Пейо Яворов е един от наистина бележитите български автори. Символистичната

Пейо Яворов е един от в действителност бележитите български създатели. Символистичната лирика на Яворов, метафизична, пропита с бездънен песимизъм и “прозрения за безконечните въпроси, що никой век не позволи ”, трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане.

Животът му е заслужен за екранизация – от самото му раждане, до трагичната гибел – изпълнен с невероятни събития. А може би, подобен би трябвало да е животът на всеки един популярен създател. За да опознае той дебрите на същинското страдалчество.

Живот, какъвто посредствените хора мъчно биха разбрали. За тях остава единствено възхищението към великите и устрема да се допрян до личността им. Тук няма да обръщаме внимание на творчеството му, а на самия му живот. Представям ви 10 любопитни обстоятелството за Пейо Яворов. Самата аз останах безмълвна.

1. Раждане

На 13 януари през далечната 1878 година, в град Чирпан, в фамилията на Тотю Крачолов и Гана Йовчева, се ражда наследник. Кръщават го Пейо. Той е третото дете, след него се раждат още пет. При раждането му, баба му – Хаджимитра – го е отписала от живота, тъй като бебето било хилаво и болно. Майка му се тормози дали няма да загуби още едно свое чадо. Той обаче оцелява.

Три дни след раждането на бебето идват казаците на Павел Красов, които освобождават Чирпан от турците. Камбаните на петте църкви бият тържествено цяла седмица. Свободата е пристигнала и този ритъм събужда сърцето на това дете и затова то оцелява. На седмия ден е кръстено на чичо си Пейчо Тодоров от Стара Загора.

2. Детство

Чак на три години Пейо споделил първата си дума: “Мамо! ” и татко му цяла седмица черпил града с най-хубавото си вино, защото синът на Черното Тоти проговорил. Малкият Пейо растял прекомерно затворен, не обичал да си играе с децата от улицата и предпочитал компанията на сестрите си в къщи. Според една от тях, до седемгодишна възраст не излизал на улицата без майка си. В първите години от детството си, Пейо мъчно се приобщава към хората, само че с голямо любопитство наблюдава държанието на възрастните, без да подозира, че у него ще се формира отношение към публичните каузи.

На пет години дребният самичък се научил да чете и написа. Майка му е необразована, само че имала чуден глас и знаела безчет песни. Разказвала на сина си за турските зверства. Баща му бил необразован. На 10 години Пейо стартира да написа стихове. Мастилото му правели от варени и счукани диви кестени.

3. Образование

Талантът му е открит в Пловдив от неговия преподавател по литература в регионалната мъжка гимназия – Иван Пеев Плачков – предстоящ учен и четири пъти министър на образованието. Той дал на учениците задача да опишат за родните си места. Пейо описал Чирпан по подобен метод, че Плачков споделил: “Момче, ти не си като другите. У теб има подарък от Бога. ” Неговите съученици това и чакали и незабавно почнали да го черпят с цигари. Той им пишел домашните по литература и по този начин пропушил.

Една зимна почивка се прибрал с кафяво бомбе и с цигара в ръка, същински жител. Бащата споделил “Край! Дотук с учението! ”. Затова Пейо няма приблизително обучение. Завършил е единствено девети клас. Тотю считал, че мъжете би трябвало да работят за пари и не е желал да харчи ненужно за обучение. Пейо бил слабоват и Тотю Крачолов считал, че му прави положително, като го вкарва на топло в телеграфната работа. Там обаче той бил трагичен. Нямало ги приятелите. Средата. Хората и книгите.

4. Псевдоними

В началото на поетичното си творчество Пейо Тотев Крачолов употребява псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо. В началото на 1899 година авторитетният книжовен критик доктор Кръстьо Кръстев почнал издаването на списание “Мисъл ”. Пенчо Славейков трябвало да подбере материалите за първата брошура.

На първо място измежду любовната поезия сложил две стихотворения на някой си Пейо Крачолов. Но поетът Кирил Христов по никакъв начин не харесал името. Тогава Пенчо Славейков предложил да прекръстят начинаещият стихотворец. Започнали да изреждат всякакви имена Детелинов, Тополов, Яворов. Славейков се спрял на последното и по този начин станал литературният кръстник на огромния български стихотворец Пейо Яворов.

С този псевдоним великият стихотворец се подписва за първи път през 1899 година под стихотворението “Овчарска ария ”.

5. Македония

Пейо Яворов се отдава безусловно на македонското освободително дело и му служи с всичките си сили до края на своя живот. Той влиза три пъти в Македония с оръжие в ръка и броди месеци наред из поробената земя, умишлено приема за нея смъртен риск. Когато взема оръжието и приема всички опасности в неравната битка, Яворов е към този момент прочут стихотворец, той е в редиците на най-личните наши поети. Той е млад и пред него са всички съблазни на огромния триумф.

Яворов приема концепциите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и става един от най-близките сътрудници и другари на първия деятел и водач на борческа Македония – Гоце Делчев. Става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – “Гоце Делчев ” (1904). Този интервал от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга “Хайдушки копнения ” (1909). Биографията на Гоце Делчев, писана от Пейо Яворов, и в този момент си остава най-хубавото произведение за лидера на националноосвободителното движение в Македония от края на ХIХ и началото на XX век. Когато Илинденско- Преображенското въстание е разгромено и Гоце Делчев е погубен, Яворов изпада в невероятна рецесия, като даже мисли за самоубийство. Но от мислите за смъртта тогава го избавя работата. Той започва работа в Народната библиотека.

В едно от своите предсмъртни писма огромният Пейо Яворов назовава себе си наследник на Македония. В най-тежкия час на своя живот той търси опора и разтуха в майчинската любов на Македония. Свързан е кръвно с тая земя и с нейните люде, свързва с нея и една огромна част от своето творчество.

6. Войвода

При експлоадирането на Балканската война през 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, с регион на активност Разложко и Неврокопско. В четата на Пейо Яворов са включени 14 души, все от млади момчета. Шест от тях са родени в Македония, трима са от Одринско, а останалите петима са от вътрешността на страната. Поради огромния брой представители на интелигенцията в четата, и най-вече поради войводата, Яворовата чета е наречена “литературна ”.

На 27 октомври, Яворов дружно с войводите Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров, завладяват град Кавала. Овладяването на този 50-хиляден град и задържането му една седмица дo идването на българските войски е една от най-значимите военни интервенции на четите на ВМОРО по време на войната. На 2 ноември, след идване на българските войски, е получена заповед за разформироване на четите. Яворов напуща Кавала и тръгва за София. С това приключва присъединяване му в освобождението на Източна Македония и в Балканската война. За към два и половина месеца четата на Яворов изминава 200 километра през Рила и Пирин, прекосява Разложко и Неврокопско и доближава Бяло Море. След това, Яворов е награден с кръст “За смелост ”.

7. Кмет за пет дни

Яворовата чета е първата българска чета, която влиза в Македония на 22 септември при Якоруда, където е била българо-турската граница. С четата си, той освобождава град Неврокоп (Гоце Делчев). След като на 18 октомври 1912 година, елементи на Родопския отряд на военачалник Стилиян Ковачев и четите на четири македонски войводи влизат в Неврокоп, към поета бързо се събират редица негови остарели бойни другари и съратници от годините на революционните битки, с цел да обсъдят бъдещето на този остарял български край.

На другия ден, на съвещание на локалния революционен комитет, по предложение на военачалник Стилян Ковачев, Яворов единомислещо е определен за пръв кмет на освободения град. Пред огромния стихотворец и драматург на дневен ред се изправят сложни проблеми – за пречистване на Неврокоп от останалите в него турски бойци, за построяването на локалните органи за ръководство, за основаване на болница и започване на постоянни занятия в учебното заведение. На този пост той остава едвам пет дни, след което потегля с четата си на юг, към Драма, където българите също чакат да пристигна свободата.

8. Мина

Яворов среща Мина на Благовещение 1906 година, в дома на близкия си другар от кръга “Мисъл ” – Петко Ю. Тодоров. Тя е малката сестра на Тодоров и е единствено на 16 години, а Яворов на 28. Силно запленен от нея, той още в деня на запознаването им, написва стихотворението “Благовещение ”, в което показва идеала си за любовта – “прохладен полъх от ангелско крило, о ангел, о дете… ”

Мина не харесва външно Яворов. Казвала, че очите му са жълти като на лисица, а устните му – като на арапин. Но го обичала като стихотворец, обичала и неговата лирика. Борила се със страшната за тогава болест – туберкулоза. Отлагала бъдещите им срещи за времето, когато оздравее. Но се борила освен с заболяването си, а и с предразсъдъците на фамилията си, неприемащо по-възрастния и много по-бедния Яворов. Той ѝ прави предложение за сватба, само че изискването му е да се откаже от родителите си, което тя не може да направи. Надява се да оздравее и да отхвърли оковите си, само че това не се случва.

Яворов и Мина имат единствено две персонални срещи – първата на запознанството им и след нея още една в Народния спектакъл. Връзката им в писма продължава от 1906 до гибелта ѝ на 12 юли 1910 година. Погребват я в Бианкур. Възлюбеният ѝ участва на опелото в руската черква. Трогнато, семейството решава да му подари някои персонални движимости на Мина. Яворов всеки ден ридае на гроба на обичаната си.

9. Лора

На 21 август 1906 година, Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова, дъщеря на видния политик Петко Каравелов и племенница на Любен Каравелов. Запознанството сред двамата се осъществява по време на излет в Драгалевския манастир. По това време Яворов е влюбен в 16-годишната Мина, но е мощно притеглен от Лора още от тази първа среща. За привличането свидетелства и едно от най-големите му лирически постижения – стихотворението “На Лора ”, което той датира “Драгалевски манастир август 1906 година

Младата Каравелова даже отива в Париж да поддържа Яворов, когато Мина умира. Повече от година те дружат, само че не разкриват възприятията си един към различен. Предполага се, че двамата се изясняват в обич един на различен чак на 1 септември 1911 година, когато символистът посещава Лора в дома ѝ.

На 19 септември 1912 година, Яворов и Каравелова се венчават, а единствено дни след сватбената церемония поетът потегля да се бие за освобождението на Македония. Малко след пристигането на поета в София, скандалите между него и брачната половинка му стартират. Причината за честите и бурни караници е мощната ревнивост на Лора. На 29 ноември именно след един подобен скандал, по думите на Яворов, Лора се гръмва с пистолета му в гърдите. Символистът пък пробва да се самоубие и се прострелва в слепоочието, ужасен от вероятността да живее без любимата си. Драмата “взривява ” столицата. Благодарение на пресата повечето софиянци са уверени, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов.

10. Самоубийство

Започва страшна година, която поетът преживява след първия си опит за самоубийство, до своя драматичен край – кьорав, зарязан от всички, уволнен от службата си в театъра и лишен от средства за битие, оклеветен от обществото, че е палач на Лора, под издевателството на едно дело, протакано умишлено от недобросъвестни съдебни служители. През тези месеци, когато мнозина негови близки, като го виждат на единия тротоар, се отбиват на другия, за да не бъдат забъркани в кампанията срещу поета. Един от малцината, които застават в негова отбрана, е Тодор Александров. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия публицист от Тодор Александров.

До успешния си опит за самоубийство, Яворов не написва нито един стих. Редактира произведенията, които към този момент е основал, и ги посвещава на светлата душа на Лора. Така тя съумява да измести нежния образ на Мина. Той се влюбва в Лора след смъртта ѝ, тъй като като един истински трагичен облик, постоянно се стреми към недостижимото.

Но единствената, безконечната, най-голямата негова обич остава Македония. Когато се готви за гибелта, го прави като македонски челник – с отрова и патрон. Умирайки надалеч от поробената земя, в допълнение към наследството си написа “Да бъда заровен с туристическата куртка, шаечни панталони, с ботушите, и, в случай че не се откри каскета, някаква фуражка. Ако не умрях в Македония, то най-малко да умра тъй, както бях подготвен за нея ”.