Ето как числото 3.14 получава названието „пи“
“Пи “ – едно от най-популярните цифри. Използва се за изчисление на обиколката и лицето на кръг. „ Пи “ репрезентира цифрата 3.14159… – число, което има безконечен брой знаци след десетичната си запетая. И защото няма предсказуем модел на числата, в никакъв случай не можем да знаем всички.
През математическата история, един от най-големите проблеми бил да се пресметне съотношението сред обиколката и диаметъра на кръга. Уилям Скааф един път споделя: „ Вероятно ниой различен математически знак не е бил обкръжен от толкоз тайнственост, романтизъм, недоразумение и човешки интерес, както цифрата „ пи “.
Важността на „ пи “ е разбирана от хората още преди 4000 години. Вавилонците и египтяните са хората, които първи стартират да го употребяват. Говори се даже, че точно те са откривателите му. Не е ясно по какъв начин тези нации са разкрили цифрата, само че някои източници настояват, че те просто са нарисували няколко кръга и са измерили обиколката и диаметъра му благодарение на въжета. Те употребяват този способ и откриват, че „ пи “ е малко по-голямо от 3 и стартират да употребяват 3.125 като негова стойност. Едва по-късно древногръцкият математик Архимед, който живял през 3 век прочие Хр. и е считан за най-великия математик на античния свят, прави първите действителни и обстойни пресмятания на цифрата и в действителност има най-голяма заслуга в откриването му.
Само 2 века след гибелта на Архимед, светът претърпява крах във връзка с числата и математиката – светът стартира да брои годините наопаки – от 0 до 1000, а по-късно арабите развиват в допълнение математиката и включват в нея и тригонометрията.
Въпреки че индо-арабската бройна система, както е позната в днешно време, е показана на Европа от Герберт д‘Уарийак (който става папа Силвестър II през 999 година) още през 10 век, а по-късно и от Фибоначи при започване на 13 век, Европа постепенно усвоява тези свои познания, пробвайки се да балансира сред напредъка си в науката и търговията.
Едва през 1665 година сър Исак Нютон записва 16 цифри на „ пи “ като по-късно споделя, че се е чувствал компрометиран от това какъв брой време е работил по цифрата, тъй като щяло да наподобява сякаш си няма друга работа.
Налага се да изминат 2 века от откритието на Архимед, с цел да се появи и името „ пи “. С други думи – гръцката писмен знак „ пи “, служеща за обозначение на цифрата, не е определена от откривателя му Архимед. Британският математик Уилиям Джоунс среща гръцката писмен знак и признака й през 1706, а швейцарския математик Леонард Ойлер, който работи за Екатерина Велика, я разпространява.
Той взема решение, че гръцката писмен знак Pi наподобява ужасно доста на британската писмен знак P, с което се значи периметъра на кръга и по тази причина смята, че точно тя е най-хубавият знак, с който би могло да се означи цифрата 3.14.
В началото на 20 век хората знаеха към 500 числа от „ пи “. Сега, с напредването на компютърните технологии, които превзеха математическия свят и разрешиха на математиците да подобрят и даже надградят знанията си, към този момент знаем към 6 милиарда от числата след десетичната му запетая. Кой знае какво ни чака в бъдещето и какъв брой повече информация бихме могли да съберем за цифрата „ пи “ през идващите години?
