ПГ на БСП за България гласува против новия министър на

ПГ на " Българска социалистическа партия за България " гласоподава срещу новия министър на правораздаването

Когато се избира нов министър на правораздаването в обстановка, в която има всеобщи митинги с главно искане - правдивост, това би трябвало да е обект на изключително внимание.
Когато това е вторият министър на правораздаването, който си отива в един кабинет, това би трябвало да е задоволително умозаключение за неговия неуспех в региона. Когато не се споделя нито с дума fj представящите новото предложение за какво си е тръгнал предходният министър, това може да приказва за няколко неща. Първо, тъй като ги е позор от резултата от работата на този мандат. Или второ - тъй като аргументите не са за изричане. Много е значимо за какво един министър си потегля, да знаем какво ще се изисква от идващия. Много е значимо дали си потегля, тъй като не може да написа във фейсбук, или тъй като не може да написа конституция.
Много е значимо да знаем дали си потегля, тъй като медийното му държание му вреди, или си потегля, тъй като законотворчеството му потроши правната ни система. Много е значимо да можем да се върнем обратно и да погледнем какво се случи в последните три години и половина. Още когато се избираше този кабинет ни направи усещане - вицепремиерът, отговарящ за правосъдната промяна, ще бъде външният ни министър. Признайте, това не е доста разумна композиция: вицепремиер, външен министър по вътрешна правосъдна промяна. Освен в случай че не предположим, че ще вършим правосъдна промяна за пред чужденците. Само че и на тези чужденци не можахме да им разбираем. Въпреки политическата ни непосредственост с предходния ръководител на Европейската комисия и неговото много " фриволно " заричане, че всичко ще е наред до края на неговия мандат, мандатът му завърши, мониторингът на България остана, официално той е още в действие и макар няколкократното повторение, че той е изнемощял, истината е, че не е. Но даже и да отпадне мониторингът, няма да отпаднат дълбоките аргументи, които карат хората да имат вяра и да знаят, че в България в правосъдната система нещата не се развиват добре. А една страна, в която правосъдната система не е добре, нищо не може да бъде добре.
Какво се случи през последните години? Мога да изброявам до края на удълженото ни съвещание разнообразни дребни и огромни проблеми, които разтърсваха правосъдното министерство. От срутва на Агенцията по вписвания, през неразбираемите промени, през обещанията, които непрекъснато се дават и не са изпълнявани, през метода, по който бяха третирани както законодателната дирекция, по този начин и значими дирекции като тези, които съставляват страната ни пред съда в Страсбург, и какво ли още не.
Никой министър, било той и най-великият, не може да организира промени като тази в правораздаването, която се постанова в България. Ако няма държавно управление, което - първо, да знае какво желае да се случи там, второ, да има волята да го извърши, и трето, да се отърси от страха, че нещо неприятно може да му се случи. Който и да изберете през днешния ден за министър, неговият неуспех е авансово заложен. Защото преглеждаме точка за лични промени в Министерски съвет, а истината е, че измененията, от които има потребност България, не са лични, а са генерални. Те изискват хора, които знаят какво би трябвало да се направи и имат доблестта първо да го обяснят, а след това да го свършат. Вие, уважаеми дами и господа, не сте тези хора.