Образованието, което ни е нужно
/Пглед.инфо/ Стане ли дума за обучение през последните години непрестанно се приказва за стандарти. Стандартите са хубаво нещо- те дават опция да почувстваш силата на закона, дават опция да усетиш поддръжката на обществото и в последна сметка дават гаранция, че това което правиш е утвърдено от обществото.
Но, установяването на стандартите във връзка с това каква информация да се дава на учениците е развой дълъг и от време на време лъкатушещ сред главните човешки потребности и конюнктурата на момента. Политическа и икономическа. В някои сфери от живота тези съмнения не се усещат по този начин мощно, само че в региона на образованието те са от време на време стряскащи с непрекъснато изменящите се условия към учители и възпитаници. И в началното обучение, и в междинното обучение, и в университетското обучение. Но, в тази ситуация ми се желае да обърнем внимание на главното или учебното обучение. Използвам „ главно “ като разбиране, само че то в действителност се разделя на три части- начално, приблизително и гимназия. В другите години и в другите европейски страни това разделяне е било друго. Но, то постоянно има за задача еднакъв процес- детето влиза в учебно заведение с цел да получи информация, нужна му за живота. Отначало научава съществени неща като роден език и математика. А по-късно към тези познания се прибавят и точните науки, и филантропичните науки. И така- досега, в който това дете реши дали да стартира работа или да продължи да се учи в университета. На това място ползите на тези разнообразни групи се разделят и това по-късно бележи и някакъв вид разделяне в обществото. Но, през днешния ден това не е по този начин значително както е било преди 100 или петдесет години.
До тук нищо ново – както казахме тези стъпки, разнообразни в другите десетилетия на деветнайсети и двайсети век, когато се оформят актуалните просветителни системи, са съвсем идентични за другите европейски страни. Но, идва един миг в който този младеж, който е приключил някаква степен на обучение влиза в обществото със своите знания и трудови привички и стартира да търси мястото си в това общество. Тук към този момент са нужни освен информация и познание по обособените науки, само че и съществени знания за човешкото общество. Всъщност, положителното обучение си личи тъкмо в това- информацията, която се заучава в първите години на образованието сама по себе си не е задоволителна, с цел да образува нужното познание. Житейското познание изисква както информация, по този начин и умеене за живот в обществото.
Всъщност, най-важните качества, които през днешния ден се изискват от всеки младеж са освен дипломата от образованието и някаква добита информация, която към този момент може да се получи за броени минути от интернет. Най-важните качества се систематизират в характера. Не инцидентно в доста огромни компании с изключение на от дипломата се интересуват от избрани качества, онагледяващи характера. Защото човек се образова цялостен живот, само че характерът се образува още от началото на образованието – от първи клас.
Ето това е фактът, който съгласно мен най-вече тежи на нашите възпитаници които през последните години кой знае за какво са непрестанно заклеймявани като функционално необразовани. С други думи, носещи избрана информация само че не умеещи да я употребяват. По този мотив някои преподаватели започнаха да приказват за интердисциплинарно обучение- с други думи, учителят влиза в клас и споделя освен урока по история или география, а се пробва да свърже обособените предмети в една тематика като разхожда любознателните възпитаници и през историята, и през географията, и през литературата като от самото начало се стреми да придаде на тези познания на практика темперамент. Звучи отлично, само че да си помислим какъв брой учители от тези петдесет хиляди работещи в учебните заведения могат да се оправят с сходно предизвикателство, което е на границата на знанията и уменията на доста добре готови професори в университета.
Аз мисля, че изходът към намирането на най-хубавото обучение би трябвало да се търси в по-различна посока. Разбира се, не недооценявам новите и амбициозни проекти които някои учители биха могли да употребяват в своята работа. Но когато приказваме за всеобщото обучение би трябвало да въведем в началното учебно заведение нещо, което като че ли не свети и не звучи като откривателство. Но има силата, като лостът на Галилей, да преобърне житейските умения на нашите възпитаници. Става дума за трите съществени знания, които нашите деца би трябвало да получават още в първите класове на началното учебно заведение. Това са познания за обществото, знания за културните процеси и спортни умения. Само ще допълня като информация, че в Сингапур една страна която се издигна единствено и само с помощта на изключителното отношение към образованието, децата не могат да завършат гимназия в случай че нямат в дипломата си следните три предмета:
Изкуство
Спорт
Помощ за обществото.
Тези предмети се учат през цялото образование и нямат оценки. Не става дума, че децата би трябвало обезателно да станат спортни първенци, да бъдат блестящи актьори или обществени служащи. Но те се учат да практикуват някакъв спорт съществено и задълбочено за да могат по-късно да го практикуват цялостен живот. Опитват се да се приобщават към изкуството като свирят, пеят, рисуват или играят в любителски спектакли. И обезателно отделят проведено време с цел да помагат- в домове за остарели хора, в лечебни заведения, в детски домове. Така те израстват пълноценно ангажирани с проблемите на обществото и чрез това образование построяват своите характери като се пробват да заобикалят всички свои неприятни привички, пристрастия или експанзия. Каквито явно всички ние, хората, притежаваме. Но когато детето е облагородено от опитите в изкуството или в помощта към другите, тогава е доста евентуално то да израсне като добър член на обществото. А по-късно и да употребява по предопределение полученото обучение.
Спомням си, че в шведския град Упсала попаднахме на доста забавна процедура в градската библиотека. Там беше отделено особено място за майки с дребни деца. На моя въпрос какво вършат бебетата в библиотеката служителките ни дадоха отговор, че когато тези деца свикнат да идват от дребни в библиотеката те ще знаят като пораснат че това е най-хубавото място за тях. Спомних си го тези дни до момента в който работех в Народната библиотека. Стана ми тъжно когато видях, че в залата в която преди години всичко беше заето и трябваше да се чака с цел да се освободи място, в този момент седяха няколко души, най-вече пенсионери. Даже кафенето което преди години колкото да побираше искащите да си починат, в този момент е затворено тъй като няма гости. Става дума за Народната библиотека- свято място. Но единствено на думи!
И още нещо. От първи клас нашите деца би трябвало да заучават главните постулати на демократичния живот- правилата на правовата страна и християнския морал (взимам го като условно понятие). Които споделят, че положителното и неприятното са ясно избрани и не би трябвало да се бъркат. И когато пораснат, те ще знаят че не може неприятното да бъде положително даже когато по този начин го показват някои политици или общественици. Или даже техните близки! И ще се борят положителното да победи в техния живот. Това прочее е и най-хубавата инвестиция против корупцията. Защото корупцията има място в тези общества, в които понятията „ Зло “ и „ Добро “ са мощно оцветени от разнообразни епитети, партийни пристрастия и роднински оценки.
Преди години Г.Г.Маркес беше споделил във връзка на проблемите на обществото в Колумбия (която прочее постоянно е била демократична държава- избирала е демократично президенти, въпреки че по-късно от време на време са ги е убивали!): „ Процъфтяваше концепцията, че законът е най-сериозната спънка за щастието, че не си заслужава да знаеш да четеш и пишеш, че по-добре и по-сигурно се живее като нарушител, в сравнение с като законопослушен жител. Накратко, обществото бе обществено покварено “.
И по тази причина там са процъфтявали корупцията, мафията и общественото зло. В такава атмосфера никоя правосъдна система няма да може да почисти обществото от корупция и никаква правосъдна система не може да въздаде правораздаване. А без това обществото просто не може да съществува. Или най-малко това общество, за което към този момент дълги години си мечтаем.
Връщам се от там, от кое място започнах- каква би трябвало да бъде главната задача на образованието в България. Както във всяка друга европейска страна, главното обучение би трябвало да даде на учениците път към знанието. Но, както към този момент отбелязахме, знанието не е единствено информация, само че също по този начин и умеене да се употребява тази информация в полза на обществото. Стигаме до главната потребност на българското образование- да даде на учениците такава основа за основаване на темперамент и светоглед, които биха построили от тях положителни жители и същински българи.
Струва ми се, защото започнахме със стандартите, че точно в това отношение не е нужно занапред да сътворяваме стандарти- задоволително е да си спомним за традициите в българското обучение от последните двеста години, които постоянно са учели младежите на почтеност, почитание към фамилията и ценене на законите. Ако успеем да вкараме тези елементарни понятия в някаква програмна скица още от първи клас – след единайсет години ще имаме младежи, които навлезли в публичния живот ще се борят с корупцията и ще пазят българското общество.
Просто е!
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8200Проф. Нако Стефанов: Приносът на КНР за световното развиване в актуалната епохаАлтернативен Поглед10099Зорница Илиева: Китайският гамбит в построявания нов ред по светаАлтернативен Поглед14037Д-р Владимир Трифонов: Доброволното повреждане на Съюз на съветските социалистически републики създе единствен и неповторим еднополюсен святАлтернативен Поглед16730Д-р Владимир Трифонов: Аз съм черноглед, че може да се стигне до някаква форма на помирение в УкрайнаАлтернативен Поглед10198Китайската рационализация основава нови шансове за развиване на светаАлтернативен Поглед102956Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към Русия
Източник: pogled.info
Но, установяването на стандартите във връзка с това каква информация да се дава на учениците е развой дълъг и от време на време лъкатушещ сред главните човешки потребности и конюнктурата на момента. Политическа и икономическа. В някои сфери от живота тези съмнения не се усещат по този начин мощно, само че в региона на образованието те са от време на време стряскащи с непрекъснато изменящите се условия към учители и възпитаници. И в началното обучение, и в междинното обучение, и в университетското обучение. Но, в тази ситуация ми се желае да обърнем внимание на главното или учебното обучение. Използвам „ главно “ като разбиране, само че то в действителност се разделя на три части- начално, приблизително и гимназия. В другите години и в другите европейски страни това разделяне е било друго. Но, то постоянно има за задача еднакъв процес- детето влиза в учебно заведение с цел да получи информация, нужна му за живота. Отначало научава съществени неща като роден език и математика. А по-късно към тези познания се прибавят и точните науки, и филантропичните науки. И така- досега, в който това дете реши дали да стартира работа или да продължи да се учи в университета. На това място ползите на тези разнообразни групи се разделят и това по-късно бележи и някакъв вид разделяне в обществото. Но, през днешния ден това не е по този начин значително както е било преди 100 или петдесет години.
До тук нищо ново – както казахме тези стъпки, разнообразни в другите десетилетия на деветнайсети и двайсети век, когато се оформят актуалните просветителни системи, са съвсем идентични за другите европейски страни. Но, идва един миг в който този младеж, който е приключил някаква степен на обучение влиза в обществото със своите знания и трудови привички и стартира да търси мястото си в това общество. Тук към този момент са нужни освен информация и познание по обособените науки, само че и съществени знания за човешкото общество. Всъщност, положителното обучение си личи тъкмо в това- информацията, която се заучава в първите години на образованието сама по себе си не е задоволителна, с цел да образува нужното познание. Житейското познание изисква както информация, по този начин и умеене за живот в обществото.
Всъщност, най-важните качества, които през днешния ден се изискват от всеки младеж са освен дипломата от образованието и някаква добита информация, която към този момент може да се получи за броени минути от интернет. Най-важните качества се систематизират в характера. Не инцидентно в доста огромни компании с изключение на от дипломата се интересуват от избрани качества, онагледяващи характера. Защото човек се образова цялостен живот, само че характерът се образува още от началото на образованието – от първи клас.
Ето това е фактът, който съгласно мен най-вече тежи на нашите възпитаници които през последните години кой знае за какво са непрестанно заклеймявани като функционално необразовани. С други думи, носещи избрана информация само че не умеещи да я употребяват. По този мотив някои преподаватели започнаха да приказват за интердисциплинарно обучение- с други думи, учителят влиза в клас и споделя освен урока по история или география, а се пробва да свърже обособените предмети в една тематика като разхожда любознателните възпитаници и през историята, и през географията, и през литературата като от самото начало се стреми да придаде на тези познания на практика темперамент. Звучи отлично, само че да си помислим какъв брой учители от тези петдесет хиляди работещи в учебните заведения могат да се оправят с сходно предизвикателство, което е на границата на знанията и уменията на доста добре готови професори в университета.
Аз мисля, че изходът към намирането на най-хубавото обучение би трябвало да се търси в по-различна посока. Разбира се, не недооценявам новите и амбициозни проекти които някои учители биха могли да употребяват в своята работа. Но когато приказваме за всеобщото обучение би трябвало да въведем в началното учебно заведение нещо, което като че ли не свети и не звучи като откривателство. Но има силата, като лостът на Галилей, да преобърне житейските умения на нашите възпитаници. Става дума за трите съществени знания, които нашите деца би трябвало да получават още в първите класове на началното учебно заведение. Това са познания за обществото, знания за културните процеси и спортни умения. Само ще допълня като информация, че в Сингапур една страна която се издигна единствено и само с помощта на изключителното отношение към образованието, децата не могат да завършат гимназия в случай че нямат в дипломата си следните три предмета:
Изкуство
Спорт
Помощ за обществото.
Тези предмети се учат през цялото образование и нямат оценки. Не става дума, че децата би трябвало обезателно да станат спортни първенци, да бъдат блестящи актьори или обществени служащи. Но те се учат да практикуват някакъв спорт съществено и задълбочено за да могат по-късно да го практикуват цялостен живот. Опитват се да се приобщават към изкуството като свирят, пеят, рисуват или играят в любителски спектакли. И обезателно отделят проведено време с цел да помагат- в домове за остарели хора, в лечебни заведения, в детски домове. Така те израстват пълноценно ангажирани с проблемите на обществото и чрез това образование построяват своите характери като се пробват да заобикалят всички свои неприятни привички, пристрастия или експанзия. Каквито явно всички ние, хората, притежаваме. Но когато детето е облагородено от опитите в изкуството или в помощта към другите, тогава е доста евентуално то да израсне като добър член на обществото. А по-късно и да употребява по предопределение полученото обучение.
Спомням си, че в шведския град Упсала попаднахме на доста забавна процедура в градската библиотека. Там беше отделено особено място за майки с дребни деца. На моя въпрос какво вършат бебетата в библиотеката служителките ни дадоха отговор, че когато тези деца свикнат да идват от дребни в библиотеката те ще знаят като пораснат че това е най-хубавото място за тях. Спомних си го тези дни до момента в който работех в Народната библиотека. Стана ми тъжно когато видях, че в залата в която преди години всичко беше заето и трябваше да се чака с цел да се освободи място, в този момент седяха няколко души, най-вече пенсионери. Даже кафенето което преди години колкото да побираше искащите да си починат, в този момент е затворено тъй като няма гости. Става дума за Народната библиотека- свято място. Но единствено на думи!
И още нещо. От първи клас нашите деца би трябвало да заучават главните постулати на демократичния живот- правилата на правовата страна и християнския морал (взимам го като условно понятие). Които споделят, че положителното и неприятното са ясно избрани и не би трябвало да се бъркат. И когато пораснат, те ще знаят че не може неприятното да бъде положително даже когато по този начин го показват някои политици или общественици. Или даже техните близки! И ще се борят положителното да победи в техния живот. Това прочее е и най-хубавата инвестиция против корупцията. Защото корупцията има място в тези общества, в които понятията „ Зло “ и „ Добро “ са мощно оцветени от разнообразни епитети, партийни пристрастия и роднински оценки.
Преди години Г.Г.Маркес беше споделил във връзка на проблемите на обществото в Колумбия (която прочее постоянно е била демократична държава- избирала е демократично президенти, въпреки че по-късно от време на време са ги е убивали!): „ Процъфтяваше концепцията, че законът е най-сериозната спънка за щастието, че не си заслужава да знаеш да четеш и пишеш, че по-добре и по-сигурно се живее като нарушител, в сравнение с като законопослушен жител. Накратко, обществото бе обществено покварено “.
И по тази причина там са процъфтявали корупцията, мафията и общественото зло. В такава атмосфера никоя правосъдна система няма да може да почисти обществото от корупция и никаква правосъдна система не може да въздаде правораздаване. А без това обществото просто не може да съществува. Или най-малко това общество, за което към този момент дълги години си мечтаем.
Връщам се от там, от кое място започнах- каква би трябвало да бъде главната задача на образованието в България. Както във всяка друга европейска страна, главното обучение би трябвало да даде на учениците път към знанието. Но, както към този момент отбелязахме, знанието не е единствено информация, само че също по този начин и умеене да се употребява тази информация в полза на обществото. Стигаме до главната потребност на българското образование- да даде на учениците такава основа за основаване на темперамент и светоглед, които биха построили от тях положителни жители и същински българи.
Струва ми се, защото започнахме със стандартите, че точно в това отношение не е нужно занапред да сътворяваме стандарти- задоволително е да си спомним за традициите в българското обучение от последните двеста години, които постоянно са учели младежите на почтеност, почитание към фамилията и ценене на законите. Ако успеем да вкараме тези елементарни понятия в някаква програмна скица още от първи клас – след единайсет години ще имаме младежи, които навлезли в публичния живот ще се борят с корупцията и ще пазят българското общество.
Просто е!
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8200Проф. Нако Стефанов: Приносът на КНР за световното развиване в актуалната епохаАлтернативен Поглед10099Зорница Илиева: Китайският гамбит в построявания нов ред по светаАлтернативен Поглед14037Д-р Владимир Трифонов: Доброволното повреждане на Съюз на съветските социалистически републики създе единствен и неповторим еднополюсен святАлтернативен Поглед16730Д-р Владимир Трифонов: Аз съм черноглед, че може да се стигне до някаква форма на помирение в УкрайнаАлтернативен Поглед10198Китайската рационализация основава нови шансове за развиване на светаАлтернативен Поглед102956Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към Русия
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ