Пейо Яворов се ражда на 13 януари 1878 година в

Пейо Яворов се ражда на 13 януари 1878 година в град Чирпан. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 година работи като телеграфо-пощенец, сменяйки разнообразни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно популяризира левите хрумвания измежду младежите, а след 1897 година влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване - в. „ Дело “, в. „ Свобода или гибел “, в. „ Автономия “, в. „ Илинден “.Озовал се в София със съдействието на доктор К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става помощник и редактор на най-хубавото литературно списание от това време - сп. „ Мисъл “.

През 1901 година издава първата си стихосбирка " Стихотворения ", чието второ издание от 1904 година е с увод от П. П. Славейков. Символистичната лирика на Яворов, метафизична, пропита с бездънен скепсис и " прозрения " за " безконечните въпроси, що никой век не позволи ", трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане. През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета " Подир сенките на облаците ", чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетически път, сравним единствено с този на Ботев.

Чувствителната душа на поета мъчно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, щерка на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е дамата, чиято обич се оказва съдбовна за него. Запазената преписка сред тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна обич, белязана с доста подозрения и доста пристрастености.

Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се прострелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от мълвата, която го упреква, че е палач, на 29 октомври 1914 година поетът взема огромна доза отрова и се прострелва. Така завършва равносметката си с живота, само че не и с литературата огромният български стихотворец - Пейо Яворов.