупаш яд, болежка, негодуваш. И всичко това поради неналичието на храброст просто да бъдеш ти. Но в действителност смелите хора не са тези, които не се опасяват, а тези, които вършат крачката макар страха ", споделя актрисата.
" С всеки нов план, който поемам, аз обичам да се провокирам и като човек, и като артист. Определено подобен е казусът и в “Хленч ” - където по един много необикновен, абсурден и смешен метод се приказва за много познати и засягащи всички нас тематики: за страха, самотата, неспособността да оцениш това, което имаш. Неспособността да бъдеш откровен ", споделя артистът Мартин Петков.
" Благодарен съм, че се срещам с този текст точно в този екип. Не единствено, че с всяка една подготовка откриваме нови и нови дълбини на текста и персонажите в него, само че и не стопираме да се забавляваме до момента в който го вършим. Вълнувам се, нямам самообладание да споделим това наше пътешестване и с публиката ", прибавя младият артист, станал прочут и ролята на Симката в сериала " Братя ".
Теодор Кисьов
" Когато бях дребен и пълен и трябваше да слабея, нашите ми споделиха да си избера един спорт, който да стартира да упражнявам. Избрах си шах, но към този момент не съм доста добър. Обичам стендъп и да хапвам. Също върша музика. Ей по този начин от досада и с положителни планове в множеството случаи. " Хленч " за мен е индикатор за стадия, в който се намират човешките взаимоотношения и какво се случва когато пренебрегваш себе си, с цел да влезеш в личната си рамка за благополучие ", разкрива Теодор Кисьов.
За Цвета Дойчева пиесата е роман за едно особено самостоятелно битие, чийто прочит търси преднамерено другия стилистичен метод през режисьорския взор. " Всички герои живеят в мислите си, задушени от публични порядки и персонални забрани и търсят отговори на изконни човешки въпроси. Тези създания поддържат непрекъснат двоен живот- с вътрешен дискурс и дискурс за приложимост от другите (външен) ", споделя тя.
Режисьор на спектакъла е Живко Желязков. Участват Дария Димитрова, Мартин Петков, Теодор Кисьов и Цвета Дойчева. Преводът е на Мадлен Чолакова, тон и музикална среда - Иван Шопов, осветяване и техническа реализация - Златимир Дивчев.
" Всички ние живеем в сянката на смъртен боязън - от рак, от СПИН, от заболявания, от безработица, от импотентност - боязън от страха, от черни, от бели, от полиция, от лихвени проценти, налози, паркинг санкции, от забравена имитация, от загуба на пари, от правене на доста пари, от това да оплешивееш, да затлъстееш, да погрознееш, да оглупееш, да си задръстен, да си срамежлив, да си необмислен - боязън коя уредба да купиш, боязън от ремонт на колата, на колелото, боязън от уроци по пиано, боязън от неуспех, боязън да не оставяш неприятно усещане, боязън от мощни, от това да си слаб, от изобличаване, боязън да не закъснееш за работа, да останеш без пенсия, без сигурност, боязън от стареене, боязън от гибелта, от война, от автомобилна злополука - боязън от слепота, от глухота - боязън да не би да не схванеш вица - боязън от грубияни, боязън да поемеш риска, боязън от плуване, от скачане, от гмуркане - боязън от болести, боязън от пренасяне, боязън да продаваш, боязън да купуваш - маниакален боязън от паяци, тъмни долапи, ножове, крадци, боязън от хора, купони, тълпи, боязън от умни хора, боязън от тъпаци, боязън да изкажеш мнение, боязън от дами, боязън от мъже, боязън от служители на реда, боязън от терзания - тази пиеса е отдадена на страхуващите се ", описват от екипа на " Хленч ".
Мартин Петков
" Хленч " е проучване на резултата от терзанията ни, от държащите ни будни, непрекъснати недоволства и страхове. Демон, който пие кръвта ни и изсмуква увереността ни. За тези, които не могат да живеят в сегашното, това е действителен и непосилен проблем. Ние непрекъснато сме заобиколени от голяма маса проблеми, които напълно не седят добродушно и да изчакат решение, а са подготвени всеки миг да се стоварят най-ненадейно, да изискат неотложно решение, да хленчат или да ни разхленчват, до момента в който не им обърнем нужното внимание, въпреки по този начин да проваляме всичко необходимо. Те са нашите подценени деца, родени от неразбираемите ни терзания. Може да ни се желае да ги разкараме, може да им крещим или да ги споделим с психиатър, може още с появяването им да ги давим в дрога, само че те постоянно се връщат по един или различен метод ", споделя създателят Стивън Бъркоф.
" Колко постоянно до момента в който приказваме, някъде вътре в нас върви още един - вътрешен монолог, от време на време с цел да ни направлява, от време на време с цел да ни защищава. В множеството случаи този монолог е по-честен от фрази на глас.
Ако можеше постоянно да изговаряме на глас всяка своя мисъл, какъв брой по-истински щяхме да поддържаме връзка. Хората са като ледени блокове, постепенно движещи се през океана на живота и рядко, в случай че въобще в миналото, разкриват същинската си същина ", прибавя той.
Дария Димитрова
Според Дария Димитрова този театър безспорно е един от най-вълнуващите планове, в които е взела участие до този миг. " Персонажите в пиесата и техните проблеми ме карат от ден на ден да мисля над това по какъв начин самичък ограничаваш живота си. Смаляваш се, мислиш си, че нямаш храброст да живееш както искаш, живееш в боязън какво ли ще си помислят за теб. Губиш свободата си, вярваш, че подобен какъвто си не си задоволителен, създаваш си заблуда и заживяваш в главата си. Ставаш неоткровен, трупаш яд, болежка, негодуваш. И всичко това поради неналичието на храброст просто да бъдеш ти. Но в действителност смелите хора не са тези, които не се опасяват, а тези, които вършат крачката макар страха ", споделя актрисата.
" С всеки нов план, който поемам, аз обичам да се провокирам и като човек, и като артист. Определено подобен е казусът и в “Хленч ” - където по един много необикновен, абсурден и смешен метод се приказва за много познати и засягащи всички нас тематики: за страха, самотата, неспособността да оцениш това, което имаш. Неспособността да бъдеш откровен ", споделя артистът Мартин Петков.
" Благодарен съм, че се срещам с този текст точно в този екип. Не единствено, че с всяка една подготовка откриваме нови и нови дълбини на текста и персонажите в него, само че и не стопираме да се забавляваме до момента в който го вършим. Вълнувам се, нямам самообладание да споделим това наше пътешестване и с публиката ", прибавя младият артист, станал прочут и ролята на Симката в сериала " Братя ".
Теодор Кисьов
" Когато бях дребен и пълен и трябваше да слабея, нашите ми споделиха да си избера един спорт, който да стартира да упражнявам. Избрах си шах, но към този момент не съм доста добър. Обичам стендъп и да хапвам. Също върша музика. Ей по този начин от досада и с положителни планове в множеството случаи. " Хленч " за мен е индикатор за стадия, в който се намират човешките взаимоотношения и какво се случва когато пренебрегваш себе си, с цел да влезеш в личната си рамка за благополучие ", разкрива Теодор Кисьов.
За Цвета Дойчева пиесата е роман за едно особено самостоятелно битие, чийто прочит търси преднамерено другия стилистичен метод през режисьорския взор. " Всички герои живеят в мислите си, задушени от публични порядки и персонални забрани и търсят отговори на изконни човешки въпроси. Тези създания поддържат непрекъснат двоен живот- с вътрешен дискурс и дискурс за приложимост от другите (външен) ", споделя тя.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ