На небето ще пее песента си славеят на Добруджа Верка Сидерова
Певицата родена в Добрич, приключва началното си обучение в учебно заведение на румънски език, а след това и класическа гимназия в Добрич, където учи латински и старогръцки. Италианският й се отдава толкоз доста, че по-късно превежда на Филип Кутев в Италия. След това учи френски и британски. Езиците й били от изгода при пътуванията на Ансамбъла по света.
Певческата заложба наследява от своята майка и от баба си Елена, чийто песни научава още като дете. По-късно ги извършва по международните музикални подиуми, трансформирайки ги в неизменима част от своя репертоар. През 1952 година в София печели първата си премия от присъединяване в Национален обзор на художествената самоинициатива в армията.
След това се явява на прослушване персонално при Филип Кутев и от този момент е част от колектива на Ансамбъла за национални песни и танци, носещ през днешния ден името на фамозния диригент и живописен началник. До 1983 година пее в ансамбъла като солистка. Изнасяла е концерти в над 29 страни от целия свят. „ Обичам Ансамбъла, тъй като ми даде хляба насъщ, даде ми толкоз доста, даде ми и смисъла в живота. Той беше целият ми живот “ – споделяше Верка Сидерова.
Носителка е на огромната премия „ Нестинарка ” - за цялостна певческа кариера на Международния фолклорен фестивал в Бургас (2004), удостоена със званието „ Почетен жител на Добрич ” за нейния извънреден принос и безрезервност в разпространение на добруджанската национална ария в страната и по света. (2004).
През цялата си кариера Верка Сидерова е пяла единствено добруджански песни, на който общият брой възлиза на над 200 песни. През 2003 година издава албума „ Лале ли си, зюмбюл ли си ” с най-известните добруджански национални песни за интервала 1960-2000 година
По мотив своята 85-годишнина певицата издава авторската си книга „ Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография “ и е удостоена с медал „ Стара планина “ I степен (2011).
През 2014 година получава статуетка от Първите „ Годишни фолклорни награди “ отдадени на Борис Машалов в категория „ Цялостен принос към българския фолклор “.
Много дълбоки и мощни са думите на Верка Сидерова: „ Аз не съм значима, значими са песните. Те са безконечните. Мен може и да ме не помнят, само че желая и завещавам песните ми да не се не помнят. Това е значимото – в случай че си направил нещо, да остане в поколенията. Мисля, че съм била потребна на моя роден край. Пяла съм песните му, ставали са на крайници за тях. Аз не мога да се лаская, дано се хвалят песните ми, те да се пеят ”…
С красивия си глас тя разнесе по света емблематичните песни на родния край „ Лале ли си, зюмбюл ли си “; „ Изгряла е месечинка “; „ Росен, росен, зелен росен ”, „ Ситно се ‘оро зави ”, „ Години, години, усилни години “.
„ А когато замлъкна, желая да съм там, в Добруджа, където са мама, тате и околните ми хора. И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен отново ще пеят ”, споделяше приживе Славеят на Добруджа.
Поклон пред паметта на госпожа Сидерова и откровени съболезнования на околните ѝ.
Певческата заложба наследява от своята майка и от баба си Елена, чийто песни научава още като дете. По-късно ги извършва по международните музикални подиуми, трансформирайки ги в неизменима част от своя репертоар. През 1952 година в София печели първата си премия от присъединяване в Национален обзор на художествената самоинициатива в армията.
След това се явява на прослушване персонално при Филип Кутев и от този момент е част от колектива на Ансамбъла за национални песни и танци, носещ през днешния ден името на фамозния диригент и живописен началник. До 1983 година пее в ансамбъла като солистка. Изнасяла е концерти в над 29 страни от целия свят. „ Обичам Ансамбъла, тъй като ми даде хляба насъщ, даде ми толкоз доста, даде ми и смисъла в живота. Той беше целият ми живот “ – споделяше Верка Сидерова.
Носителка е на огромната премия „ Нестинарка ” - за цялостна певческа кариера на Международния фолклорен фестивал в Бургас (2004), удостоена със званието „ Почетен жител на Добрич ” за нейния извънреден принос и безрезервност в разпространение на добруджанската национална ария в страната и по света. (2004).
През цялата си кариера Верка Сидерова е пяла единствено добруджански песни, на който общият брой възлиза на над 200 песни. През 2003 година издава албума „ Лале ли си, зюмбюл ли си ” с най-известните добруджански национални песни за интервала 1960-2000 година
По мотив своята 85-годишнина певицата издава авторската си книга „ Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография “ и е удостоена с медал „ Стара планина “ I степен (2011).
През 2014 година получава статуетка от Първите „ Годишни фолклорни награди “ отдадени на Борис Машалов в категория „ Цялостен принос към българския фолклор “.
Много дълбоки и мощни са думите на Верка Сидерова: „ Аз не съм значима, значими са песните. Те са безконечните. Мен може и да ме не помнят, само че желая и завещавам песните ми да не се не помнят. Това е значимото – в случай че си направил нещо, да остане в поколенията. Мисля, че съм била потребна на моя роден край. Пяла съм песните му, ставали са на крайници за тях. Аз не мога да се лаская, дано се хвалят песните ми, те да се пеят ”…
С красивия си глас тя разнесе по света емблематичните песни на родния край „ Лале ли си, зюмбюл ли си “; „ Изгряла е месечинка “; „ Росен, росен, зелен росен ”, „ Ситно се ‘оро зави ”, „ Години, години, усилни години “.
„ А когато замлъкна, желая да съм там, в Добруджа, където са мама, тате и околните ми хора. И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен отново ще пеят ”, споделяше приживе Славеят на Добруджа.
Поклон пред паметта на госпожа Сидерова и откровени съболезнования на околните ѝ.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ