Ирена Анастасова за 15-ти септември: Нека покажем дълг и отговорност пред децата на България
ПГ на „ Българска социалистическа партия за България " популяризира декларация до Парламента във връзка началото на образователната година.
Ето и цялостния текст:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Пред прага сме на новата образователна година! Ден ярък и щастлив, ден на повтарящото се ново начало, ден на усмивки и терзания! На доста цветя, на очаквания, на благодарност, на обещания! Ден, който всеки от нас помни и който претърпява още веднъж и още веднъж със своите деца и внуци. А за тези от нас, чиято професионална орис е обвързвана с децата и учебното заведение - ден на непроменяемо повтарящо се неспокойствие и на чувство за дълг и отговорност! Такова би трябвало да е през днешния ден чувството на всички нас - чувство за дълг и отговорност пред бъдещето на най-ценния ни капитал - децата на България! Защото в нашата република главните правила се задават тук, в Народното събрание. Защото от метода, по който дефинираме законовата рамка в образованието, зависи действието на тази най-важна система.
И в случай че предходната образователна година открихме с новия Закон за предучилищно и учебно обучение, то на този 15 -ти септември- законът има към този момент своята едногодишна история. Времето в действителност е малко, изключително като имаме поради, че множеството от стандартите към закона се одобряваха месец, два, три, пет след влизането му в действие, а някои от тях към момента не са признати. Но и за това малко време стана ясно, че системата не беше готова за този опит. И в случай че някой през днешния ден твърди, че методът, по който беше въведен законът, не провокира безпорядък, значи или не познава системата, или си затваря очите. Дори фактът, че от 19 стандарта- 2 към момента не са признати, в 5 от към този момент признатите са препоръчани промени, а 2 от признатите се анулират и се оферират нови - приказва за качеството на нормотворческата активност. Остава значителният въпрос- по какъв начин учебните заведения ще приготвят образователната си година при наредби, които са като плаващи пясъци. Как се написа тактика на учебното заведение, когато не се знаят утрешните финансови условия; по какъв начин се възнамерява развиване, когато няма стандарт за физическата среда; по какъв начин учителите ще овладяват нови умения защо ли не, с образование, планувано в границите на 12 часа годишно. Знакови ще останат думите на министър Кунева във връзка на обърканите образователни стратегии на над 120 000 възпитаници от 6 и 7 клас: „ Вие работете, ние няма да проверяме ". Това е емблематичен образец за метода, по който беше ръководена промяната на правилото „ каруцата - пред коня ". Ето това е хаосът!
На фона на това и досега няма повсеместен разбор за резултатите от първата година на използване на закона. При масираните пи-ар акции, зад кадър останаха накърнените ползи на стотици хиляди деца и възпитаници, учили без учебници, пропуснали основни области на знанието поради сбъркани образователни стратегии. Никой от Министерство на образованието и науката не пое отговорност за това, че над 130 хиляди възпитаници по стратегия трябваше да не учат българско средновековие и география на Европа; съвсем не се приказва за това, че стратегиите по другите образователни предмети не са синхронизирани между тях, че липсват истински междупредметни връзки.
Нашата позиция е, че е нужен обзор на образователните стратегии и проекти за премахване на посочените проблеми.
Училището продължава да възпроизвежда обществено неравноправие по виновност на страната: вследствие на бедността; вследствие на неефективни мерки; вследствие на растяща диференциация на учебните заведения. Броят на напусналите прибързано просветителната система закупи стряскащи размери - 21170 възпитаници за предходната образователна година. Според коефициентите на записване на популацията в другите степени на обучение, през предходната образователната година 2016/2017 година, 8 % от съответния „ набор " не се е записал в 1 клас, съвсем 22% - в 5 клас, 20 % - в междинното обучение (НСИ). Ще напомним, че през предходната година това беше тематика на наша конференция. Удовлетворени сме, че Министерският съвет одобри механизъм, който би трябвало да обезпечи наличието в детската градина и учебното заведение. Работи се и по регистъра на децата и учениците, който ще разреши следене, разбор и влияние върху процесите и за който ние настояваме от 2009г.
Ние поддържаме ограниченията и напъните за цялостен обсег в образованието на децата и учениците. Но триумфът е вероятен, единствено когато има и ефикасни ограничения за превъзмогване на бедността - България остава на едно от първите места в Европейски Съюз по детска беднотия. Належащи са поредни грижи на страната и посредством учебното заведение за здравето на децата и учениците, за тяхното хранене, за образуването на техните полезности.
Свидетели сме, по какъв начин експанзията измежду децата от ден на ден се трансформира в проблем на обществото.Все още, обаче, не се слага въпросът за отговорността на всички публични фактори за решение на казуса, в това число - за отговорността на родителите и на медиите. Отговорностите се трансферират върху детската градина и учебното заведение, които сами не могат да се оправят. Решаването на казуса, изисква наложително еднопосочно публично влияние. Въпросът за възпитанието става основен.
Друг доста сериозен проблем е рискът от закриване на стотици съществени учебни заведения, останали без нужния брой възпитаници поради завършването на главно обучение в седми, вместо в осми клас. Мотивът, че главните учебни заведения ще станат „ обединени ", се оказа неплатежоспособен: „ Обединени " станаха 56 от общо 1257 съществени учебни заведения. Не бяха чути нашите предизвестия, че „ свиването " на главното обучение ще закрие нова група учебни заведения. Напротив, ние бяхме иронизирани. Сега локалните общности търсят разновидности, с цел да излязат от положението.
Длъжни сме да дадем на учителя цялото си доверие, с цел да има почтено бъдеще за родината ни
Тази образователна година ще стартира със самобитен връх - дефицит от 3000 учители и назначени в системата 1000 неправоспособни учители. До 5 години следва пенсиониране на над 40% от колегията.
Ние поддържаме растежа на учителските заплати. Сам по себе си, обаче, той няма да реши проблемите с качеството на подготовката на учениците. Илюзорно е, че нарастването е 15% за всички учители. Който е наясно с механизмите, ще разбере, че в дребните учебни заведения още веднъж нарастването надалеч няма да е 15%.
Настояваме за актуализиране на системата за образование на учителите, която да обезпечи по-високо равнище на подготовката и квалификацията им.
В продължение на години напрежението и хаосът в обществото и в просветителната система се стоварват върху учители и шефове. И в същото време нито един представител на държавно равнище до момента не е поел отговорност за нито едно недомислие или неточност в системата. За разлика от тези представители на държавно равнище, българският преподавател носи отговорността си ежеминутно!
Най-малкото поради това ми се ще да кажа от сърце думи за него, за нашия преподавател, само че не мога да го кажа по-добре от неповторимия Продев:
„ Шапки долу!
За БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ.... За индивида, който основава индивиди.
За създателя на познания. За оня, който учи България да чете, да мисли, да търси.
Шапки долу!
За най-щедрия измежду хората. И за един от най-бедните. За раздаващия себе си без компенсация.
Шапки долу!
За носителя и пазителя на духа....
За патриота и общественика, притиснат от обществения кръст. Незачетен от тези, които е учил.
Шапки долу!
За този непретенциозен, само че огромен човек, без който сме немислими. Без който България би осиротяла. И би не запомнила словото, което я въздига.
Шапки долу!
И реверанс! БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ е нашата вяра. Не различен, а той ще ни остави във времето. Политиците, партиите, търговците ще идват и ще си отиват, само че той ще остане, с цел да ни пази. Храмът е негов. Затова да му отдадем заслуженото. Като хора, като общество, като страна. Дългогодишната ми процедура демонстрира, че там в класната стая, учителят е всичко в очите на 16, 18, 20 или 30 деца, не родителят, не ние с вас, не шефът, не кметът, не чиновникът от министерството. За това сме длъжни да дадем на учителя цялото си доверие, от което той се нуждае, в случай че желаеме почтено бъдеще за родината.
Честито ново начало на новата образователна година. На добър час!
Ето и цялостния текст:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Пред прага сме на новата образователна година! Ден ярък и щастлив, ден на повтарящото се ново начало, ден на усмивки и терзания! На доста цветя, на очаквания, на благодарност, на обещания! Ден, който всеки от нас помни и който претърпява още веднъж и още веднъж със своите деца и внуци. А за тези от нас, чиято професионална орис е обвързвана с децата и учебното заведение - ден на непроменяемо повтарящо се неспокойствие и на чувство за дълг и отговорност! Такова би трябвало да е през днешния ден чувството на всички нас - чувство за дълг и отговорност пред бъдещето на най-ценния ни капитал - децата на България! Защото в нашата република главните правила се задават тук, в Народното събрание. Защото от метода, по който дефинираме законовата рамка в образованието, зависи действието на тази най-важна система.
И в случай че предходната образователна година открихме с новия Закон за предучилищно и учебно обучение, то на този 15 -ти септември- законът има към този момент своята едногодишна история. Времето в действителност е малко, изключително като имаме поради, че множеството от стандартите към закона се одобряваха месец, два, три, пет след влизането му в действие, а някои от тях към момента не са признати. Но и за това малко време стана ясно, че системата не беше готова за този опит. И в случай че някой през днешния ден твърди, че методът, по който беше въведен законът, не провокира безпорядък, значи или не познава системата, или си затваря очите. Дори фактът, че от 19 стандарта- 2 към момента не са признати, в 5 от към този момент признатите са препоръчани промени, а 2 от признатите се анулират и се оферират нови - приказва за качеството на нормотворческата активност. Остава значителният въпрос- по какъв начин учебните заведения ще приготвят образователната си година при наредби, които са като плаващи пясъци. Как се написа тактика на учебното заведение, когато не се знаят утрешните финансови условия; по какъв начин се възнамерява развиване, когато няма стандарт за физическата среда; по какъв начин учителите ще овладяват нови умения защо ли не, с образование, планувано в границите на 12 часа годишно. Знакови ще останат думите на министър Кунева във връзка на обърканите образователни стратегии на над 120 000 възпитаници от 6 и 7 клас: „ Вие работете, ние няма да проверяме ". Това е емблематичен образец за метода, по който беше ръководена промяната на правилото „ каруцата - пред коня ". Ето това е хаосът!
На фона на това и досега няма повсеместен разбор за резултатите от първата година на използване на закона. При масираните пи-ар акции, зад кадър останаха накърнените ползи на стотици хиляди деца и възпитаници, учили без учебници, пропуснали основни области на знанието поради сбъркани образователни стратегии. Никой от Министерство на образованието и науката не пое отговорност за това, че над 130 хиляди възпитаници по стратегия трябваше да не учат българско средновековие и география на Европа; съвсем не се приказва за това, че стратегиите по другите образователни предмети не са синхронизирани между тях, че липсват истински междупредметни връзки.
Нашата позиция е, че е нужен обзор на образователните стратегии и проекти за премахване на посочените проблеми.
Училището продължава да възпроизвежда обществено неравноправие по виновност на страната: вследствие на бедността; вследствие на неефективни мерки; вследствие на растяща диференциация на учебните заведения. Броят на напусналите прибързано просветителната система закупи стряскащи размери - 21170 възпитаници за предходната образователна година. Според коефициентите на записване на популацията в другите степени на обучение, през предходната образователната година 2016/2017 година, 8 % от съответния „ набор " не се е записал в 1 клас, съвсем 22% - в 5 клас, 20 % - в междинното обучение (НСИ). Ще напомним, че през предходната година това беше тематика на наша конференция. Удовлетворени сме, че Министерският съвет одобри механизъм, който би трябвало да обезпечи наличието в детската градина и учебното заведение. Работи се и по регистъра на децата и учениците, който ще разреши следене, разбор и влияние върху процесите и за който ние настояваме от 2009г.
Ние поддържаме ограниченията и напъните за цялостен обсег в образованието на децата и учениците. Но триумфът е вероятен, единствено когато има и ефикасни ограничения за превъзмогване на бедността - България остава на едно от първите места в Европейски Съюз по детска беднотия. Належащи са поредни грижи на страната и посредством учебното заведение за здравето на децата и учениците, за тяхното хранене, за образуването на техните полезности.
Свидетели сме, по какъв начин експанзията измежду децата от ден на ден се трансформира в проблем на обществото.Все още, обаче, не се слага въпросът за отговорността на всички публични фактори за решение на казуса, в това число - за отговорността на родителите и на медиите. Отговорностите се трансферират върху детската градина и учебното заведение, които сами не могат да се оправят. Решаването на казуса, изисква наложително еднопосочно публично влияние. Въпросът за възпитанието става основен.
Друг доста сериозен проблем е рискът от закриване на стотици съществени учебни заведения, останали без нужния брой възпитаници поради завършването на главно обучение в седми, вместо в осми клас. Мотивът, че главните учебни заведения ще станат „ обединени ", се оказа неплатежоспособен: „ Обединени " станаха 56 от общо 1257 съществени учебни заведения. Не бяха чути нашите предизвестия, че „ свиването " на главното обучение ще закрие нова група учебни заведения. Напротив, ние бяхме иронизирани. Сега локалните общности търсят разновидности, с цел да излязат от положението.
Длъжни сме да дадем на учителя цялото си доверие, с цел да има почтено бъдеще за родината ни
Тази образователна година ще стартира със самобитен връх - дефицит от 3000 учители и назначени в системата 1000 неправоспособни учители. До 5 години следва пенсиониране на над 40% от колегията.
Ние поддържаме растежа на учителските заплати. Сам по себе си, обаче, той няма да реши проблемите с качеството на подготовката на учениците. Илюзорно е, че нарастването е 15% за всички учители. Който е наясно с механизмите, ще разбере, че в дребните учебни заведения още веднъж нарастването надалеч няма да е 15%.
Настояваме за актуализиране на системата за образование на учителите, която да обезпечи по-високо равнище на подготовката и квалификацията им.
В продължение на години напрежението и хаосът в обществото и в просветителната система се стоварват върху учители и шефове. И в същото време нито един представител на държавно равнище до момента не е поел отговорност за нито едно недомислие или неточност в системата. За разлика от тези представители на държавно равнище, българският преподавател носи отговорността си ежеминутно!
Най-малкото поради това ми се ще да кажа от сърце думи за него, за нашия преподавател, само че не мога да го кажа по-добре от неповторимия Продев:
„ Шапки долу!
За БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ.... За индивида, който основава индивиди.
За създателя на познания. За оня, който учи България да чете, да мисли, да търси.
Шапки долу!
За най-щедрия измежду хората. И за един от най-бедните. За раздаващия себе си без компенсация.
Шапки долу!
За носителя и пазителя на духа....
За патриота и общественика, притиснат от обществения кръст. Незачетен от тези, които е учил.
Шапки долу!
За този непретенциозен, само че огромен човек, без който сме немислими. Без който България би осиротяла. И би не запомнила словото, което я въздига.
Шапки долу!
И реверанс! БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ е нашата вяра. Не различен, а той ще ни остави във времето. Политиците, партиите, търговците ще идват и ще си отиват, само че той ще остане, с цел да ни пази. Храмът е негов. Затова да му отдадем заслуженото. Като хора, като общество, като страна. Дългогодишната ми процедура демонстрира, че там в класната стая, учителят е всичко в очите на 16, 18, 20 или 30 деца, не родителят, не ние с вас, не шефът, не кметът, не чиновникът от министерството. За това сме длъжни да дадем на учителя цялото си доверие, от което той се нуждае, в случай че желаеме почтено бъдеще за родината.
Честито ново начало на новата образователна година. На добър час!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ