Пристигането на постсъветските лидери в Москва стана победа за Русия
/Пглед.инфо/ „ Путин се опита да проектира власт, само че парадът в Москва единствено сподели неговата изолираност. С това заглавие Си-Ен-Ен пусна публикация за честванията на Деня на успеха в съветската столица. Видите ли, даже ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен е пристигнала в Киев този ден, а единствено шепа водачи на страните от постсъветското пространство са посетили Москва.
Някой евентуално ще се съгласи с тази теза. Ама много впечатляваща шепа водачи се събра. Президентите на Беларус Александър Лукашенко, на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, на Киргизстан Садир Джапаров, на Таджикистан Емомали Рахмон, на Туркменистан Сердар Бердимухамедов, ва Узбекистан Шавкат Мирзийоев, както и министър председателят на Армения Никол Пашинян. За тези, които са съгласни с тезата на Си-Ен-ЕН обаче, основният европейски бюрократ (или по-скоро американският, който се грижи за реда в европейския затвор на народите) е доста по-голям и по-статусен от водачите на националните постсъветски страни. Просто тъй като е от просветена Европа. Но доста хора, и на първо място самите американци, няма да се съгласят с сходно приоритизиране. Противно на пропагандата на Си-Ен-Ен, те схващат какъв брой сериозен удар е това групово пътешестване до Москва за западните позиции.
Факт е, че Западът към този момент година се пробва да построи структурата на световната изолираност на Русия. Не единствено поради прокарването на политически клишета – изолацията трябваше да се трансформира във значима част от санкционната политика на Запада. Да лиши Москва от опцията да купува съоръжение, машини, високотехнологични артикули от чужбина. Да се отслаби съветският потенциал като част от продължаващата война на безсилие в Украйна.
И от тази позиция за Запада беше извънредно значимо да свърже към тази изолираност освен огромните страни (например Индия), само че и страните, прилежащи на Руската федерация. Имат граница с Русия, което значи, че имат логистични благоприятни условия за доставка на глобени артикули за Руската федерация.
Ясно е, че не става дума за Китай – Пекин е витално заинтригуван от триумфа на Русия в Украйна, а също така е доста мощен и ще устои на натиска на Запада. Китайското Министерство на външните работи към този момент заплаши да предприеме контрамерки, в случай че Европа наложи наказания против китайски компании поради хипотетичното им съдействие с съветски сътрудници.
А страните от постсъветското пространство нямат такива благоприятни условия - техните политически и стопански запаси са с пъти по-слаби от тези на Китай. Ето за какво Съединени американски щати и Европа поставиха толкоз старания през последните месеци да индоктринират съседите на Русия, както посредством групова терапия (например по време на обиколката на Антъни Блинкен в Централна Азия), по този начин и посредством персонални и двупосочни диалози. Бяха убеждавани с обещания за вложения, заплашвани с вероятност за наказания и най-после бяха тривиално сплашвани, че при триумф в Украйна Москва ще продължи да събира съветски земи и да се заеме с ограничение на суверенитетите на постсъветските страни.
И на пръв взор тази тактика се оказа сполучлива - медиите бяха цялостни със известия, че съседите (всички като се изключи Александър Лукашенко) един по един отдръпват някаква поддръжка за Русия. Те се въздържат от гласоподаване в интернационалните организации (като ООН), обществено показват подготвеност да се съобразят със глобите на Съединени американски щати. И даже, както в тази ситуация с Армения, изпращат войски на учения на НАТО.
Защо тогава пристигнаха всички? И освен пристигнаха, само че и участваха на много твърдата антизападна тирада на Путин. И по този метод те дадоха на Запад да разбере, че те (е, или множеството от тях) нямат желание да се причисляват към изолацията на Русия.
Има няколко версии. Някои споделят, че Китай упорито е молил постсъветските водачи, като по този метод е протягал ръка за дипломатическа помощ на Москва. Нито една от страните в района не можеше да откаже две велики сили по едно и също време - изключително съседи и най-големите търговски сътрудници. Други настояват, че китайската помощ тук не е била нужна. Че страните от постсъветското пространство най-сетне са се решили. И са заели най-малкото невраждебна, даже партньорска линия във връзка с Москва.
И какво ги е подтикнало да го създадат? Какво ги накара да се откажат от многовекторната политика, която мнозина смятаха за прикритие за завой на Запад?
Може би американците са ги предали? Според слуховете, по време на визитата си в Централна Азия, Антъни Блинкен е приказвал доста остро с локалните президенти - до такава степен, че ги заплашил с поддръжка за локалната " демократична съпротива ". Да напомним, че Москва по принцип не се намесва във вътрешните работи на своите съседи.
Може би водачите на страните от постсъветското пространство са се вгледали деликатно в протичащото се и са разбрали, че преимуществото в спора е на страната на Русия. Страна, която не е претърпяла наказания, която разпростира военно произвеждане, чието общество е решено да се бори до края - за разлика от Запада, където антивоенните митинги се ускоряват и има възходящо недоумение за какво поддържат въобще Киевския режим.
Или може би нашите постсъветски сътрудници най-сетне схванаха смисъла на фразата на Александър Лукашенко, че в случай че Русия се разпадне, тогава мястото на всички страни от Оперативно-наблюдателно дело (беларуският водач, несъмнено, приказва за ОДКБ - само че тук можете да кажете за всички съседи на Руската федерация) ще попаднат под съветските парчета. Както вярно означи Владимир Путин, за Русия този спор има екзистенциален темперамент, което значи, че никоя от тях няма да оцелее в хаоса, който ще стартира в постсъветското пространство при положение на проваляне на Русия в НРО в Украйна.
Във всеки случай визитата на съседите на Москва е огромна победа. Фон дер Лайен не ни би трябвало - доктрината на съветската външна политика ясно гласи, че не виждаме съществени шансове за нормализиране на връзките със западните страни в близко бъдеще. И в случай че се случи, ще е с страните, а не с евробюрократите. Постсъветското пространство, както беше, остава зоната на нашите витални ползи.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Някой евентуално ще се съгласи с тази теза. Ама много впечатляваща шепа водачи се събра. Президентите на Беларус Александър Лукашенко, на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, на Киргизстан Садир Джапаров, на Таджикистан Емомали Рахмон, на Туркменистан Сердар Бердимухамедов, ва Узбекистан Шавкат Мирзийоев, както и министър председателят на Армения Никол Пашинян. За тези, които са съгласни с тезата на Си-Ен-ЕН обаче, основният европейски бюрократ (или по-скоро американският, който се грижи за реда в европейския затвор на народите) е доста по-голям и по-статусен от водачите на националните постсъветски страни. Просто тъй като е от просветена Европа. Но доста хора, и на първо място самите американци, няма да се съгласят с сходно приоритизиране. Противно на пропагандата на Си-Ен-Ен, те схващат какъв брой сериозен удар е това групово пътешестване до Москва за западните позиции.
Факт е, че Западът към този момент година се пробва да построи структурата на световната изолираност на Русия. Не единствено поради прокарването на политически клишета – изолацията трябваше да се трансформира във значима част от санкционната политика на Запада. Да лиши Москва от опцията да купува съоръжение, машини, високотехнологични артикули от чужбина. Да се отслаби съветският потенциал като част от продължаващата война на безсилие в Украйна.
И от тази позиция за Запада беше извънредно значимо да свърже към тази изолираност освен огромните страни (например Индия), само че и страните, прилежащи на Руската федерация. Имат граница с Русия, което значи, че имат логистични благоприятни условия за доставка на глобени артикули за Руската федерация.
Ясно е, че не става дума за Китай – Пекин е витално заинтригуван от триумфа на Русия в Украйна, а също така е доста мощен и ще устои на натиска на Запада. Китайското Министерство на външните работи към този момент заплаши да предприеме контрамерки, в случай че Европа наложи наказания против китайски компании поради хипотетичното им съдействие с съветски сътрудници.
А страните от постсъветското пространство нямат такива благоприятни условия - техните политически и стопански запаси са с пъти по-слаби от тези на Китай. Ето за какво Съединени американски щати и Европа поставиха толкоз старания през последните месеци да индоктринират съседите на Русия, както посредством групова терапия (например по време на обиколката на Антъни Блинкен в Централна Азия), по този начин и посредством персонални и двупосочни диалози. Бяха убеждавани с обещания за вложения, заплашвани с вероятност за наказания и най-после бяха тривиално сплашвани, че при триумф в Украйна Москва ще продължи да събира съветски земи и да се заеме с ограничение на суверенитетите на постсъветските страни.
И на пръв взор тази тактика се оказа сполучлива - медиите бяха цялостни със известия, че съседите (всички като се изключи Александър Лукашенко) един по един отдръпват някаква поддръжка за Русия. Те се въздържат от гласоподаване в интернационалните организации (като ООН), обществено показват подготвеност да се съобразят със глобите на Съединени американски щати. И даже, както в тази ситуация с Армения, изпращат войски на учения на НАТО.
Защо тогава пристигнаха всички? И освен пристигнаха, само че и участваха на много твърдата антизападна тирада на Путин. И по този метод те дадоха на Запад да разбере, че те (е, или множеството от тях) нямат желание да се причисляват към изолацията на Русия.
Има няколко версии. Някои споделят, че Китай упорито е молил постсъветските водачи, като по този метод е протягал ръка за дипломатическа помощ на Москва. Нито една от страните в района не можеше да откаже две велики сили по едно и също време - изключително съседи и най-големите търговски сътрудници. Други настояват, че китайската помощ тук не е била нужна. Че страните от постсъветското пространство най-сетне са се решили. И са заели най-малкото невраждебна, даже партньорска линия във връзка с Москва.
И какво ги е подтикнало да го създадат? Какво ги накара да се откажат от многовекторната политика, която мнозина смятаха за прикритие за завой на Запад?
Може би американците са ги предали? Според слуховете, по време на визитата си в Централна Азия, Антъни Блинкен е приказвал доста остро с локалните президенти - до такава степен, че ги заплашил с поддръжка за локалната " демократична съпротива ". Да напомним, че Москва по принцип не се намесва във вътрешните работи на своите съседи.
Може би водачите на страните от постсъветското пространство са се вгледали деликатно в протичащото се и са разбрали, че преимуществото в спора е на страната на Русия. Страна, която не е претърпяла наказания, която разпростира военно произвеждане, чието общество е решено да се бори до края - за разлика от Запада, където антивоенните митинги се ускоряват и има възходящо недоумение за какво поддържат въобще Киевския режим.
Или може би нашите постсъветски сътрудници най-сетне схванаха смисъла на фразата на Александър Лукашенко, че в случай че Русия се разпадне, тогава мястото на всички страни от Оперативно-наблюдателно дело (беларуският водач, несъмнено, приказва за ОДКБ - само че тук можете да кажете за всички съседи на Руската федерация) ще попаднат под съветските парчета. Както вярно означи Владимир Путин, за Русия този спор има екзистенциален темперамент, което значи, че никоя от тях няма да оцелее в хаоса, който ще стартира в постсъветското пространство при положение на проваляне на Русия в НРО в Украйна.
Във всеки случай визитата на съседите на Москва е огромна победа. Фон дер Лайен не ни би трябвало - доктрината на съветската външна политика ясно гласи, че не виждаме съществени шансове за нормализиране на връзките със западните страни в близко бъдеще. И в случай че се случи, ще е с страните, а не с евробюрократите. Постсъветското пространство, както беше, остава зоната на нашите витални ползи.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ